Определение № 426 от 20.05.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. ХАСКОВО, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600500256 по описа за 2024 година Производството е по чл.274 - 279 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ

–

„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД – гр.София е останал недоволен от определение № 137 от 29.01.2024 год., постановено по гр.д. № 1681 / 2023 год. по описа на Районен съд - Хасково, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, производството по делото е спряно, до приключване на производството по гр.д. № 6476 / 2023 год. по описа на Районен съд – Пловдив, поради което го обжалва с молба същото да бъде отменено и делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от адвокат С. П. – пълномощник на Г. С. Д., със съображения за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД – гр.София против Г. С. Д., с искане на основание чл.422, ал.1 от ГПК да се признае за установено съществуването на вземания по договор за потребителски кредит SО № *** от *** год., за които е издадена Заповед № 388 от 12.05.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 913 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково, против която е подадено възражение по чл.414 от ГПК.

1

Безспорно по делото е и това, че по описа на Районен съд – Пловдив е образувано гр.д.№ 6476 / 2023 год. по искова молба, подадена от Г. С. Д. против „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД – гр.София, за установяване нищожност на цитирания по-горе договор за кредит и за връщане на недължимо платени по същия, суми, правната квалификация на които е определена по чл.55, ал.1 от ЗЗД и по чл.26 от ЗЗД.

С определението, предмет на обжалване в настоящото производство, първоинстаницонният съд е спрял производството по гр.д. № 1681 / 2023 год. год. по описа на РС – Хасково до приключване на гр.д. № 6476 / 2023 год. по описа на РС – Пловдив, приемайки наличието на връзка на преюдициалност между двете дела по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Определението е връчено на жалбоподателя на 26.02.2024 год., а подадената от него частна жалба е приета в съда на 05.03.2024 год., изпратена по пощата на 01.03.2024 год., от което следва извод за нейната допустимост – подадена в едноседмичния срок за обжалване, съгласно чл.275 от ГПК, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предвид изложените по-горе фактически обстоятелства, съдът приема за безспорно установено наличието на елементите от фактическия състав на основанието по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по делото, свеждащи се до наличие на висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Атакуваните с установителния иск за нищожност на клаузи от договора за потребителски кредит са от значение за основанието и размера на търсените от жалбоподателя вземания в настоящото производство, предвид това, че нищожността на клаузите поради противоречие с разпоредби на Закона за защита на потребителите е обуславяща за отговорността на кредитополучателя, и този въпрос ще се разреши в другото производство със сила на присъдено нещо /СПН/, обвързваща страните по делото и по договора за кредит. Макар съдът, сезиран с иск по чл.422 от ГПК, да е адресат и на задължение да установи неравноправност на клаузите, което ще отрази в мотивите към решението си, същите не са източник на СПН, в това число и в хипотеза на въведено от кредитополучателя възражение за нищожност.

С оглед на изложеното, съдът приема, че изходът на спора за нищожност на клаузите от договора за потребителски кредит има преюдициално значение за изхода на спора за установяване на съществяването им, което налага производството по чл.422 от ГПК да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по обуславящото дело с предмет искове за нищожност.

Достигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което по изложените по-горе съображения 2 следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно приложени с отговора на частната жалба, договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 15.03.2024 год.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 137 от

29.01.2024 год., постановено по гр.д. № 1681 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА

„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ

САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК 200604885, със седалище и адрес на управление – гр.София, **** да заплати на Г. С. Д., ЕГН ********** от ***, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева – възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред въззивния съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3