Решение № 163 от 01.06.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Варна, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000678 по описа за 2023 година

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №409/09.10.2023г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д.

№451/2022г. по описа на ВОС, поправено с решение №502/21.11.2023г., ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище град София, е осъден да заплати на ищцата Т. З. З., ЕГН **********, с адрес в ****, ***, сумата 8 0 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за неимуществените вреди – болки и страдания вследствие на причинените й травматични увреждания при ПТП, настъпило на 08.03.2022г. в с Каменар, обл. Варна, района на централния площад, по вина на водача на л.а.

„Мерцедес МЛ”, с рег. № * **** **М.Р.Н., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, както и сумата 6 647,65 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинените вследствие на това ПТП имуществените вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 28.03.2022г. (датата на уведомяване на застрахователя) до окончателното им плащане.

Исковете в останалите им части – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 80 000 лв. до претендирания 1 размер от 150 000 лв., ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва са били отхвърлени като неоснователни.

В съответствие с това, както и с оглед уважените размери на главните искове е разпределена и насрещната отговорност на страните по чл.78 от ГПК, като ответникът „ЗАД Даллбогг: живот и здраве“ АД е осъден да заплати на пълномощника на ищеца, осъществил безплатно процесуално представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 8 015 лева, съответно дължимите на основание чл.78, ал.6 ГПК държавни такси и разноски по делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Т. З. е осъдена да репарира на ответното дружество сумата 1 072 лева – част от разноските по съразмерност с отхвърлената част на исковете.

Решението в осъдителната му част за разликата над 25 000 лева до пълния присъден размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лева, съответно за разликата над 1 994 лева до пълния присъден размер на дължимото обезщетение за имуществени вреди от 6 647,65 лева, ведно със следващата се законна лихва, считано от 28.03.2022г. до окончателното плащане, се обжалва от ответника „ З А Д ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, с въззивна жалба вх.

№26031/26.10.2023г. по описа на ВОС, подадена чрез пълномощник адвокат Д. С., САК.

Решението се обжалва и от ищцата Т. З. З., ЕГН **********, в частта му, с която искът за обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлен за разликата над присъденото обезщетение от 80 000 лв. до претендираната сума от 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022г. до окончателното му плащане, с въззивна жалба вх. №26923/06.11.2023г. по описа на ВОС, подадена чрез пълномощници адвокат Н. Д., ШАК, и адвокат Геновева С.а С.а, САК.

Основното оплакване във въззивната жалба на ответника „ЗАД Даллбогг: живот и здраве“ АД е за неправилно определен процент на приноса на пострадалата ищца за настъпване на вредоносния резултат, като се твърди, че същият твърде занижен.

Според въззивника, установените по делото данни за мястото и начина, по който ищцата е предприела пресичане на пътното платно, както и факта, че и двамата участници са имали възможност да предотвратят инцидента, налагат извод, че приносът им в ПТП е равностоен. Поради това приносът на пострадалия следва да бъде отчетен в степен равна с тази на застрахования деликвент – причинител на вредите, т.е. в размер на ½, а не само от 1/5, както необосновано и в нарушение на чл. 51, ал. 2 и чл.

52 ЗЗД е приел първоинстанционният съд. По тези съображения се иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваните му части и по същество да намали присъдените суми за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, отчитайки значителния принос на ищцата – пострадал пешеходец при реализирането на ПТП, собствената й вина и противоправно поведение. Оплаквания по отношение установения общ размер на доказани разходи, съответно по отношение определения от първоинстанционния съд общ размер на дължимото обезщетение за неимуществени 2 вреди, респ. аргументи за справедливия, според застрахователя размер на това обезщетение, въззивникът не обосновава.

В подадения писмен отговор вх. №30276/11.12.2023г. въззиваемата по тази въззивна жалба страна Т. З., чрез пълномощниците си адвокат Н. Д. и адвокат Г. С.а оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована. Като препраща към подробно изложените в собствената му въззивна жалба аргументи, въззиваемият ищец счита за изцяло неправилен извода на първоинстанционния съд, че е налице принос от страна на пострадалата пешеходка, като се твърди, че същият не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал, а е изведен на база на множество предположения, направени от вещото лице по повторната автотехническа експертиза.

Моли решението в обжалваната му от ответника част да бъде потвърдено от въззивния съд.

Основните оплаквания във въззивната жалба на ищцата Т. З. са, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон чл. 52 ЗЗД, и въведения с него обществен критерий за справедливост, като е в противоречие и на трайната практиката на ВКС. Твърди се, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лева (преди да бъде отчетено съпричиняване) е занижено и не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените от ищцата вреди. Неправилно е отчетено и съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, като в тази връзка съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства относно обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП, а оттам и относно наличието на принос на пострадалия пешеходец. При тези основни оплаквания и като аргументира подробно становище, че отчитането в пълна степен на получените телесни и психически травми на ищцата, неприключилия напълно възстановителен процес и икономическата конюнктура в страната налагат извод, че справедливият паричния еквивалент за обезщетяване на понесените от нея неимуществени вреди следва да е в заявения размер от 150 000 лв., въззивницата моли за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на предявената осъдителна претенция в цялост.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, представляван по пълномощие от адвокат А.А., ВАК, заявява, че поддържа подадената от него въззивна жалба, обоснованите в нея оплаквания и моли за отмяна на решението в обжалваната му част. Представя документ, удостоверяващ плащането на присъдените суми по необжалваната и влязла в сила част на решението.

