Решение № 84 от 22.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Здравка Иванова

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000502691 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищцата в първоинстанционното производство Л. С. Г. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 04.07.2024 г., а въззивната жалба е подадена чрез ССЕВ на 18.07.2024 г.) обжалва Решение № 3954/02.07.2024 г., постановено по гр.д. № 9725/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-14 състав, в частта, с която искът й за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 90 000 лв. до сумата от 130 000 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена чрез пълномощник-адвокат Б. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.27 от първоинстанционното дело. Ищцата е освободена на основание чл.83, ал.2 от ГПК от държавна такса и разноски с Разпореждане № 21700/09.10.2023 г. на първоинстанционния съд.

С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

Въззивницата-ищца твърди, че определеният размер не отговаря на 1 критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД и не репарира в пълен обем търпените от ищцата болки и страдания. Поддържа се, че по отношение на развитата деменция, първоинстанционният съд неправилно приема, че същата се дължи на вече съществуващи хронични заболявания и не е в причинноследствена връзка с процесното ПТП. Твърди се, че деменцията на Л. Г. е настъпила в резултат именно на претърпяната при ПТП черепно-мозъчна травма. Евентуално поддържа, че дори ПТП да не е в пряка причинна връзка със заболяването, то същото е подействало като катализатор за неговото развитие и влошаване състоянието на ищцата. Развиват се подробни съображения по съществото на спора и във връзка с релевираните с въззивната жалба възражения.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да уважи предявения от ищцата иск до размера от 130 000 лв., както и с оглед изхода на спора да се произнесе по разноските пред първоинстанционния съд. Претендират се и разноските направени пред въззивната инстанция.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Отговорът е депозиран чрез адвокат Т. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.87 от първоинстанционното дело.

Оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение по подробни съображения изложени в отговора.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Ответникът в първоинстанционното производство ЗАД „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 17.07.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 31.07.2024 г.) обжалва Решение № 3954/02.07.2024 г., постановено по гр.д. № 9725/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-14 състав, в частта, с която искът на Л. С. Г. за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата от 70 000 лв., както и в частта, с която на ищцата са присъдени лихви и разноски над обжалваемия размер.

Въззивната жалба е подаден чрез пълномощник – адвокат Т. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.87 от 2 първоинстанционното дело. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 20.08.2024 г., представен по делото с молба от 23.08.2024 г.

С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

Въззивникът-ответник поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не приема възраженията му за наличие на значителен принос от страна на пострадалата, както и че неправилно е определил размера на дължимото обезщетение. Развиват се подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция за неимуществени вреди за сумата над 70 000 лв., ведно с претендираната законна лихва, както и в частта, с която са присъдени съответните разноски за частта на посочените суми. Претендират се разноски.

В срока за отговор ищцата чрез процесуалния си представител подава отговор, с който оспорва въззивна жалба на ответника като неоснователна.

С оглед предмета на спора, въведен с жалбите, Решение № 3954/02.07.2024 г., постановено по гр.д. № 9725/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-14 състав, в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата от 70 000 лв., в частта с която искът за имуществени вреди е уважен за сумата от 15 733,38 лв., ведно със законната лихва върху двете главници от 25.08.2023 г., както и в частите, с които искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 130 000 лв. до пълния претендиран размер от 180 000 лв., а искът за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 15 733,38 лв. до претендираната сума от 16 498,44 лв., е влязло в сила на 01.08.2024 г., поради необжалването му.

В открито съдебно заседание въззивницата-ищца чрез своя процесуален представител поддържа въззивната си жалба, оспорва въззивната жалба на ответника по подробни съображения, изложени в депозираната по делото писмена защита. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

В открито съдебно заседание възивникът-ответник чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба на ищцата, поддържа своята по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки.

3

Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.497 КЗ (доколкото ищцата претендира законна лихва не от датата на уведомяване на застрахователя, а от датата на исковата молба), предявени от Л. С. Г. против „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 70 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди за сумата от 15 733,38 лв., ведно със законната лихва, между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

С одобрено от съда с протоколно определение № 1520/20.11.2024 г., постановено по н.о.х.д. № 11792/2024 г. по описа на СРС, 111 състав, К. Й. К. е признат за виновен в това, че на 18.02.2023 г., около 14,30 часа в гр.София, при управление на л.а.м. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.№ ******** по бул. „Черни връх“, с посока на движение от ул. „Златен рог“ към бул. „Арсеналски“ и на пешеходна пътека след кръстовището с ул. „Бигла“, обозначена с пътна маркировка М8.1. и пътен знак Д-17 от ППЗДвП, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП-чл.119, ал.1 ЗДвП, като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката му на движение пешеходката Л. С. Г. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка, субдурален кръвоизлив и счупване на черепни кости, 4 представляващо разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на лява раменна кост, довело до трайно затруднение на движенията на левия горена крайник за срок повече от 30 дни, счупване на дясна бедрена кост, причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, счупване на лявата срамна кост и на лявата хълбочна кост, довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, счупване на кръсцовата кост вдясно и дясната хълбочна кост, трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, като деянието е извършено на пешеходната пътека.

