Решение № 200 от 21.02.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 910/2023
- Вид
- Решение № 200
- Подписан
- 21.02.2024
- Състав
- Надежда Маринова Александрова
Цитирани разпоредби
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, т. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- параграф 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 122, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 138, ал. 1, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл.182, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 330, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 200 гр. Русе, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: н* М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева в присъствието на прокурора П. Сл. С. като разгледа докладваното от н* М. Александрова Гражданско дело № 20234520100910 по описа за 2023 година като разгледа докладваното от съдията гр.д. 910 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, т. 1 от ЗОДОВ от И. И. З. против Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди че е била обвинена от РРП за престъпление по чл.182, ал. 1 от НК за това, че на 28.01.2018 г. в гр. Русе, като родител оставила лица, намиращи се под родителски грижи, а именно децата си н* К.ова Т.а, родена на 25.06.2000 г., и* К.ова Т.а, родена на 19.09.2003 г., м* К.ова Т.а, родена на 17.01.2008 г., к* К.ов Т., роден на 14.08.2009 г., м.
К.ова Т.а, родена на 08.08.2010 г., в* К.ов Т., роден на 01.08.2012 г., б* К.ов Т., роден на 01.08.2012 г., н* К.ов Т., род. на 16.08.2013 г., м* К.ов Т., роден на 04.09.2014 г., н** К.ова Т.а, родена на 12.12.2015 г. без надзор и достатъчна грижа и с това създала опасност за тяхното физическо развитие.
Производството по делото по глава XXVIII от НПК и образувано по внесено в съда постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на обвиняемата З., българска гражданка, неосъждана.
По делото подсъдимата се явила лично и с адвоката си и пледирала, че е невиновна.
Ищецът твърди, че с Присъда от 17.11.2020 г. по НАХД № 1712/ 2020 г. по описана РРС била призната за невиновна по повдигнатото й обвинение, тъй като не е осъществила състава на престъплението по чл. 182, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Срещу присъдата бил подаден протест от РРП на основание чл. 378, ал. 5 от НПК. В съдебно заседание ищецът се явявала лично и със защитник. С Решение № 49 от 28.04.2021 г. по АНД № 20214500600071 присъдата на РРС била потвърдена от РОС.
При преценка деятелността на обвиняемата съдът приел, че на процесната дата З. не е оставила децата нито без надзор, нито без достатъчна грижа - същата е приготвяла храна за всички деца и в къщата е работела печка 1 на дърва, предвид зимния сезон, с което тя поне в минимален стандарт е изпълнявала родителските си задължения към своите деца. Също не може да бъде пренебрегнат големия брой деца, които са били в къщата в часовете непосредствено преди пожара, като тя е упражнявала непосредствен надзор върху двете най- уязвими от тях с оглед възрастта им, което е най- логично и естествено от житейска гледна точка. Да се иска от нея при такъв 6рой деца, които към момента на пожара са се намирали в къщата, да упражнява непосредствен надзор буквално във всеки възможен миг по отношение на абсолютно всички, е житейски невъзможно, включително и по причини, че при отглеждането и възпитанието на децата очевидно тя не е разчитала на помощта на свои роднини, които в известна степен биха я облекчили в тази дейност. Практическо измерение на това би било всички деца да стоят само в едно помещение, и то в което се намира и тя, и то постоянно, което също от житейска гледна точка би било абсурдно, най- малко пълната ефективност на подобна мярка изисквала то да е постоянно заключено.
Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства по никакъв начин не може да се направи извод, че обвиняемата е знаела или дори допускала в някаква минимална степен, че някое от децата са разполагали с източник на огън като кибрит или запалка. В този смисъл съдът правилно е приел, че не съществува причинно- следствена връзка между бездействие на обвиняемата и предизвикания пожар. Противното би означало от нея да се изисква обективно невъзможно поведение - във всеки един миг, без чужда помощ от пълнолетен човек да не изпуска от поглед 10 деца, което би означавало тя да не се занимава с абсолютно нищо друго, освен наблюдение. Същата е реагирала максимално адекватно, незабавно организирайки извеждането на всички деца на двора на къщата и обаждайки се на ЕЕН 112 с цел да съобщи за пожара. Именно това в максимална степен е способствало да не се достигне до причиняването на някакви други вредни последици по отношение на живота и здравето на децата.
Въззивният съд изцяло споделил извода на районния съд, че липсва и субективна съставомерност на деянието, тъй като от субективна страна престъплението, в което била обвинена З. следва да бъде умишлено, като са възможни и двете форми на умисъл - пряк и евентуален. От събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че тя нито е искала, нито е допускала настъпването на пожара, включително да се е отнасяла безразлично към настъпването му. В случая изцяло липсва интелектуална страна на умисъла и при двата му вида и то по отношение на двата му кумулативни елемента - предвиждане на общественоопасните последици и формиране на съзнание за общественоопасния характер на деянието. В случая интелектуалната страна на умисъла, доколкото престъплението в което е обвинена, е на поставяне в опасност, е следвало да обхваща представите, че неминуемо и доколкото трите деца не са в стаята, в която тя готви, ще се сдобият с кибрит/запалка, ще предизвикат пожар и след възникването му ще премълчават това обстоятелство, което би дало възможност на пожара да се разпространи до неуправляеми размери. Този извод следвал и от това, че единствената печка, която е горяла в къщата непосредствено преди пожара, е била в стаята където е била З., т.е. другата налична печка в другата сган не е работела, съответно тя не е била потенциално възможен източник на огън за децата. Липсата на подобни представи, включително и по отношение на причинноследствения процес е обективно невъзможна, защото тя към момента на възникването му е полагала конкретна грижа за всички деца, приготвяйки им храна, а също и под неин непосредствен надзор са били двете най- малки деца, които с оглед възрастта си очевидно са се нуждаели в максимална степен от нейното непрекъснато внимание и грижа.
