Решение № 410 от 14.10.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Гоце Делчев, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Ц. Й. К. като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20261220101177 по описа за 2026 година

Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на А. Ю. К., ЕГН **********, с постоянен адрес град Г. Д., улица „Д.“ № **, община Г. Д.., област Благоевград, чрез пълномощника си адвокат Д. С. Б.-Б., против „С. Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК *****в ТРРЮЛНЦ, със седалище и адрес на управление град С. ****, район В., ул.“Р. П. К.“ № **, ет.**, представлявано от К.В. П. - изпълнителен директор.

Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК да признае за установено, че ответникът „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК *****, в качеството си цесионер по Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от **.**.*****г. с „Ф. и.“ ЕАД, ЕИК *****не притежава право на вземане срещу ищеца А. Ю. К., ЕГН **********, с постоянен адрес град Г. Д., улица „Д.“ № ****, община Г. Д., област Благоевград, подлежащо на принудително изпълнение, за заплащане на сумата от ****евро с равностойност ***** лв., с мораторна лихва от ***** евро с равностойност ****** лв. от **.**.*****г. до **.**.******г., ведно със законната лихва от **.**.*****г. до изплащане на задължението, както и сумата от **** евро с равностойност **** лв. разноски по делото, по Изпълнителен лист от **.**.*****. по частно гражданско дело № ****от *****. по писа на Районен съд Гоце Делчев, издаден в полза на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД (заличен търговец), ЕИК ******в ТРРЮЛНЦ, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ****от ******. по описа на ЧСИ А. Б.с взискател „ С. Г. ГРУП“ ЕАД, поради изтекла погасителна давност за периода от **.**.*****г. до датата на депозиране на исковата молба, ведно с всички следващи се такси и разноски по него.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че по Заявление с правно основание чл.410 от ГПК, подадено от „Б, П, П,Ф,с“ ЕАД (заличен търговец), е образувано частно гражданско дело № ****от ******година на Районен съд Гоце Делчев и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****от **.**.*****г., а въз основа на нея и Изпълнителен лист от **.**.*****г. по същото производство, с който ищецът А. Ю. К., ЕГН **********, е осъден да заплати на кредитора „Б, П, П. Ф.“ ЕАД 1

(заличентърговец), ЕИК *****сумата от **** евро с равностойност ***** лв., с мораторна лихва от ****** евро с равностойност ****** лв. от **.**.******г. до **.**.*****г., ведно със законната лихва от **.**.*****г. до изплащане на задължението, както и сумата от ****** евро с равностойност ******лв. разноски по делото. Твърди, че с Покана за доброволно изпълнение изх.№ *****от **.**.****г. изпълнително дело № *****от ****. по описа на ЧСИ А, Б,, въз основа на издадения Изпълнителен лист от **.**.***г. по частно гражданско дело № ****от *****. по описа на Районен съд Гоце Делчев в полза на „Б, П. П.

Ф.“ ЕАД, ЕИК *****на ищеца А. Ю. К. е съобщено за наложен запор върху банкови сметки и насрочен опис на движими вещи за дата **.**.****г. от 9:30ч. Сочи се, че с Призовка за принудително изпълнение изх.№ *****от **.**.*****г. по изпълнително дело № ****от ***. по описа на ЧСИ А. Б., ищецът А. Ю. К. е уведомен, че по писмено искане на взискателя „Ф. и.“ ЕАД е насрочен опис на движимо имущество за дата **.**.****г.от 10:30ч. Със Съобщение изх.№ ****от **.**.****г. по изпълнително дело № ****от ****. по описа на ЧСИ А. Б., ищецът А. Ю. К. е уведомен, че с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от **.**.*****г. „Ф..“ ЕАД е прехвърлил всички вземания към него на „С. Г. ТРУП“ ЕАД, ЕИК ****, като последното дружество заменя и взискателя по делото. Твърди се, че Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано срещу ищеца А. Ю. К. изпълнително дело № ****от ***. по описа на ЧСИ А. Б. е издаден на 0****.****г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № ****от ****. по описа на Районен съд Гоце Делчев. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № **** от *******. по описа на ЧСИ А. Б. е извършено на **.**.*****г. чрез насрочена дата за опис на движимо имущество. Твърди, че погасителната давност за паричните вземания по цитирания по-горе изпълнителния лист е 5 години и предвид факта, че в периода от **.**.***** г. до настоящия момент не са предприети спрямо имуществото на А. Ю. К. валидни действия по принудително събиране на сумите по цитирания изпълнителен лист, възложени от взискателя, счита че същите са погасени, поради изтекла за тях погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД. Представят се писмени доказателства и се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.