Веднага след произшествието ищцата е настанена за лечение в реанимацията на УМБАЛ „Св.Анна“ АД-София, където е приета в тежко увредено общо състояние, сомнолентна, трудно контактна, неадекватна, дезориентирана. В болницата ищцата е пролежала от 18.02.2023 г. до 15.03.2023 г. След проведено интензивно лечение и реанимация ищцата е стабилизирана и на 28.02.2023 г. е оперирана, като е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. Общото състояние на ищцата не е позволило операция и на лява раменна кост, поради което е извършено консервативно лечение, чрез имобилизация. За счупването на лява срамна кост е предписан постелен режим.

С приетата по делото СМЕ се установява, че причинените болки и страдания на ищцата, са били най-интензивни непосредствено след травмата, престоя в КАИЛ, където пострадалата е интензивно обезболявана, след оперативното лечение на дясна бедрена кост, преди и след имобилизацията на лява раменна кост, в областта на лява срамна кост, при постелен режим. И до момента ищцата не е възстановена, не може да се движи, ползва инвалиден стол и проходилка. Съгласно Експертно решение ТЕЛК № 92083/09.06.2023 г. е инвалидизирана с определени 100% с чужда помощ, пожизнено. Вещото лице установява, че общото лечение е адекватно и отговаря на съвременните изисквания за добра медицинска практика. Установява се, че пострадалата се е залежала, развила е декубитални рани, застойни белодробни явления и въпреки грижите на околните не е могла да се раздвижи и възстанови в степен на самообслужване.

Между страните не е било спорно, че към 18.02.2023 г. за л.а.м.

„Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.№ ******** е имало валидна задължителна 5 застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/23/122000729816 с валидност от 03.04.2022 г. до 02.04.2023 г.

Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на нейната дъщеря М. В. Г., която установява, че в деня на ПТП майка й си била забравила телефона и за случилото се с нея разбрали при обаждане от болницата „Св.Анна“. Свидетелката заедно със сестра си веднага отишли в болницата, но не могли да видят майка си, защото била настанена в реанимация. От дежурния лекар разбрали, че майка им е в изключително тежко състояние с опасност за живота. Ищцата била десет дена в реанимация.

Имала мозъчен оток и кръвоизливи. На 28.02.2023 г. ищцата била оперирана за счупената бедрена кост, след това още две седмици била в реанимация.

След изписването ищцата била абсолютно неподвижна и силно объркана от упойката. Свидетелката установява, че преди произшествието майка й била изключително жизнена жена, обработвала на село 1 дка земя, от пролет до есен живеела съвсем сама на село и се справяла с всичко сама. След произшествието и тежката упойка по време на операцията, при която и самите лекари не вярвали че ще оцелее, ищцата започнала да изпада в дементни състояния, изразяващи се в това, че не познавала близките си, не знаела къде се намира. Болките, които изпитва са големи, една от операциите не е извършена, защото ищцата можела да умре на операционната маса. Рамото й е счупено и до днес, боли я при всяко движение, не може да се облича сама.

Ищцата е прикована на инвалидния стол, не може вече нищо да прави сама, не може да бъде оставена сама за повече от 15 минути. От болницата ищцата била изписана с огромни декубитални рани, с които се справили някъде към август месец. След изписването от болница веднага започнали и с рехабилитации, които продължили два месеца и половина, през който в дома идвал рехабилитатор всеки ден. Към момента ищцата е прикована на легло, нищо не може да прави, почти не се усмихва, тъжна и отчаяна е. В началото се борела и правела рехабилитациите, но от тях нямало съществен резултат, а упражненията й причинявали голяма болка и тя намразила рехабилитатора и отказвала да прави рехабилитации. За ищцата се грижат заедно свидетелката и другата й дъщеря, в чийто апартамент сега живее ищцата. По време на рехабилитации ищцата пада за втори път и чупи по същия начин, но другия 6 крак. Отново е оперирана. Към момента ищцата ползва проходилка и инвалиден стол. Постоянно е с памперси, защото не винаги успява да стигне до тоалетната. При нея има гледачка на пълен работен ден, 24 часа, защото нощите са много тежки, през нощта ищцата вика.