Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14340 от 03.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 12307/2024
Вид
Определение № 14340
Подписан
03.07.2026
В сила
03.07.2026
Състав
Стефан Исаков Шекерджийски, Ивайло Димитров, Петър Веселинов Боснешки

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14340 гр. София, 03.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20241100512307 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 28.08.2024 г., подадена от процесуалния представител на ищцата Б.Г.Б. – адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв. Д. М., срещу определение № 34158 от 24.08.2024 г. по гр. д. №3117/2023 г., на СРС, 31 състав, с което е оставена без уважение молба, подадена от процесуалния представител на ищцата по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на решение от 27.12.2023 г. в частта с присъдените разноски, като се присъдят 80 лв. в полза на адвокатското дружество, представляващи дължимо ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение от 400 лв. за оказана безплатна правна помощ на ищеца. С определение от 16.04.2026 г. СРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение от 24.08.2024 г., по гр. д. №3117/2023 г., на СРС, 31 състав, като следва да се чете, че се оставя без уважение молба от 19.01.2024 г. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение в частта с разноските на решение от 27.12.2023 г., по гр. д. №3117/2023 г., на СРС, 31 състав.

След дадени от СГС указания делото е върнато на СРС за провеждане на процедурата по чл. 247 ГПК и с влязло в сила решение от 16.04.2026 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение от 27.12.2023 г. по гр.д. №3117/2023 г. на СРС в частта с разноските, където следва да се чете, че „Сити кеш“ ООД е осъдено да заплати на Б.Г.Б. разноски по делото от 450 лв. и на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ.

Частният жалбоподател оспорва мотивите на СРС за недължимост на ДДС от 80 лв. върху присъдения адвокатски хонорар от 400 лв. в случаите на процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., като се позовава на съдебна практика на ВКС. Счита, че съдът следва да присъди адвокатското възнаграждение за 1 оказана безплатна правна помощ с ДДС.

Ответната страна „Сити Кеш“ ООД оспорва жалбата.

С определение от 20.11.2024 г. настоящото производство е било спряно до приключване на производството по дело C-744/23 г. пред Съда на Европейския съюз, по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване.

С определение от 25.02.2026 г. СГС е възобновил производството, тъй като СЕС е постановил решение от 23.10.2025 г., според което чл. 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.

Пряка последица от решението на СЕС е изводът, че, когато безплатната правна помощ се предоставя от адвокат, регистриран по ЗДДС, то в дължимото, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв възнаграждение, следва да се включва ДДС. В този смисъл е и актуалната съдебна практика, постановена с решението на СЕС – определение № 3420 от 03.12.2025 г., по ч. т. д. № 2489/2024 г., II ТО на ВКС.

Предвид гореизложеното изводът на СРС, че върху присъденото на адвокатското дружество възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. от 400 лв. не се дължи ДДС е неправилен. Обжалваното определение следва да бъде отменено, като се присъдят 80 лв. или 40,90 евро, представляващи ДДС.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 34158 от 24.08.2024 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение от 16.04.2026 г., и двете постановени по гр. д. №3117/2023 г., на СРС, 31 състав и вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение от 27.12.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 16.04.2026 г. и двете постановени по гр.д. №3117/2023 г., по описа на СРС, 31 състав, в частта с присъдените в полза на разноски на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за оказана на ищцата безплатна правна помощ, като ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД с ЕИК202531869 да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с БУЛСТАТ 177492004, сумата от още 40,90 евро (с равностойност на 80 лв.), представляваща дължим ДДС върху присъденото в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3