Определение № 339 от 03.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. София, 03.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000503392 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3, във връзка с чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по частни въззивни жалби и на двете страни.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД и в срока по чл.248, ал.3 във връзка с чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 02.10.2025 г., а частната жалба е подадена на 02.10.2025 г.) обжалва с частна жалба вх.№ 113707/02.10.2025 г. Определение № 17637/20.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 4741/2025 г. по описа на СГС, I-23 състав, с което искането му за присъждане на разноски е редуцирано до сумата от 200 лв.

Частната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Я. Д. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.50 от първоинстанционното делото.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 23.10.2025 г. представен по делото с молба вх.№ 126713/28.10.2025 г.

С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима частна въззивна жалба.

Поддържа се неправилност на определението в обжалваната му част.

Твърди се, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат уважени в цялост. Поддържа се, че по делото е изготвен отговор на исковата молба, с което е извършена по-голямата част от работата по 1 конкретното дело. Наведени са твърдения и са направени доказателствени искания, както и са защитени интересите на ответното дружество.

Моли съда да отмени определението в обжалваната част и да присъди на ответника пълния размер разноски до сумата от 15 180 лв.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна не е подала отговор.

Ищцата А. Д. Н. и в срока по чл.248, ал.3 във връзка с чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 06.10.2025 г., а частната жалба е подадена чрез куриер на 07.10.2025 г.) обжалва с частна жалба вх.№ 116495/08.10.2025 г. Определение № 17637/20.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 4741/2025 г. по описа на СГС, I-23 състав, с което искането на ответника за присъждане на разноски е уважено за сумата от 200 лв.

Частната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат В. А. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.7 от първоинстанционното делото.

Ищцата е освободена на основание чл.83, ал.2 от ГПК с акт на първоинстанционния съд № 12031/11.05.2025 г. Въпреки това дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 07.10.2025 г.

С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима частна въззивна жалба.

Поддържа се, че исковата молба е била оставена без движение и не е изпращана на ответника, следователно процесуално недопустимо е изпращане на определението за прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на иска, за което не е нужно съгласието на ответника. Поддържа се, че ответникът не е знаел за предявения иск и поради тази причина не е ангажирал процесуален представител, следователно ищцата не дължи разноски.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна не е подала отговор.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията на страните, както и с доказателствата, намиращи се в гр.д.№ 4741/2025 г. по описа на СГС, I-23 състав, намира следното:

2

От фактическа страна:

Гражданско дело № 4741/2025 г. по описа на СГС, І-23 състав е било образувано по искова молба на А. Д. Н. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която са били предявени иск с правно основание чл.432, ал.1 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., от настъпило пътно-транспортно произшествие на 11.10.2024 г. в гр. София, обективно кумулативно съединен с иск с правно основание чл.497 от КЗ за присъждане на законната лихва за забава върху горната сума, считано от 28.11.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.

По искането за освобождаване от държавна такса, съдът се е произнесъл със съдебен акт № 12031/11.05.2025 г., като уважил искането на ищцата, който е последващ датата на която исковата молба е изпратена за отговор.

С Разпореждане № 11183/29.04.2025 г. препис от исковата молба е изпратена на ответника за отговор в едномесечен срок от получаване на преписа.

В срока за отговор, на 13.06.2025 г. ответникът е депозирал такъв чрез процесуалния си представител адвокат Я. Д., с който е взето становище по предявения иск, заявени са доказателствени искания.

След постъпване на отговора и с разпореждане № 15975/24.06.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата до конкретизация на механизма на настъпване на ПТП.

В срока за изпълнение на указанията, ищцата чрез процесуалния си представител е депозирала молба вх.№ 85436/14.07.2025 г., с която и на основание чл.232 от ГПК заявява оттегляне на исковата молба.

С определение № 13945/19.07.2025 г. СГС и на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството пред себе си.

В срока по чл.248, ал.3 във връзка с чл.275, ал.1 от ГПК и с молба вх.№ 92721/01.08.2025 г. ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е поискал допълване на постановеното прекратително определение в частта за разноските с искане да му бъдат присъдените направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 15 180 лв.

В отговор на молбата, ищцата е оспорила същата с искането да не бъде уважавана с аргументи, които са идентични с аргументите изложени и в 3 частната жалба на ищцата срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че с оглед прекратяване на производството по делото и депозирания по делото отговор от ответника на последния се дължат направените от него разноски, но само до размера на сумата от 200 лв.

