Определение № 7103 от 27.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7103 гр. София, 27.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502146 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК

Образувано е по частна жалба против определение от 25.11.2025г.. постановено по гр. дело № 1389 по описа за 2025г. на СРС, 56 състав, с което производството е прекратено, на осн. чл. 238, ал. 2 ГПК и са присъдени в полза на ответника сторените по делото съдебно - деловодни разноски.

В жалбата се излагат аргументи, че така постановеното определение на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Поддържа се, че е налице непредвидено обстоятелство – настъпила смърт на процесуалния му представител, за която не е могъл да узнае за датата на съдебното заседание и не е могъл да организира защитата си. Твърди, че е налице обективна причина, довела до постановяване на обжалваното определение и и иска отмяната му, както и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът излага аргументи за неоснователност на наведените в частната жалба твърдения, моли въззивният съд да остави същата без уважение и съответно да потвърди обжалваното определение. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 238, ал. 2 ГПК, като е прекратил производството по делото.

Подадената частна жалба е редовна и допустима като депозирана в срок и от страни с правен интерес от обжалване, а по същество - ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

1

Производството по делото пред СРС е образувано по искова молба за установяване на дължимостта на сумата от 735 лв., представляващи неплатени месечни такси за стопанисване, управление, поддръжка и ремонт на общи части на сграда ЕС за периода м.03.2021г. до м.03.2024г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК

Отговорът по делото е депозиран на 29.04.2025г., в който се излагат твърдения за неоснователност на иска.

На 17.06.2025г. представителят на ищеца е депозирал молба, с която иска насрочване на делото в открито съдебно заседание във възможно най – кратки срокове.

С определение от 18.07.2025г. производството по делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2025г., без посочен час в определението за насрочване, а в призовките до страните – с посочен час 15.00 часа.

На 15.10.2025г., в закрито заседание е отсрочено разглеждането на делото за 25.11.2025г. от 13.30 часа. Указано е на съдебния секретар да присъства в залата на 21.10.2025г. и да уведоми за новата дата и час всички лица, които се явят за заседанието, за което да бъде съставен списък, на който всяко от явилите се лица саморъчно да посочи имена и качеството си в процеса и да удостовери с подписа си, че е уведомен за новата дата и час за разглеждане на делото. Указано е също, че при неявяване на някое от лицата, включени в списъка за призоваване, същото да бъде надлежно призовано.

По делото е представен списък, изготвен от съдебния секретар, за съдебното заседание от 25.11.2025г., с отбелязване, че страните са уведомени по телефон/факс на 16.10.2025г. в 14.49 часа.

В съдебното заседание, проведено на 25.11.2025 г., ищецът, не изпраща представител. В същото съдебно заседание след доклад на делото, процесуалният представител на ответното търговско дружество е направил искане производството по делото да бъде прекратено, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК . Направено е и искане за присъждане в полза на ответника на сторените разноски по делото При така направеното искане, първоинстанционният съд, след като е приел, че ищецът е редовно призован, установил, е че не е взел становище по отговора на исковата молба, не е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че със съобщението за насрочване на делото на ищеца са били указани негативните последици от това му поведение, е намерил, че са 2 налице предпоставките на чл. 238, ал. 2 ГПК , поради което и с оглед направеното от ответната страна искане, е прекратил производството по делото.

Тези изводи не се споделят от настоящия състав.

Съгласно разпоредбата на 238, ал. 2 ГПК, по искане на ответника съдът може да прекрати производството по делото и да му присъди направените разноски, ако ищецът не се е явил в първото съдебно заседание, при условие че е бил редовно призован, не е депозирал писмено становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

В случая ищецът не е бил призован редовно за насроченото открито съдебно заседание. До страните не са изплащани съобщения за новата дата на заседанието, няма представени доказателства за връчване на съобщенията по факс, нито има удостоверително изявление на съдебен служител за уведомяване на страните, респ. процесуалните им представители по телефон /независимо от отразеното в списъка за заседанието от 25.11.2025г./. По делото няма данни да са изпълнени и указанията на съда от 15.10.2025г. за изготвяне на списък за отложеното заседание, на който явилите се лица да удостоверят, че са уведомени за новата дата и час на провеждане на заседанието по делото.

Доколкото в проведеното съдебно заседание, в което производството по делото е прекратено при условията на чл. 238, ал. 2 от ГПК ищецът е бил нередовно призован, то прекратяването е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Макар това да е достатъчно за отмяна на обжалваното определение, за пълното на изложението следва да бъде посочено и това, че не може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца или производството по делото да бъде прекратено по искане на ответника, когато ищецът има поведение, несъвместимо с неподдържането на предявения иск, например – представил е относими и допустими доказателства, които са годни да установят подлежащите на доказване факти или е внесъл разноските за събиране на допуснатите от съда доказателства / определение № 91/07.03.2022 г. по ч. търг. д. № 372/2022 г. на II-ро търг. отд. на ВКС/, какъвто е настоящия случай.

С исковата молба, ищецът е представил всички относими доказателства, с молба от 24.03.2025г. е изпълнил всички указания, дадени му от първоинстанционния съд с разпореждане от 26.02.2025г., а с молба от 17.06.2025г. е поискал насрочване на делото в открито заседание, предвид постъпилия от ответника отговор, за което е извършил справка в деловодството на съда и е 3 установил датата на постъпване на отговора – 29.04.2025г. Изпълнението на указанията на съда и в определения от него срок, както и изричното изявление в молбата от 17.06.2025г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание, макар и конклудентно, но несъмнено сочат, че ищецът продължава да поддържа иска си, поради което няма основание производството по него да се прекратява в хипотезата на чл. 238, ал. 2 от ГПК /така Определение № 2155 от 29.04.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1129/2025 г./

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание на 25.11.2025 г., по гр. дело № 1389/2025 г. на СРС, 56 състав за прекратяване на производството по делото на основание чл. 328, ал. 2 от ГПК и присъждане на разноски.

ВРЪЩА делото на СРС, 56 състав за продължаване на съдопроизводствените действия, които следва да започнат от стадия по провеждане на първо редовно по делото съдебно заседание, с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4