Решение № 272 от 23.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Ловеч, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500625 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 383/27.08.2024 г., по гр.д. № 1469/2023 г. на РС – Ловеч, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. Н. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 2 500 лв. (обезщетение за неимуществени вреди), ведно със законната лихва от 23.05.2023 г., отхвърлил е иска за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 7 000 лв., а по сметката на съда да заплати 250 лв. разноски и държавна такса в размер на 10 лв.

Решението е обжалвано в осъдителната му част с въззивна жалба и от Прокуратурата на Република България. Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост, свеждащи се до: неправилна оценка от съда на доказателствата, при която е изграден извод за основателност на иска; неправилна оценка от съда на обстоятелствата по чл.

52 ЗЗД, при която е формиран краен извод за размера на дължимото обезщетение от 2 500 лв. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част, за отхвърляне на предявения иск, респ. за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от И. Н. С. е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на Прокуратурата на Република България, в който се дава становище за нейната неоснователност, като се поставя акцент върху 1 установените по делото факти, очертаващи фактическия състав на отговорността на държавата, респ. обосноваващи размера на обезщетението в присъдения от съда размер. В писмения отговор е изведено искане за потвърждаване на решението в атакуваната му част и за присъждане на разноските поделото.

Прокуратурата на Република България (въззивникът) взема участие в съдебно заседание чрез прокурора от ОП Ловеч Т. П., която поддържа жалбата, в хода на устните състезания излага съображения за нейната основателност, моли за отмяна на решението в осъдителната му част и за отхвърляне на предявения иск, респ. за намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Въззиваемият И. Н. С. не взема участие по делото – лично или чрез пълномощник.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от И. Н.

С. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. В писмения отговор от ответника за наведени възражения за неоснователност на предявения иск, респ. за недоказаност на неговия размер.

С решението в обжалваната му част съдът се произнесъл в рамките на заявените от ищеца претенции, присъждайки обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 500 лв., респ. отхвърляйки иска за разликата до пълния му претендиран размер.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приетите заверени документи от досъдебно производство № 265/2019 г. по описа на РУ Троян, че същото е образувано с постановление на прокурор от РП Троян от 18.09.2019 г. за това, че през лятото на 2019 г., в землището на с. Б., самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно оспорвано от В.М.В. свое предполагаемо право на собственост - престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. Поводът за образуването е подадена от В.М.В. против И. Н. С. жалба с изложени оплаквания за ползване без основание недвижим имот и искане за проверка по случая и образуване на наказателно производство за самоуправство, като по разпореждане от 02.08.2019 г. на прокурор от същата прокуратура е извършена проверка за от органите на МВР.

С постановление от 12.11.2019 г. И. Н С. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер, за това че за периода от месец август 2017 г. до 18.09.2019 г. в с. Б., самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго (от В.М.В. и М.М.И.) свое предполагаемо право (право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с. Б., находящ се на адрес: с. Б., обл. Ловеч, мах. „***“, с трайно предназначение на територията – Земеделска, застроен със сграда с идентификатор № ***, със ЗП 43 кв.м и предназначение – жилищна и сграда с идентификатор № *** със ЗП 27 кв.м, бр. етажи – 2 и предназначение – селскостопанска, като е 2 възпрепятствал достъпа на собствениците В.М.В. и М.М.И., легитимиращи се с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 159, том IV рег.

№ 5794, дело № 651 от 29.12.2016 г. по описа на Д. К., нотариус с рег. № 525 на НК, като оградил процесния имот с електропастир и използвал селскостопанската сграда – плевня за складово помещение и деянието представлява немаловажен случай - престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

С привличането му като обвиняем спрямо И. С. е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

След привличането му, ищецът е призоваван многократно в РУ Троян за извършване на различни процесуални действия – разпит, предявяване на разследване, очна ставка, като от съставените протоколи се установява, че С. спазвал задълженията си по взетата мярка за неотклонение и всеки път се е явявал пред разследващия орган.

С постановление от 18.02.2020 г. на наблюдаващия прокурор наказателното производство по досъдебно производство № 265/2019 г. за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК е било прекратено. С определение № 109/05.06.2020 г. по ЧНД № 124/2020 г. по описа на РС Троян, влязло в сила на 01.07.2020 г, съдът е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство и е върнал досъдебното производство за изпълнение на дадени указания.