В изпълнение на Разпореждане № 339/19.01.2026 г. на въззивния съд, първоинстанционният Софийски градски съд е постановил Решение (с диспозитив на определение), с което е счел, че не е налице очевидна фактическа грешка в постановеният от него и обжалван от страните съдебен акт и е върнал делото на САС, без да спази разпоредбата на чл.247, ал.4 от ГПК.

При условията на отказ на първоинстанционния съд да постанови отхвърлителен диспозитив, въззивният съд ще се произнесе с настоящия съдебен акт.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частните жалби са подадени от надлежни страни, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явяват процесуално допустими, а по същество частично основателна е само частната жалба на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

Обжалваният съдебен акт е допустим, а по същество частично неправилен.

Съобразно нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Както е посочено по-горе частните жалби са процесуално допустими.

Страните не спорят, че при прекратеното производство по предявения иск и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищцата дължи на ответника направените от него разноски.

На първо място спорно е при нередовна искова молба, следва ли да се праща препис на ответника за отговор.

4

Принципно отговорът на този въпрос е отрицателен. В случая обаче исковата молба е била редовна. С нея своевременно е било заявено искане за освобождаване на ищцата от държавна такса и разноски, като декларация по образец и доказателства в подкрепа на искането са приложени надлежно към исковата молба. Действително първоначално съдът е пропуснал да се произнесе по искането и преди произнасянето си е изпълнил процедурата по размяна на книжа. Искането обаче е било основателно и подкрепено с доказателства и този пропуск на съда е бил саниран с постановения от СГС съдебен акт № 12031/11.05.2025 г.

Следва да се отбележи, че с разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение, на ищцата са дадени незаконосъобразни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, доколкото видно от същата в нея има посочен ясен и конкретен механизъм на настъпване на произшествието.

Вместо обаче да изпълни разпореждането на съда или да възрази срещу него, ищцата е предпочела да оттегли предявените от нея искове.

Действително при тази хипотезата не се изисква съгласието на ответника и първостепенният съд не е изискал такова, но когато ищцата е депозирала молбата си за оттегляне на исковете, по делото вече е имало постъпил отговор, както и списък на разноските по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства за тяхното извършване и същата е следвала да съобрази процесуалното си поведение с това.

Когато съдът е изпратил препис от исковата молба за отговор, противно на твърденията на ищцата, исковата молба е била редовна, поради което съдът не е допуснал процесуално нарушение. Следва да се посочи, че не е налице законова забрана за съда да остави исковата молба без движение и в по-късен етап от исковото производство, в случай на грешка или пропуск да стори това при проверката, която съдът е длъжен да осъществи при постъпване на исковата молба.

Предвид горното въззивният съд намира, че е налице хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК и безспорно ищцата дължи направените от ответника разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 и ал.4 от ГПК ответникът има право на заплащане на направените от него разноски съразмерно с 5 отхвърлената част и при прекратяване на делото. За да бъде ангажирана отговорността на ищцата по реда на чл.78 ал.4 от ГПК следва да са налице няколко предпоставки: производството по делото да бъде прекратено, да са налице направени по делото разноските, чието заплащане е своевременно поискано от страната и посоченото адвокатско възнаграждение да бъде не само уговорено, но и действително заплатено. В случая всички тези предпоставки са налице.

Жалбоподателката в качеството си на ищца е инициирала правен спор, по който ответникът е следвало да ангажира адвокатска защита и заплати адвокатско възнаграждение.

Защитата по иска обаче се изчерпва само с изготвянето и депозирането на писмен отговор, който е изключително кратък и за изготвянето му процесуалният представител на ответника не е вложил труд и усилия, които да бъдат оценени на претендираната сума от 15 180 лв. Още повече, че са касае за правен спор без каквато и да било фактическа или правна сложност, с обилна съдебна практика.

Ето защо въззивният съд намира, че дължимото адвокатско възнаграждение на ответната страна възлиза на сумата от 1000 лв.

Следователно на ответника следва да бъде присъдена допълнително сумата от още 409,03 евро, която е еквивалентна на сумата от 800 лв.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частна жалба вх.№ 116495/08.10.2025 г. на А. Д. Н. срещу Определение № 17637/20.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 4741/2025 г. по описа на СГС, I-23 състав, в частта, с която искането на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК е уважено за сумата от 200 лв.

ДОПЪЛВА по частна жалба вх.№ 113707/02.10.2025 г. на ЗД „БУЛ ИНС“ АД Определение № 13945/19.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 4741/2025 г. по описа на СГС, I-23 състав, КАТО ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК А. Д. Н., ЕГН **********, *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията 6 гр.София с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 допълнително още 409,03 евро (четиристотин и девет и 0,03 евро), която е еквивалентна на сумата от 800 лв., разноски по делото.