Решение № 4355 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4355 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100109579 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от З. К. „Л.И.“ АД, с която е предявен срещу И. Г. Ц., иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ за сумата от 31 905,55 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за деликт, осъществен от ответника при управление на моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Ищецът претендира законната лихва от подаване на исковата молба – 23.08.2023 г. и разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 29.01.2020 г., около 18.00 часа, в гр. София, при управление на лек автомобил марка СИТРОЕН с рег.№ *******, ответникът се е движил по бул. „Първа Българска Армия“ в посока от ул. „Резбарска“ към ул. „Мара Бунева“. На кръстовището с ул. „Малашевска“ при маневра за ляв завой, е отнел предимството на насрещно движещият се лек автомобил марка РЕНО, с рег. № *******, управляван от М. Р. Р., като реализирал транспортно произшествие с материални щети. Контролните органи са установили с тест дрегер, че И. Г. Ц. е управлявал с алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - 0.65 промила. Ищецът, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил марка СИТРОЕН с рег. № CB 7615 MB e заплатил застрахователно обезщетение в размер на 31871.39 лв. на собственика на автомобил РЕНО, с рег. № ******* ОТП Л. ЕООД – сумата е преведена на сервиза, извършил ремонта Ауто Франс 3000 ООД на дата 07.08.2020 г., а на 14.04.2020 г. е заплатена сумата от 50 лв. за репатриране на увредения автомобил. На основание чл.500, ал.2 КЗ претендира регресното вземане от виновния водач, причинил произшествието 1

– в размер на платеното обезщетение, разноските за репатриране и 20 лв. ликвидационни щети.

Ответникът оспорва иска. Оспорва действителността на клаузата в общите условия, при които е сключен застрахователния договор, предвиждаща право на регрес за застрахователя в неограничен размер, като твърди, че уговорката е явно несправедлива по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Оспорва претендирания размер на платеното застрахователно обезщетение, като твърди, че увреденият автомобил е следвало да бъде обявен за „тотална щета“, а не да се отремонтира. Оспорва влагането на частите и консумативите, описани и заплатени от ищеца, оспорва да е извършен ремонта и увреденият автомобил да е пуснат в движение. Позовава се на съпричиняване от страна на другия водач, участвал в произшествието – твърди, че се е движил със скорост, превишаваща разрешената или съобразената с мократа настилка на пътя.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.500, ал.1, т.1 КЗ:

За да бъде уважен искът, ищецът следва да се докаже, че по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е настъпило застрахователното събитие, изплатено е застрахователно обезщетение на увредения и делинквентът е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма – чл.500, ал.1, т.1 КЗ.

Установява се от събраните доказателства – писмени гласни и приетата авто-техническа експертиза, че процесното произшествие е настъпило на 29.01.2020 г., около 18.00 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „Първа Българска Армия“ с ул. „Малашевска“, при следния механизъм: лекият автомобил „Рено“, с рег. № *******, управляван от М. Р. Р. се е движел по ул.

„Първа Българска Армия“ в дясната пътна лента с посока от ул. „Мара Бунова“ към ул. „Резбарска“ със скорост на движение 50 км/ч. В същото време, лекият автомобил „Ситроен“ с рег.№ *******, управляван от ответника, се е движил също по ул. „Първа Българска Армия“ – в насрещната пътна лента за л.а. Рено и предприел извършване на маневра ляв завой, за да се включи в движението на ул. „Малашевска“, навлизайки върху пътната лента на автомобила „Рено“. Двата автомобила са се удари ли челно-косо с предните си части. След удара двата автомобила са се установили върху платното за движение, с реализирани по тях материални щети. Ударът между двата автомобила е бил непредотвратим за водача на автомобила „Рено“.

Изводите на авто-техническата експертиза се установяват и от показанията на свидетеля М. Р. Р., водач на автомобила „Рено“. Свидетелят сочи, че е преминал през кръстовището на зелен сигнал на светофара, като за другия водач, извършващ ляв завой, сигналът също е бил зелен, но след 2 произшествието ответникът му споделил, че имало камион, който му попречил да види автомобила „Рено“.

Видно от писмените доказателства – преписката на КАТ-МВР, след произшествието ответникът е изпробван с техническото средство - АлкотестДрегер, според показанията на което е бил под въздействие на алкохол с концентрация 0,65 промила.