След връщане на досъдебното производство ищецът С. е призоваван за извършване на процесуални действия, като за непродължителен период наказателното производство е било спряно за установяване на свидетел и неговия разпит.

С постановление от 07.03.2022 г. прокурор при РП – Ловеч, ТО Троян прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 265/2019 г. по описа на РУ МВР – Троян, образувано за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, поради липса на съставомерно деяние. Със същото постановление е отменена мярката за неотклонение „Подписка“, взета по отношение на И. Н С.. Няма данни за обжалване на постановлението пред съд или по реда на йерархичния контрол.

От показанията на свидетелите Т. Д.П. (живуща на съпружески начала с ищеца), Н.Ц. С. (баща на ищеца) и Б.И. С. (син на ищеца), на последните двама ценени с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, се установява, че ищецът се занимава с отглеждане на животни, че стопанството му е в гората, на отдалечено и труднодостъпно място, че след образуване на наказателното производство и изпращаните призовки ищецът трябвало да ходи пеш до полицията, което му коствало много време, създавало му затруднения и тревожност, тъй като някой трябвало да се грижи за животните. Появата на служителите на полицията по повод връчване на призовките, не била дискретна и ставала достояние на съседи, приятели и роднини, които започнали да подпитват, да звънят и да се интересуват за случващото се.

Ищецът станал много особен, изнервен, „дръпнат“, държал се грубо със своите близки, които не успявали да разговарят с него. Ищецът бил постоянно притеснен от честите призовавания, споделял усещане за тенденциозно разследване, изразявал тревога и възмущение от полаганите усилия на разследването да го изправят пред съд за неща, за които бил убеден че са гражданско-правен спор, а не престъпление.

От заключението на приетата от районния съд съдебна психологична 3 експертиза, се установява, че заради образуваното и провеждано наказателно производство И. Н С. е преживял стресова ситуация и неговите реакции и преживявания са нормален отговор на абнормни обстоятелства. Ищецът е преживял нормална психологична емоционална реакция с елементи на страх и тревога, но техният интензитет не е довел до значими емоционални, когнитивни и поведенчески промени и не е нарушил в изразена степен обичайното личностово и социално функциониране. Основните емоционални преживявания на ищеца са на човек, който се чувства обиден, засрамен и засегнат от случилото се, на човек, който иска да защити имота си, да търси справедливост по съответния законов ред, накърнено е било неговото усещане за социална значимост, професионален престиж и израстване. Личностните характеристика на ищеца, емоционалната му устойчивост, социален опит, са ресурс, чрез който ищецът е успял да отработи кризисните преживявания, с оглед на което те не са довели до сериозни страхови изживявания и до оставяне на траен отпечатък върху психиката на С.. Към момента на освидетелстването му негативните емоционални преживявания при ищеца като притеснение, тревожност, раздразнителност, не са със значим интензитет.

И. Н С. има нужния ресурс да включи преживяната стресова ситуация в личния си опит и да продължи своето житейско развитие.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 500 лв. (предявен за 7 000 лв.), произтичащи от обвинение в извършване на престъпление по наказателно производство (ДП № 265/2019 г. по описа на РУ Троян), прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България, в качеството й на процесуален субституент.

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако наказателно производство впоследствие бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ). Доколкото в случая се касае вреди от неоснователно обвинение, легитимирана да представлява държавата по искове за обезщетяването им, е прокуратурата, която повдига и поддържа обвинението (ТР-5-13-ОСГК). За да се ангажира отговорността на държавата в лицето на прокуратурата по заведен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва да са установени следните предпоставки: спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; наказателното производство срещу него да е приключило с влязла в сила оправдателна присъда по повдигнатото обвинение или да е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че то е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; ищецът да е претърпял посочените в исковата молба вреди (имуществени и неимуществени); и между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици (вредите) да е налице причинно следствена връзка. В случая тези предпоставки са налице – наказателното производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление (чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ), а неоснователното обвинение дефинитивно е вредоносно. За 4 вредите от необоснованото обвинение при прекратеното наказателно производство държавата в лицето на прокуратурата не би могло да се освободи от отговорност, защото поведението на ищеца не се явява причина за възникването им, вкл. единствена такава (ТР 3-05-ОСГК, т. 3).

В този смисъл искът за заплащане на обезщетение се явява основателен и на ищеца следва да се присъди обезщетение, като се обсъдят конкретните обстоятелствата, с оглед на които се формира неговия справедлив размер (чл.