Решение № 5356 от 04.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5356 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330108026 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация, както следва: главен иск- по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД и насрещни искове: главен- по чл. 240 от ЗЗД и евентуален- по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата Д. С. Н., ЕГН: **********, от град П., ул. „*****“ № ***, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощник адв. Д. М., е предявила против „Стик- Кредит” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: град Шумен, пл. „Оборище” № 13Б, представлявано от изпълнителния директор С. Т., иск за прогласяване като нищожен договор за кредит № ***********/ 21.01.2025 г.

При условията на евентуалност, се моли за признаване на установено, че клаузата за неустойка по договора за кредит била нищожна.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен кредит № *********/ 21.01.2025 г., по който на ищеца била предоставена сумата от 1 200 лева, на 24 вноски, при ГПР- 36 % и ГЛП- 42, 48 % и обща сума за връщане от 1 500 лева. Като обезпечение се предвиждало осигуряване на обезпечение, чрез банкова гаранция или поръчителство на физическо лице. В противен случай се дължала неустойка по чл. 27 в размер на 0, 9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който нямало представено обезпечение или общо сумата от 2 034, 24 лева, платима разсрочено с погасителния план. Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен. Първо- не било спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК за посочване на приложимия лихвен процент и условията по прилагането му. Второбила нарушена нормата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото липсвала методика за формиране 1 на ГПР, не било ясно и кои компоненти се включват в него. Отделно от това, тъй като неустойката не била включена в ГПР, се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Неустойката представлявала разходи по кредита, които трябвало да се включат в ГПР, защото в противен случай той не отговарял на действителния, а това представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗЗП. В случая нищожността на клаузата за неустойка обуславяла нищожност и на целия договор. При условията на евентуалност се твърди, че клаузата за неустойката била нищожна, като с нея се нарушавали добрите нрави, принципите на добросъвестност и справедливост, а се получавало и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Неустойката била прекомерна, като тя излизала извън присъщите си функции и целяла единствено постигане на неоснователно обогатяване. Представлявала и добавък към възнаградителната лихва и донасяла сигурна печалба на заемодателя. Моли се за признаване за установено нищожността на договора или на клаузата за неустойка. Претендират се и разноските в процеса. В допълнителна молба мотивира правен интерес от установителния иск. В съдебно страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й представя писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който исковете се оспорват. Твърди се, че на основание чл. 26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна клауза от договора не водела до недействителност на целия договор, особено когато се касаело за клауза, която не е част от съществените параметри по кредита, каквато била неустойката. Съществените параметри на кредита- главница и лихва били валидно уговорени, в изпълнение на изискванията на ЗПК. Договорът за потребителски кредит бил сключен от разстояние, при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Комуникацията между страните при сключване на договора се провеждала електронно или чрез смс, като ищецът кандидатствал за отпускане на заема и предоставял на кредитора свой телефон и имейл. В случая ищецът попълнил електронна заявка, като създал свой личен профил и въвел данните си, а с натискане на бутона „подпис“ изразил своето недвусмислено волеизявление за съгласие за сключване на договора. След одобряване на заявката му на електронната поща на лицето били изпратени проект на договор и погасителен план, СЕФ, ОУ, като по този начин му била предоставена необходимата преддоговорна информация, като клиентът бил запознат предварително с всички условия и се съгласил с тях. ГПР бил в рамките на законовия лимит, като размерът му бил посочен към датата на сключване на договора, а задължението за осигуряване на обезпечение възниквало след сключване на договора. Ищецът бил наясно с условията на неустойката- клаузата била конкретна, размерът й бил определен, като тя се дължала само при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение. Неустойката не представлявала възнаградителна лихва и с нея не се нарушавал чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК. В случая нямало и заблуждаваща търговска практика, защото кредитополучателят бил наясно, че в ГПР не се включвала неустойката.

Клаузата за неустойка била действителна, като ищецът имал цялата преддоговорна информация и можел да прецени дали да сключи договора при тези условия, а освен това разполагал и с 14 дни за отказ, при което нямало да дължи нищо. Ако не можел да осигури 2 обезпечението, той би следвало да не сключва договор, като в противен случай действал недобросъвестно по смисъла на чл. 12 от ЗЗД. Посочва се, че условията за обезпечението били напълно изпълними и адекватни на икономическата обстановка в страната. Нямало неравноправност и по ЗЗП. Освен това ищецът бил сключил общо 15 подобни договора и бил абсолютно наясно с последиците от неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение. Клаузата за неустойка била и индивидуално уговорена. Моли за отхвърляне на исковете, също претендира разноски. В с.з. страната също не се явява, не се представлява, но чрез пълномощника си взема писмено становище по спора.

В срока за отговор се предявяват насрещни искове от ответника- главен и евентуален, за осъждане на потребителя да изпълни задълженията си по договора за кредит. Посочва се, че според договора за кредит била отпусната и усвоена сума в размер на 1 200 лева, платима на 24 вноски, при ГЛП- 30 %. По договора не били направени никакви плащания от длъжника. С насрещния иск договорът за обявявал за предсрочно изискуем, като в тази връзка се предявявал иск за главницата от 1 200 лева. Ако пък се приемело, че кредитът е нищожен, то тогава се дължала чистата стойност на полученото или пак сумата от 1 200 лева, която се претендира, ведно със законната лихва. Така се предявяват два иска: главен- за предсрочно изискуемата главница и евентуален- за връщане на чистата стойност на кредита.

Претендират се и разноски.

Постъпил е отговор от първоначалния ищец на насрещния иск на ответника, в който се посочва, че договорът за кредит бил нищожен, поради непосочване на действителния размер на ГПР, като в тази връзка цитира съдебна практика на СЕС и националните съдилища. Твърди, че дори и уважаване на насрещния иск, потребителят не следвало да носи отговорност за разноските на кредитора. Моли за отхвърляне на насрещните искове, като претендира и разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № **********/ 21.01.2025 г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 1 200 лева, при следните условия: срок- 24 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент- 36 % и годишен процент на разходите- 25, 19 %, при общ размер на всички плащания- 1 589, 03 лева. Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 1 945, 21 лева.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, ведно с погасителен план. Приети са още ОУ по кредита, СЕФ, лог файл, справка за плащанията, уведомление за предсрочна изискуемост.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е 3 небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 25, 19 %, а възнаградителната лихва (фиксиран годишен лихвен процент)- 36 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 29 е в размер на 0,9 % от стойността на усвоената от кредита сума за всеки ден от непредставеното обезпечение. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (поръчител или банкова гаранция) и условията за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по 4 кредита. По този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителния план, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 23 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f35e0c4-d92c-4c03-81ff-5bf42953a333