Претендира присъждане на разноски като представя списък по чл.80 ГПК.

Въззивникът Т. З. З. не е взела участие в заседанието лично или чрез процесуален представител. В молба, подадена преди съдебното заседание, пълномощникът на страната заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, съответно отговора по жалбата на насрещната страна, изложените в тях аргументи и искания. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв за оказаната безплатна правна помощ.

За да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби, съдът взе 3 предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявените искове е претендираното пряко право на ищцата Т. З.

З., ЕГН **********, с адрес в ***, ***, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК 200299615, гр. София обезщетение за причинените й вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 08.03.2022г. в с Каменар, обл. Варна, района на централния площад, по вина на водача на л.а. „Мерцедес МЛ”, с рег. №* **** ** М.Р.Н., ЕГН **********, изразяващи се в изживени болки и страдания от причинените й телесни увреждания – счупвания на таза, подбедриците на двата крака (едното от които особено тежко), натъртвания и охлузвания по цялото тяло, отоци и кръвонасядания, както и психични страдания от изживяното произшествие, както и понесени материални загуби – разходи за лечение и възстановяване.

Обезщетението да неимуществените вреди е претендирано в размер на 150 000 лева, а това за имуществените вреди - в общ размер на 6 647,65 лева, като същите се претендират ведно със законната лихва за забава, считано от датата на уведомяването на застрахователя с отправената застрахователна претенция - 28.03.2022г., до окончателното плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

Исковете са били уважени частично от първоинстанционния съд, като в частта му, с която ответникът – застраховател е осъден да заплати на ищцата обезщетения за причинените й неимуществени вреди до размера на сумата 25 000 лева, съответно до сумата от 1 994 лева – за имуществените вреди, ведно със следващото се обезщетение за забава, постановеното от него решение не е обжалвано от никоя от страните и е влязло в сила.

Зачитайки предметните предели на формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на първоинстанционния съд, съставът на въззивния съд приема за установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право - настъпването на пътно-транспортното произшествие, вината на водача на л.а.

„Мерцедес МЛ”, с рег. № * **** **, чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве” АД, причинените на пострадалата ищца травматични увреждания и материални загуби (разходи за лечение).

По отношение на извършеното увреждащо деяние, неговата противоправност и вината на дееца - застрахованият водач М.Р.Н., ЕГН **********, съдът е обвързан и от задължителната сила на акта на наказателния съд – решение №869 от 07.06.2023 г. на 4

Районен съд - Варна, НО, 13 състав, по АНД №20233110201896 по описа за 2023 година.

Спорните въпроси, пренесени във въззивното производство, са свързани с размера на обезщетението за неимуществените вреди, съответно наличието на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, евентуално неговия принос (размер) за вредоносния резултат.

По отношение неимуществените вреди и справедливия размер на обезщетението за тяхната обезвреда.

Причинените на ищцата – пострадал пешеходец при процесното пътно произшествие вреди са надлежно установени по вид и обем – счупване на таза, счупване на десен подколенник в горна трета, счупване на ляв подколенник в долна трета с дефект на голямопищялната кост - открито, обусловили трайно затруднение на движенията на снагата и долните крайници за повече от 30 дни. Проведено е било оперативно лечение на счупванията на подбедриците по спешност, счупените кости на двете подбедрици били съединени с метал, на лявата било поставено външно фиксиращо устройство поради комуникация на фрактурата с раната и дефект на голямопищялната кост. Счупването на таза било лекувано с покой на легло 30 дни.

Впоследствие на 18.04.2022г. поради инфекция в областта на раната на лява подбедрица е проведено болнично лечение с антибиотик и локално, а на 12.05.2022г. ищцата отново е била оперирана поради дефект на костта на лява голямопищялна кост като е направена остеопластика с кост взета от таза. По експертното мнение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) счупванията причиняват много силни болки, особено при всяко движение на костните фрагменти, като същите са били продължителни и са довели до обездвижване на ищцата за дълго време, най-малко за три месеца, през който период тя не е могла да се придвижва самостоятелно, не е могла да се самообслужва и се е нуждаела от помощта на трети лица. Ищцата е загубила трудоспособност, която и до този момент не е възстановена, тъй като и възстановителният период не е приключил. Лявата голямо-пищялната кост все още не е сраснала, което пречи за адекватно натоварване на крайника. Поради тази причина ищцата ходи с две патерици. При извършения на 01.03.2023г. преглед вещото лице е установило, че ищцата е в добро общо състояние, придвижва се с помощта на две патерици, раните са зараснали, като има ясно видим голям белег в долна трета на лавата подбедрица по предно-вътрешната страна, както и два белега по предновъншната страна на дясна подбедрица, обуславящи загрозяване. Движенията на ставите на двата долни крайника са в границите на нормата. Ищцата няма съществени оплаквания, но лечението не е завършило - предстои след срастване на костния трансплант на лява тибия да се проведе рехабилитация и операция за отстраняване на металните импланти.