Наказателното производство срещу ищеца се водило по ДП № 247/2018 г. по описа на ОД МВР- Русе, прокурорска преписка № 664/2018 г. по описа на РП - Русе, като е образувано на 29.01.2018 г. по реда на чл. 212, ал. 2 вр. чл. 23, ал. 2 от НПК. Разследването е провеждано с оглед извършено престъпление по чл. 331, вр. чл. 330, ал. 1 от НК. И. З. била привлечена като обвиняема на 03.06.2020 г. за извършено престъпление по чл. 182, ал. 1 от 2
НК. По отношение на същата не е била вземана мярка за неотклонение.
Сочи, че в хода на воденото разследване и съдебно дело тя се явявала лично всеки път. За защитата си ангажирала защитник, често се срещала с адвоката си и провеждала разговори за организиране на защитата си. Това създало неудобства за ищеца, която по същото време трябвало да се грижи сама за десет деца, които ходели на училище и детска градина. Бащата работел като международен шофьор и често отсъствал в командировка в страната и в чужбина. Ищецът се почувствала дискомфортно поради факта, че срещу нея се води досъдебно производство, повдигано й било обвинение.
Освен това тя се притеснила много и когато разбрала, че я грози наказателна отговорност и глоба, която била непосилна за материалните й възможности, притеснявала се, че ако трябва да я заплаща, няма да има средства за прехраната и отглеждането на децата си. Делото било и с висок негативен емоционален заряд предвид, че касаело отношенията й със собствените й деца, това предизвиквало негативни емоции в нея, както и безпокойство, че децата може отново да бъдат отнети от социалните служби и настанени извън семейството. В резултат на воденото разследване ищецът била обект и на чести проверки от социалните служби, които следели всяко нейно действие, давали препоръки, които се налагало стриктно да изпълнява под страх, че може да остане без децата си.
З. била силно притеснена за крайния изход на делото, затова че може да бъде осъдена за престъпление, че това ще се отрази на нейния статус като неосъждана и може да й попречи в търсенето на работа, тъй като в онзи момент тя била безработна. Това изнервило ищеца и довело до притеснения и в семейството й, тъй като всички били притеснени от факта, че тя е била обвиняема и после подсъдима, което продължило две години. В този период тя и семейството й станали обект на обществен и медиен интерес, като постоянно били публикувани статии за развоя на делото, както и били излъчени множество журналистически предавания. Това направило ищеца известна в общественото пространство, без да желае това, по негативен повод, приписано й било престъпление, което не е извършила, което станало повод и за множество коментари на хора, много от тях с негативен оттенък. От създалата се публичност потърпевши били и децата й.
Освен всичко изложено, счита че за подобно престъпление, периодът за наказателно преследване, завършващо с приложение на чл. 78а от НК е бил необосновано завишен, прекомерен, противоречащ на смисъла и духа нормата на НПК за удължаване на срока за разследването и това допълнително създало траен стрес и дискомфорт у ищеца, която започнала да изпитва депресия, а в определени моменти изпитвала страх и отчаяние от живота си. Ищецът изпитвала и дълбоко омерзение, тъй като тя винаги се е считала за невиновна по това дело.
По делото от защитника й бил представен договор за правна помощ, съгласно който било договорено и изплатено в брой на адвоката възнаграждение за процесуално представителство по АНД в размер на 1000 лева.
На основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ намира, че й се дължи заплащане на обезщетение за имуществените и неимуществени вреди, причинени от действия на Прокуратурата.
Отговорността на държавата за причинените й неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни органи в лицето на Прокуратурата на Република България се поражда от момента на влизане в сила на оправдателната присъда / в тази насока т. 4 от ТР № 3 от 22 .04.2004 г. /, т.е. от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган. От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение, а по силата на чл. 114 ЗЗД започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.
Присъдата е влязла в законна сила на 28.04.2021 г.
3
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, счита, че следва да се вземат предвид общите правила на чл. 52 от ЗЗД - обезщетението се определя по справедливост съгласно параграф 1 от ДР на ЗОДОВ и чл. 4 от ЗОДОВ.
Иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да осъди Прокуратурата на Република България да й заплати сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу нея наказателно производство по НАХД № 1712/2020 г. по описа на РРС, по което тя била оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 000 лева, дължима на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Претендира разноски по делото.
Ответникът е дал писмен отговор и е обосновал възраженията си. Счита предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, а алтернативно- да бъде присъдено обезщетение в по- нисък размер.
Ответникът в своя отговор оспорва въобще извършването на разход в размер на 1000 лева за адвокатска защита. Оспорва и иска за неимуществени вреди, като счита че претенцията е завишена и не съответства на чл. 52 от ЗЗД, не намира опора в критерия за справедливост и евентуално на претърпените неимуществени вреди от повдигнатото обвинение.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от приложеното към делото НАХД № 1712/2020 год., че ищецът е била обвинена от РРП за престъпление по чл.182, ал. 1 от НК за това, че на 28.01.2018 г. в гр. Русе, като родител оставила лица, намиращи се под родителски грижи, а именно децата си н* К.ова Т.а, родена на 25.06.2000 г., и* К.ова Т.а, родена на 19.09.2003 г., м* К.ова Т.а, родена на 17.01.2008 г., к* К.ов Т., роден на 14.08.2009 г., м.