Решение № 261445 от 30.11.2020, Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н

О Р Е Ш Е Н И Е

№ 30.11.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненски районен съд гражданско отделение

На пети ноември две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ при секретар Ана

Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов гражданско дело № 3918 по описа за 2020 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.

„ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от ********,

БУЛСТАТ *******, с адрес: гр.

****, бул. „******“ № **, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на Сдружение „*******“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр***, район „*****“, бул. „******“ № ***, офис **, че съществува вземането за което по ч.гр.д. 20750/2019г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за сумите от: 1629 лв. (хиляда шестстотин двадесет и девет лева), представляваща главница по договор № РСК 36-00-1285/27.05.2016г., сключен на основание чл.

59б, ал. 2, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта (отм.) във връзка с Програма за развитие на спортните клубове и одобрен проект с вх. №

09-00-1052/20.01.2017г., за стойността на предоставени целеви финансови средства, за разходването на които не е представен финансов и съдържателен отчет, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.12.2019г., до окончателното изплащане на задължението;

474,68лв.(четиристотин седемдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава върху невъзстановените средства, начислено за периода от 01.02.2017г. до

16.12.2019г. вкл.

В исковата молба се сочи, че между страните бил сключен Договор № РСК 36-00-1285/27.05.2016 г., на основание чл. 59б, ал. 2, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта (отм.) във връзка с Програма за развитие на спортните клубове и одобрен проект с вх. № 09-00-1052/20.01.2017 г. По договора ищецът предоставил на ответника сумата от 1629 лв. на 09.06.2016г., която следвало да бъде разходвана за създаване на ефективен тренировъчен и състезателен процес в срок до 31.12.2016г. Съобразно т.7.2 от договора в срок до 31.01.2017г. е следвало бенефициента да внесе финансов и съдържателен отчет при министерството. При непредставяне на отчет, т. 12.3.2 от договора предвижда възстановяване на средствата. Представени са писмени доказателства.

Претендират се разноските в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник.

В проведеното по делото на 05.11.2020г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства – ч.гр.дело № 20750/2019г. по описа на ВРС; пълномощно с изх. № 21-00-20/25.09.2019г.; писма с изх. № 09-00-1052/15.12.2017г. и с изх. № 09-00-1052/30.09.2019г., се установява съобразно изискването на чл. 239 ал.

1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание 422 вр. чл.

415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ЗЗД и чл. 59б, ал. 2, т. 1 от ЗФВС /отм./.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси – 73,06 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лв. на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ бр.8 от 2017г./, вр. чл. 37

ЗПрП чл. 25

НЗПП / Приета с

ПМС №4 от 06.01.2006 г./, са в общ размер от 173,06 лв. Следва да се присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на 42,07 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд Р Е Ш И

ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл.

415 ГПК в отношенията между страните ******, БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. *****, бул. „*****“ № *** и Сдружение „******“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, район

„*****“, бул. „*****“ №

***, офис **, че съществува вземането за което по ч.гр.д. 20750/2019г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за сумите от: 1629 лв. (хиляда шестстотин двадесет и девет лева), представляваща главница по договор № РСК 36-00-1285/27.05.2016г., сключен на основание чл.

59б, ал. 2, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта (отм.) във връзка с Програма за развитие на спортните клубове и одобрен проект с вх. №

09-00-1052/20.01.2017г., за стойността на предоставени целеви финансови средства, за разходването на които не е представен финансов и съдържателен отчет, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.12.2019г., до окончателното изплащане на задължението;

474,68лв.(четиристотин седемдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава върху невъзстановените средства, начислено за периода от 01.02.2017г. до

16.12.2019г. вкл.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.

1 ГПК Сдружение „******“,

ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район

„*****“, бул. „****“ №

**, офис ** да заплати на *****,

БУЛСТАТ *****, с адрес: гр.

**** бул. „*****“ № ** сумата от 173,06 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 42,07 лева разноски по ч.гр.д. № 20750/2019г. по описа на ВРС.

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: