Решение № 24 от 09.01.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Русе, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20224520100901 по описа за 2022 година

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ТОП КРЕДИТ" ООД с ЕИК: 202171201 е предявил иск срещу ответника И. С. И. с ЕГН: ********** в качеството му на длъжник по договор за потребителски кредит за сумата общо от 1203,42 лева, от която 680,00 лева главница, 165,01 лева договорна лихва за периода от 25.12.2015г. до 25.08.2021г. и 358,41 лева наказателна лихва за периода от 25.12.2015г. до 16.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендират се разноски по заповедното и исковото производства.

Твърди, че за посочените вземания се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4539/ 2021г. по описа на РРС. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по заповедта за 1 изпълнение, като претендира направените деловодни разноски в исковото и заповедното производства.

В срока по чл.131 о т ГПК ответникът е депозирал писмен отговор в който прави изрично възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит N:Р254/25.08.2015г. се установява, че на 25.08.2015г. „Топ К редит" ООД е отпуснало на ответника сумата от 10 0 0 лева. В договора е посочено, че отпуснатия заем следва да се издължи на 11 равни месечни вноски по 83,37 лева.

Няма спор между страните, че ответника е заплатил само част от задължението си.

От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се установява, че на отвеника е отпуснат потребителски заем в размер на 1000 лева, като основанието за изплащане на сумата е усвоен кредит № Р254/25.08.2015г.

Според експерта, от предоставеното извлечение от счетоводната система на ищеца - справка за изплатените суми от И. С. И. за периода от 26.08.2015 г. до 14.11.2022 г., се установява, че този период изплатените суми възлизат на 380,00 лева. С платените суми са погасени задълженията по първите три погасителни вноски по погасителния план към процесния договор - вноска № 1 с падеж 25.09.2015 г. в размер на 124,99 лв., вноска № 2 с падеж 25.10.2015 г. в размер на 124,99 лв. и вноска № 3 с падеж 25.11.2015 г. в размер на 124,99 лева. След 23.12.2015 г. по данни от счетоводството на ищеца, ответницата е прекратила изцяло плащанията по процесния кредит.

Установява се, че к ъм датата на заповедното производство неплатените задълженията от ответницата по процесния кредит са по 9 броя погасителни вноски - от вноска № 4 с падеж 25.12.2015 г. до вноска № 12 с падеж 25.08.2016 г.

Експертът установява, че към 17.10.2021г, когато е подадено заявлението по чл.410 о т ГПК, общият размер на дължимите суми от ответницата по договор за потребителски кредит № Р254/25.08.2015 г.

2 възлизат на 1602,80 лева, разпределени, както следва по компоненти:

Главница

750,01 лв.

Неустойка по чл. 13 210,01 лв.

- Договорна лихва 165,01 лева, дължима за периода от 25.12.2015г. до 25.08.2016г.

- Лихва за забава 477,77 лева, дължима за периода от 25.12.2016г. до 16.08.2021г.

В настоящото дело ищецът не претендира за заплащане на дължимата неустойка по чл.16, като е приел, че със сумите, с които са погасени задълженията за неустойката в размер на 69,99 лв. са погасени задължения за главница, поради което претендира за заплащане на главница в размер на 680,00 лв. Дължима главница 750,01 лв.- 69,99 лв. = 680,02лв.

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с пр.осн.чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, за съществуването на парични вземания, за които на кредитора е издадена, по-рано във времето, заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Искът е допустим, а родово и местно компетентен да го разгледа е Русенски районен съд.

По същество становището на съда е следното:

Паричните си вземания ищцовото дружество основава на сключен между И. С. И. и „Топ Кредит“ ООД д оговор за потребителски кредит N:Р254 от 25.08.2015г. за сумата от 1000 лева.

В договора е посочено, че последния е със срок на кредита 11 месеца, при размер на вноска – 83,33лв. Дължимата сума по кредита е фиксирана в размер на 1220,00 лева, а при непредставяне на поръчител – 1500,00 лева.

Единственото възражение на ответника за неоснователност на иска е за изтекла в нег о в а полза н а погасителна давност и именно т о ще бъде коментирано по-долу. Ответни к а счита, че задълженията му са погасени с изтичане на предвидения в чл.111 от ЗЗД тригодишен срок, приложим в 3 случая, тъй като вземанията на ищеца са за периодични плащания, а и с общия по чл.110, защото към момента на депозиране от ищеца „Топ Кредит " О ОД на заявлението по чл.410 от ГПК са били изминали повече от три години от падежа на последната дължима вноска по кредита.

Заповедното производство е специално съдебно производство за защита-санкция при незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение, изразяващо се в неизпълнение на изискуемо вземане от предвидения в чл.410 ГПК вид, както и на парично вземане, установено в предвиден в чл.417 ГПК документ. Целта на това производство е да се създаде съдебно изпълнително основание (чл.404, т.1 о т ГПК), когато вземането не се изпълнява. Целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. В това производство съдът не проверява дали вземането съществува. Съгласно действащата правна уредба подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е самостоятелно основание за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „в" от ЗЗД, като това е и тезата, застъпена в мотивите на т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в смисъл, че ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес. Съгласно мотивите на ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС започването на производство, в което длъжникът не участва (каквото действие е подаването на заявление по чл. 410 от ГПК), не може да прекъсне давността, а разпоредбата на чл. 116, б.

"б" е изключителна и не може да бъде тълкувана посредством аналогия на правото.

Въпреки това , съдът установи, че от падежа на последната вноска по кредита - 25.08.2016г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на дата – 17.08.2021г. е изтекъл срок, значително по-голям от три години.

Следователно по отношение на всички падежирали но неизплатени вноски, включително и лихвите е изтекла погасителната 3 годишна давност.

По изложените съображения, предявеният иск, като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.

По въпроса за разноските – съгласно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г., съда по установителното производство се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Принципно, както в исковия процес, така и в заповедното производство, ищеца, респ. заявителя 4 имат право на разноски, съразмерно уважената част от иска. Тъй като настоящия съдебен състав прецени, че вземанията на „Топ Кредит " ООД на договорно основание са погасени по давност и иска му е неоснователен, то няма право на разноски нито в заповедното, нито пък в исковото производства.

При този изход на делото в тежест на ищеца са направените от ответника разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „ТОП

КРЕДИТ" ООД с ЕИК: 202171201 със седалище и адрес на регистрация гр.Плевен срещу И. С. И. с ЕГН: ********** иск с правно осн.чл.422 ал.1 от ГПК, да бъде прието за установено, че И. С. И. с ЕГН: ********** дължи на това дружество сумата общо от 1203,42 лева, от която 680,00 лева главница, 165,01 лева договорна лихва за периода от 25.12.2015г. до 25.08.2021г. и 358,41 лева наказателна лихва за периода от 25.12.2015г. до 16.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2346 / 18.08.2021г. по ч.гр.д.№ 4539/2021г. на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА „Т О П КРЕДИТ" ООД с ЕИК: 202171201 със седалище и адрес на регистрация гр.Плевен да заплати на И. С. И. с ЕГН: ********** сумата от 300,00 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5