Решение № 272 от 06.12.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Велико Търново, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20214001000302 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № Р-67 от 20.05.2021г. по т.д. № 243/ 2019г. по описа на ОС-В.Търново е осъден ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД-гр. София да заплати на Г. З. Н. от гр. Бяла черква сумата от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от пътнотранспортно произшествие на 19.03.2019 год., причинило й физически и психически травми, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 13.06.2019 година до окончателното им заплащане, сумата от 145,55 лв., обезщетение за имуществени вреди, пряка последица от горепосоченото произшествие, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 13.06.2019 г. до окончателното им заплащане на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр.чл. 45 и чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Отхвърлени са исковете в частта, с която се търси мораторна лихва върху сумата от 50 000 лв. и върху 145,55 лв. за времето от 19.03.2019 г. до 13.06.2019 г., като неоснователни.Осъден е „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД- гр. София да заплати на Д.Р. Д., адвокат от гр. Велико Търново, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 1

034,37 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.Осъден е „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД- гр. София да заплати по сметка на ВТОС сумата от 2 005,86 лв., държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 80 лв., авансирани от съда разноски по събиране на доказателства, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД-гр. София чрез пълномощника адв.Вл.П., срещу решението на ВТОС в осъдителната част. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано по изложени за това доводи.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че единствено застрахованият при ответника водач на лекия автомобил виновно е причинил телесните увреждания на ищцата, който извод не кореспондирал на събраните по делото доказателства-установения от САТЕ механизъм на ПТП. Излага, че съобразно този установен от експерта механизъм на ПТП поведението на ищцата-спиране на пътното платно за разговор с познат, се явява пряката опасност за ПТП, а освен това тя е могла да възприеме автомобила след извършване на завоя и е трябвало да се качи на бордюра, което не е сторила.

Счита, че са събрани доказателства, съгласно които не автомобилът, а ищцата е осъществила контакт с него без да го забележи. Налице било и противоречие между приетото от съда според показанията на двамата свидетели, че автомобилът с десен калник е ударил леко ищцата, и констатираното от вещото лице, че съприкосновението между тялото на ищцата и лекия автомобил е с дясно странично огледало. Счита, че ПТП е настъпило по изключителна вина на ищцата, която е предприела пресичане на пътното платно на неразрешено за това място в нарушение на ЗДвП и не е предприела действия по бързото му пресичане, напротив спряла се на платното за разговор с познат, с гръб към движещите се МПС и е създала опасна ситуация за настъпване на ПТП. В условията на евентуалност счита, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с принципа за справедливост. Сочи, че ищцата е страдала от заболявания преди настъпването на ПТП, които именно предшестващи заболявания са затруднили и удължили времето на възстановителния процес. Счита, че неправилно при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е отчел характера и степента на телесните увреждания, наличието на предхождащи заболявания, дали пряко отражение върху интензитета и 2 времетраенето на преживените болки и страдания. Размерът на обезщетението не бил съобразен с обществено-икономическите условия в страната. Неправилно било присъдено и обезщетението за имуществени вреди, тъй като ищцата не била представила доказателства, че разходите за лечение и медикаменти са били необходими за лечение на травмите, получени при ПТП. Неправилно съдът въобще не бил обсъдил възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, което било налице предвид противоправното й поведение й на пътното платно-пресичането му на необозначено за това място, спиране за разговор на пътното платно, наличието на възможност за предотвратяване на ПТП и липсата на всякаква реакция за това. Счита, че неправилно съдът е определил и началният момент на дължимостта на законната лихва от 13.06.2019г., която счита, че се дължи от 13.09.2019г. на осн.чл. 497 ал.1 т.2 КЗ, съгласно която разпоредба застрахователят е в забава след изтичане на тримесечния срок за доброволно изпълнение. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, а в случай, че ги намери за основателни-да се присъди обезщетение в по-нисък размер, както и да бъде постановено, че законната лихва върху обезщетенията се дължи считано от 13.09.2019г.Претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба Г.Н.. В съдебно заседание пълномощникът й адв.Й. заема становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без уважение, а решението на ВТОС в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Възразява досежно размера на адв.възнаграждение на противната страна с довод за прекомерност на същия.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