От изложеното съдът приема, че ответникът е нарушил чл.37, ал.1 ЗДвП - при завИ.е наляво за навлизане в друг път не пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство, като съгласно показанията на техническото средство, с което е изпробван Алкотест-Дрегер е бил под въздействие на алкохол с концентрация 0,65 промила.

Видно от представените от ищеца писмени доказателства (л.18-19) ищецът е заплатил на застрахователя по застраховка „Каско“, встъпил в правата на пострадалия водач след удовлетворяване на претенцията му за имуществени вреди, сумата в размер на 31 885,55 лв.

Установява се от писмените доказателства – описи на щети по автомобила „Рено“ и фактури за отремонтиране на повредите по автомобила и авто-техническата експертиза, че описаните деформации в протокола за ПТП и списъка, по който е съставена фактурата за извършените дейности по отстраняване на щетите съответстват на механизма на произшествието и са в причинно-следствена връзка с него. Вещото лице сочи, че пазарна стойност на автомобила „Рено“ към момента на настъпилото застрахователно събитие е 41 350 лв. Стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни цени е 38 262,44 лв., което е повече от 70 % от стойността на автомобила, от което се прави извод, че е налице тотална щета. Стойността на запазените части на процесният автомобил е 25 % от средната му стойност или 10 420,20 лв. Ето защо според експертизата размерът на дължимото обезщетение за процесният автомобил лек автомобил „Рено“ с ДК № ******* при условие на тотална щета е 30 929,80 лв.

От експертизата се установява още, че след произшествието увреденият лек автомобил не е бил годен да се движи на собствен ход. Поради това дължимо са платени от ищеца разноските за репатрирането му в размер на 50 лв., както и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

От изложеното следва, че дължимото от ищеца обезщетение е в размер на 30 357,80 лв. Плащането на сума, надвишаваща действителния размер на вредите, е непротивопоставима на ответника.

Неоснователни са възраженията на ответника за нищожност на клаузи от общите условия по договора за гражданска отговорност на автомобилистите, предвиждащи регресна отговорност. Доколкото вземането на ищеца, предмет на иска, е установено в закона – чл.500, ал.1, т.1 КЗ, възражението е ирелевантно и не следва да се обсъжда.

Неоснователно е и възражението за съпричиняване на вредите от страна на водача на увредения автомобил. По делото не се установява противоправно 3 поведение на водача на лек автомобил „Рено“ – от всички събрани доказателства се установява, че той се е движил правомерно, с разрешена скорост, в лентата за движение за своята посока и на зелен светлинен сигнал на светофара, като за него ударът е бил непредотвратим. Няма данни скоростта, с която се е движил, да е била неразрешена или несъобразена, нито да е извършил маневра, с която да е предизвикал настъпване на произшествието. Ето защо съдът приема, че определеното обезщетение не подлежи на намаляване.

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че при настъпване на произшествието ответникът е управлявал автомобила си под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Поради което съдът приема, че на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответника за платеното обезщетение на увреденото лице до размера на действителните вреди – за сумата от 30 357,80 лв. Искът е основателен до този размер и следва да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер от 31 905,55 лв.

Върху посочената сума следва да се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба – 23.08.2023 г.

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят разноските за държавна такса, депозит за експертиза и и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 2 022,39 лв.

На процесуалния представител на ответника следва да се присъди, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. Съдът съобразява практиката на СЕС - решение по дело C438/22, на СЕС, както и на ВКС - определение № 50015 от 16.02.2024 г., по т.д. № 1908/2022 г., I ТО на ВКС, която споделя изцяло, като определя за справедлив размер на възнаграждението, съобразно цената на предявените искове и фактическата и правна сложност, сумата от 3 000 лв. При съобразяване на съотношението уважена/отхвърлена част от исковете, на адвоката следва да се присъди сумата от 145,53 лв., съобразно отхвърлената част от иска.

Поради което Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Г. Ц., ЕГН:**********, да заплати на З. К. „Л.И.“ АД, ЕИК:*******, както следва: на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, сумата от 30 357,80 лв., 4 представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за деликт, осъществен от ответника при управление на моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, заедно със законната лихва от 23.08.2023 г. до окончателното плащане, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 022,39 лв., представляваща съдебни разноски, к а т о ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 30 357,80 лв. до пълния предявен размер от 31 905,55 лв.

ОСЪЖДА З. К. „Л.И.“ АД, ЕИК:*******, да заплати на адв. Ц. Г. А., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 145,53 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5