Решение № 261603 от 13.05.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../13.05.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8340 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу И.Ц.И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 28,77 лв., представляваща главница за стойността на незаплатените за периода от 25.11.2017 г. до 24.02.2018 г. три броя месечни абонаментни такси по тарифен план „Интернет“ за мобилен номер ***по договор за мобилни услуги от 24.07.2017 г., сключен между „Т.Б.“ ЕАД и ответника, сумата от 62,50 лв., представляваща незаплатени четири броя падежирали за периода от 25.11.2017 г. до 24.03.2018 г. лизингови вноски по договор за лизинг от 24.07.2017 г., сключен между „Т.Б.“ ЕАД и ответника, за предоставено мобилно устройството TABLET LENOVO YOGA 3 10 4G Х50М, три от които вноски в размер на по 16,59 лв. и една в размер на 12,73 лв., както и сумата от 248,85 лв., представляваща незаплатени петнадесет броя лизингови вноски за периода от м.04.2018 г. до м. 07.2019 г. по същия договор за лизинг от 24.07.2017 г., четиринадесет от които вноски в общ размер на 232,26 лв. предсрочно изискуеми и една допълнителна вноска в размер на 16,59 лв. за придобиване на собствеността върху лизинговата вещ, които вземания са прехвърлени от „Т.Б.“ ЕАД на „И.ф.“ ООД с договор за цесия от 12.07.2019 г. и от „И.ф.“ ООД на ищеца „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 29.11.2019 г. и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1833/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Т.Б.” ЕАД и ответника били сключени следните договори: 1.) договор за мобилни услуги с индивидуален клиентски номер *** от дата 24.07.2017 г. за мобилен номер ***при избран тарифен план

„Интернет“ с месечна абонаментна такса от 10.99 лв. с

ДДС и срок от 24 месеца; 2.) договор за лизинг от 24.07.2017 г., с който било предоставено мобилно устройството

TABLET LENOVO YOGA 3 10 4G Х50М срещу обща лизингова цена от 381,57 лв. с ДДС, платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 16.59 лв. с ДДС, съобразно обективирания в договора погасителен план.

Ищецът излага, че съгласно чл. 26 от

Общите условия на мобилния оператор заплащането на ползваните услуги по индивидуален договор се извършва въз основа на ежемесечно издавани фактури, като неполучаването им от потребителя не го освобождава от задължението да плати тяхната стойност. Според чл. 27 от ОУ плащането по фактурата следвало да се извърши в указания в същата срок, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.

Поддържа, че за отчетния период от

25.11.2017 г. до 24.02.2018 г. били издадени три броя фактури с № **********/25.12.2017 г.,

№ **********/25.01.2018 г. и № **********/25.02.2018 г., в които били фактурирани дължимите за този период 3 бр. месечни абонаментни такси за избрания тарифен план „Интернет“ по договора за мобилни услуги от 24.07.2017 г. в общ размер на 28,77 лв. без ДДС и три броя лизингови вноски (6-та, 7-ма и 8-ма) по договора за лизинг от 24.07.2017 г., всяка от които в размер на 16,59 лв., или общо 49,77 лв. Твърди, че било издадено и кредитно известие № **********/25.03.2018 г. за следващия отчетен период от 25.02.2018 г. до 24.03.2018 г., с което била сторнирана сума в размер на 3,86 лв. от дължимата 9-та лизингова вноска в размер на 16,59 лв., респ. неизплатен останал остатък от вноската в размер на 12,73 лв.

Излага, че така фактурираните суми не били заплатени на уговорения падеж, поради което и на основание т. 11 от договора във вр. чл. 75 от Общите условия, мобилният оператор прекратил едностранно договора за мобилни услуги с ответника и издал крайна фактура № **********/25.04.2018 г., в която били начислени задълженията от предходните отчетни периоди в общ размер на 91,27 лв. (28,77 лв. за месечни абонаментни такси и 62,50 лв. за лизингови вноски).

Поддържа, че предвид предсрочното прекратяване на индивидуалния абонамент за ползвания мобилен номер, във връзка с който било предоставено мобилно устройство на лизинг, на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора за лизинг, неизплатените лизингови вноски след м.

04.2018 г. до края на погасителния план станали предсрочно изискуеми. За периода от м.04.2018 г. до м. 07.2019 г. същите възлизали на 232,26 лв. (14 бр. по 16,59 лв.), като освен тях на основание чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг и чл. 7 от ОУ към него се дължала и една допълнителна вноска от 16,59 лв. за придобиване собствеността върху лизинговата вещ, която не била върната. Така дължимите 15 бр. лизингови вноски на обща стойност 248,85 лв. били включени в издадената крайна фактура, наред със стойността на незаплатените мобилни услуги. Твърди, че същите не били заплатени.