В предвидения в чл. 131 от ГПК едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, с който признава иска. Излага, че от представените с исковата молба доказателства се установява, че спрямо ищеца е образувано ИД № ***/*******г. на ЧСИ А. Б., както и че е изпратена покана за доброволно изпълнение по ИД № **/******г. на ЧСИ Б. на ищеца е наложен запор на вземанията по банковите му сметки. Сочи, че със съобщение от **.**.*****г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи, който опис не е извършен и други изпълнителни действия по делото не са извършвани. Всички тези обстоятелства се признават от ответното дружество, като същото заявява, че последната депозирана молба с искане за извършването на изпълнителни действия от взискателя по делото е от ****., което означавало, че изпълнителното дело е било перимирано по силата на закона през *****. и понастоящем висящо изпълнително дело спрямо ищеца не съществува. Ответникът сочи в отговора, че единственото действие от страна на цесионера „С.Г.Груп“ ЕАД е да се конституира по изпълнителното дело, но молба за извършване на действия от негова страна не е депозирана. Сочи, предвид изложеното следва да се направи извод, че взискателят се е дезинтересирал от събирането на вземането, като той не е извършил нито едно действие насочено към събиране на вземането. С оглед на гореизложеното и направеното признание на иска, моли, на основание чл.78 ал.2 ГПК, разноските да бъдат възложени върху ищеца, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на делото с извънпроцесуалното си поведение. Излага, че в случай, че ищецът се беше позовал извънсъдебно на изтеклата погасителна давност на неустойката, ответникът щеше незабавно да отпише вземането, затова и настоящият процес е заведен ненужно. Сочи съдебна практика защо не се дължат 2 разноски от ответника - Определение № ***от **.**.****г. на ВКС по к. ч. т. д. № **/***** г.. В условията на евентуалност моли да бъде исъдено минимално адвокатско възнаграждение съобразено с практиката на СЕС.

В съдебно заседание ищеца се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа предявените искове. Представя защита, в която подробно обосновава дължимост на разноски от ответника.

Ответникът, чрез депозирано писмено становище чрез надлежно упълномощен адвокат, поддържа направеното признание на иска. Възразява срещу присъждането на разноски.

Процесуалният представител на ищеца, в съдебно заседание с оглед направеното от особения представител на ответника признание на иска, прави искане за произнасяне с решение при признание на иска на основание чл. 237 от ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Въз основа на направеното от ответника признание на иска и липсата на пречките по чл.237 ал.3 ГПК, на основание чл.237 ал.1 ГПК съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск за парично задължение следва да бъде уважен. Разпоредбата на чл.

237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. С отговора на исковата молба и с депозираното в съдебно заседание становище по делото ответникът е направил изрично изявление за признание на иска, а ищецът, чрез процесуалния си представител, изрично е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, предвид уважаването на иска, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. Не е налице сочената от ответника хипотеза на чл.

78 ал. 2 от ГПК за освобождаване на ответника от отговорността му за разноски. Нормата изисква кумулативно наличие на две предпоставки - освен направеното признание на иска, ответникът следва да не е дал повод за завеждането на делото. В случая втората предпоставка не е налице. Относно повода за предявяване на иск чл. 439 от ГПК при наличен изпълнителен лист, ВКС приема, че когато кредиторът разполага с изпълнителен титул и е инициирал изпълнителен процес срещу длъжника, кредиторът винаги дава повод за предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК, независимо от последващото признание на иска с отговора и независимо от настъпилата перемпция по изпълнителното дело (в т.см. Определение № 3557 от 08.07.2025 г. по к.ч.гр.д. № 2383/2025 г. на ВКС, III г.о.; Определение № 694 от 25.09.2023 г. по к.ч.тр.д. № 1325/2023 г. на ВКС, II т.о.; Определение № 1220 от 05.12.2023 г. по к.ч.тр.д. № 1809/2023 г. на ВКС, II т.о.;

Определение № 3252 от 30.10.2023 г. по к.ч.гр.д. № 3618/2023 г. на ВКС, III г.о.;

Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч.гр.д. № 2062/2018 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 71 от 21.01.2014 г. по ч.т.д. № 17/2014 г. на ВКС, III г.о. и др.) Предвид изложеното и като се вземе трайната практика на ВКС при наличен изпълнителен титул и образуван изпълнителен процес предявяването на иска по чл. 439 от ГПК е единствената правна възможност за защита на длъжника, тъй като възражение за изтекла след издаване на листа 3 давност не може да се направи пред съдебния изпълнител. Наличието на изпълнителен лист, който не е предаден на длъжника, обосновава извода, че кредиторът е дал повод за делото, и изключва приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В Определение № *** от 26.01.2026 г. по к.ч.тр.д. № 1956/2025 г. на ВКС, II т.о., ВКС изрично приема, че възражението за погасителна давност представлява потестативно материално право, което не може да се упражни извънсъдебно. Докато изпълнителният лист не бъде доброволно предаден на длъжника, кредиторът винаги може да образува ново изпълнително дело, включително след прекратяване на предходното поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Непредаването на титула след изтичане на давността съставлява поведение, с което кредиторът дава повод за иска, и той дължи разноските по чл. 78, ал. 1 от ГПК. Фактическото бездействие на кредитора не заличава факта, че той държи изпълнителния титул и застрашава правната сфера на длъжника. С Определение № 3006 от 27.10.2025 г. по к.ч.тр.д. № 2266/2024 г. на ВКС, II т.о. и Определение № 2807 от 08.10.2025 г. по к.ч.тр.д. № 1477/2025 г. на ВКС, II т.о., ВКС е имал възможността да приеме, че изпълнителният лист по своето правно естество е процесуална ценна книга (т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС) и докато не бъде предаден на длъжника, кредиторът остава овластен да предприеме принуда.