3

По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове в постановените размери.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че единствено застрахованият при ответника водач на лекия автомобил виновно е причинил телесните увреждания на ищцата, който извод не кореспондирал на събраните по делото доказателства-установения от САТЕ механизъм на ПТП, е неоснователно. От заключението на САТЕ се установява, че от технико-експлоатационна гледна точка причината за настъпване на ПТП се явява неосигуреното от водача на л.а. безопасно разстояние при изпълнение на маневра „завой надясно“ по време на преминаването покрай пешеходката и разположението на пешеходката върху платното за движение в непосредствена близост до бордюра. Експертът е посочил, че при критичното изпълнение на маневра „завой надясно“ и възникналата от техническа гледна точка опасност, водачът на л.а. е могъл да възприеме пешеходката и е имал време и техническа възможност да избегне контакта с нея като коригира волана по посока наляво, и така е щял да осигури безопасно преминаване без да се осъществи контакт с пешеходката, още повече, че същият се е движел със скорост около 20 км/ч. Причината за осъществения контакт на л.а. с Н., пресичала пътното платно, който контакт е причина за падането й на 4 платното върху лявото рамо и след това по гръб /изложеното от вещото лице, изготвило САТЕ/, е изпълнение на маневрата „завой надясно“ от водача на л.а. в непосредствена близост до ъгловия бордюр пред цветарския магазин, намиращ се на ъгъла между улицата и площада, и поради недостатъчно осигурено от водача на л.а. странично разстояние между автомобила и пешеходката-експертът посочва, че л.а. е минал с по-близка до тротоара траектория и вероятно поради повода, за който отива за цветя-погребение, не е бил с нужната концентрация. Дали съприкосновението между автомобила и пешеходката се е осъществило чрез дясното странично огледало на същия или задния десен калник, е въпрос без съществено значение в случая, след като вещото лице, изготвило САТЕ категорично заключава, че падането на ищцата върху пътната настилка се дължи единствено на получения ударен импулс от контакт с автомобила и няма как същата сама да е паднала без контакт с автомобила. Вещото лице е направило само извод, че ударът се е осъществил посредством дясното странично огледало, имайки предвид на факта, че водачът на л.а. не е усетил, че е имало контакт с пешеходката. Св.Б. обаче, очевидец на ПТП, е изложил в показанията си, че при самото завиване на автомобила, същият със задния десен калник е ударил леко Н.. Същият посочва и че ударът се е осъществил в момента, в който тя, пресичайки улицата, понечила да се качи на тротоара, като единият й крак бил повдигнат, а другият бил на пътното платно.Свидетелят посочва, че автомобилът е ударил Н., тя не е паднала сама. Вещото лице, изготвило СМЕ посочва също, че артериалната хипертония, от която страда пострадалата не са се отразили на нейното поведение и движение върху пътното платно и тротоара към момента на инцидента, тъй като не е такъв вид заболяване, което да я постави в обстановка, която да предизвика дезориентация за време, личност и място на събитията. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност-заключението на САТЕ, СМЕ и свидетелските показания, се налага извода, до който правилно е достигнал и първоинстанционният съд-че причина за настъпване на ПТП е единствено поведението на водача на л.а., който извършвайки маневра „завой надясно“, не е осигурил достатъчно разстояние между управлявания от него автомобил и пешеходката, довело до съприкосновение на автомобила с пешеходката и падането й върху пътната настилка, при което е получила травматичните увреждания.Липсват надлежно събрани по делото доказателства, че пешеходката се е била спряла на пътното 5 платно в непосредствена близост до тротоара, разговаряйки със своя познатсв.Б.. Напротив, от показанията на същия се установява точно обратното-че същата в момента, в който е завършвала пресичането на пътното платно и е предприела качването си на тротоара, е била леко ударена от л.а., управляван от водача Н.Д. Същият, видно от показанията му като свидетел по настоящото дело, е отивал на погребение, като бил много разстроен и емоционален. Предприел маневрата „завой надясно“, като се движил с не повече от 20-30 км/ч, отивайки до същия цветарски магазин, за да купи цветя за погребението, като дори не разбрал, че е „бутнал някого“, някакъв човек му казал за това, след като паркирал на няколко метра след завоя, в близост до магазина за цветя /показанията на св.Н.Д.. С оглед изложеното, неоснователни са другите оплаквания на жалбоподателя, че поведението на ищцата-спиране на пътното платно за разговор с познат, се явява пряката опасност за ПТП, като освен това тя е могла да възприеме автомобила след извършване на завоя и е трябвало да се качи на бордюра, което не е сторила; че са събрани доказателства, съгласно които не автомобилът, а ищцата е осъществила контакт с него без да го забележи; че било налице противоречие между приетото от съда според показанията на двамата свидетели, че автомобилът с десен калник е ударил леко ищцата, и констатираното от вещото лице, че съприкосновението между тялото на ищцата и лекия автомобил е с дясно странично огледало; че неправилно съдът не е приел, че ПТП е настъпило по изключителна вина на ищцата, която се е спряла на платното за разговор с познат, с гръб към движещите се МПС и е създала опасна ситуация за настъпване на ПТП.