Излага, че придобил вземанията с договор за цесия от 29.11.2019 г., сключен с цедента

„И.ф.“ ООД, който от своя страна бил техен титуляр по силата на договор за цесия от 12.07.2019 г., сключен с „Т.Б.“ ЕАД.

Твърди, че за дължимите суми по договорите се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът възразил.

По изложените аргументи моли за уважаване на предявените установителни искове и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

Предварително депозира молба, с която поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни.

Поддържа, че ищецът нямал материалноправна легитимация за предявяване на исковете, тъй като ответникът нямал сключен договор с него. Отделно оспорва сключените договори за цесия с твърдения, че прехвърляните с тях вземания не били достатъчно индивидуализирани, не било извършено плащане на уговорената цена, потвърждението за извършена цесия било подписано от лице без представителна власт по отношение на „Т.Б.“ ЕАД и не бил уведомен за прехвърлянето. Оспорва действителността на договора за лизинг, тъй като шрифтът му не отговарял на условията на чл. 5, ал. 4 ЗПК. Отделно възразява, че липсвал посочен падеж на лизинговите вноски. По отношение на договора за мобилни услуги твърди, че не бил подписвал Общи условия към него.

С тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Аналогични доводи за недължимост на претендираните вземания са обективирани и в депозираното от длъжника възражение по чл. 414 ГПК пред заповедния съд. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът се явява лично, като поддържа депозирания отговор. Не оспорва, че е сключил процесните договори с мобилния оператор, че е ползвал избрания тарифен план „Интернет“ за мобилен номер ***през отчетния период 25.11.2017 г. – 24.02.2018 г., че е получил предоставеното му на лизинг мобилно устройство TABLET LENOVO YOGA 3 10 4G Х50М, както и че не е върнал същото. Не оспорва също и размера на исковите претенции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК вземания, поради което е необходимо предметът на исковите претенции да съвпада с този на заповедното производство. В настоящия случай заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1833/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, издадена в полза нa ищеца „Ю.“ ЕООД срещу ответника И.И., е за сума в общ размер на 473,82 лв., от която: 91,27 лв. за потребени далекосъобщителни услуги по договор *** от дата 24.07.2017 г. за мобилен номер ***по избран тарифен план „Интернет“ за периода от дата 25.11.2017 г. до 24.03.2018 г., 248,85 лв. за незаплатен остатък от цената на устройството TABLET LENOVO Yoga 3 10 4G Х50М по договор за лизинг от дата 24.07.2017 г., представляващ сбор от 15 на брой лизингови вноски, 133,70 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор *** от дата от дата 24.07.2017 г. и 75,30 лв. за лихва за забава за периода от 15.05.2018 г. до 06.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

Предмет на исковото производство са само част от тези суми, а именно сумата от 248,85 лв. за 15 бр. лизингови вноски и сумата от 91,27 лв., която съгласно направените уточнения от ищеца включва незаплатени за периода от 25.11.2017 г. до 24.02.2018 г. три броя месечни абонаментни такси по тарифен план „Интернет“ за мобилен номер ***по договор за мобилни услуги от 24.07.2017 г. в размер 28,77 лв., и незаплатени 4 бр. падежирали за периода от 25.11.2017 г. до 24.03.2018 г. лизингови вноски по договор за лизинг от 24.07.2017 г. в размер на 62,50 лв. За последното вземане заповед за изпълнение не е издавана (сумата е включена във вземане с различно основание - договор за далекосъобщителни услуги вместо договор за лизинг), поради което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск за лизингови вноски по договор за лизинг от 24.07.2017 г. в размер на 62,50 лв. е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част.

По отношение на останалите установителни искове за месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 24.07.2017 г. в размер 28,77 лв. и лизингови вноски по договор за лизинг от дата 24.07.2017 г. в размер на 248,85 лв. са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т.

10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), поради което исковият процес е допустим и посочените претенции следва да бъдат разгледани по същество.

Основателността на тези установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието на валидно възникнали между ответника и мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД облигационни правоотношения по сключените между тях договори – договор за мобилни услуги и договор за лизинг; 2.) предоставянето на твърдените мобилни услуги в съответния отчетен период; 3.) предоставянето на лизинговата вещ; 4.) наличието на предвидените в договора за лизинг и ОУ към него предпоставки за настъпване предсрочната изискуемост на лизинговите вноски, както и за изискуемост на допълнителната една лизингова вноска за придобиване на собствеността върху лизинговата вещ, както и 5.) прехвърлянето на вземанията по договорите в полза на ищеца и уведомяването на ответника за това. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания, както и размера на исковите претенции. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.