Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 638 от 24.11.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 491/2025
Вид
Определение № 638
Подписан
24.11.2025
В сила
24.11.2025
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Мира Руменова Джонева, Борис Константинов Динев

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. Враца, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251400500491 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба № 12763/01.09.2025 г. на "Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *** срещу Заповед за изпълнение № 1408 на Районен съд – Враца по ЧГД № 2370/2025 г., входирана ведно с възражение с вх. № 11513/05.08.2025 г. на същия длъжник срещу посочената заповед с правно основание чл. 414а ГПК.

В жалбата се поддържа, че така постановеният съдебен акт е неправилен в частта за разноските. Излагат се аргументи, че със заповедта за изпълнение длъжникът е осъден да заплати на заявителя сумата 154,88 лв. главница, представляваща вземане за заплатени без правно основание суми по прогласен за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 17.08.2020 г., сключен към договор за потребителски кредит № ***/17.08.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 24.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; 21,50 лв. сторени съдебно-деловодни разноски и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Намира, че сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение е прекомерна, доколкото делото не се ползва с правна и фактическа сложност. Счита, че предоставянето на безплатна правна помощ не представлява отговорност за разноски по реда на чл. 78 ГПК и разноските в този случай не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване, а съдът следва да следи да не се злоупотребява с това право. Цитира практика на ВКС, която моли да бъде взета предвид и отбелязва, че Наредба № 1/2004 за възнагражденията на адвокатската работа не следва да се прилага.

Моли да бъде изменена атакуваната заповед в частта за разноските, като вместо присъдените 400 лв. адвокатско възнаграждение съдът да присъди 150 лв. адвокатско възнаграждение.

По жалбата е постъпил отговор от процесуалния представител на заявителя адв. П. П., в който се излагат съображения за правилност на заповедта за изпълнение. Подчертава, че в случая адвокатското възнаграждение е ефективно заплатено въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие и в този смисъл съображенията на частния жалбоподател във връзка с безплатната правна 1 помощ са ирелевантни. Излага, че настоящата редакция на Наредба № 1/2004 г. не предвижда минимални размери, а критерии за заплащане на адвокатската работа, което не я прави несъответстваща на правото на ЕС, както и че при извършване на преценка за нищожност следва да се съобразяват изключенията по чл. 101, па. 3 ДФЕС. Независимо от всичко изложено счита, че присъденият адвокатски хонорар в размер на 400 лв. не е прекомерен и съответства на действително извършеното по делото. Моли Заповедта да не бъде изменяна, а частната жалба да се остави без уважение.

За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното.

Производството пред Районен съд-Враца е образувано по заявление от Т. Т.Ч. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на следните суми: 154,88 лв. – главница, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор, ведно със законна лихва за периода от 24.07.2025 г. до окончателното изплащане; 21,50 лв. – платена държавна такса; 400.00 лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока за доброволно изпълнение длъжникът „Ай Тръст“ ЕООД е заплатило сумата от 177,80 лв., които представляват присъдените главница ведно със законна лихва и платената държавна такса. Ведно с частната жалба, предмет на настоящата проверка, длъжникът е депозирал и възражение по чл. 414а ГПК, с което е представил на Районния съд доказателства за извършеното плащане и е изложил аргументи за недължимост на адвокатско възнаграждение в присъдения размер, като моли заповедта за изпълнение да бъде обезсилена. Възражението е връчено на заявителя, като от последния е постъпило становище по чл. 414а, ал. 4 ГПК.

С определение № 516/17.09.2025 г. въззивният съд е върнал делото на заповедния съд с аргумент, че частната жалба е преждевременно администрирана по смисъла на т. 11а от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и следва първо да приключи произнасянето на заповедния съд по постъпилото възражение, становище и евентуално оспорване на отговорността за разноски поради добросъвестност и плащане в срока за доброволно изпълнение.

С определение № 1709/01.10.2025 г. Районен съд – Враца се е произнесъл по възражението и постъпилото становище чрез проверка на твърденията на страните и преценка на доказателствата за плащане, както и е приел, че не е налице позоваване от длъжника на чл. 414а, ал. 3 ГПК, а единствено възражение за прекомерност на разноските, поради което и понастоящем частната жалба е администрирана и предмет на настоящото производство.

Като намери, че частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, съдът я намира за допустима.

Районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и е изложил подробни мотиви. Предвид едностранния характер на заповедното производство заповедният съд не разполага с възможност да извършва преценка за пропорционалност на разноските за адвокатското възнаграждение, сторени в рамките на това производство, доколкото такава преценка може да бъде извършена само при депозирано възражение за прекомерност, но не и служебно по почин на съда.

След самостоятелна преценка на фактите и правото въззивният съд намира жалбата за основателна. Съгласно Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС съдът може във всеки случай, в който прилагането на режима в областта за разноските би довел до несправедлив резултат, да се отклони от този режим.

2

Постановява, че разноските, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат пропорционални, като при присъждането им съдът следва да взема предвид фактори като предмета на спора, неговата цена и труда, който следва да се положи за защита на съответното право.

Рутинният и бърз характер на заповедните производство не лишава заявителя от правен интерес да ползва адвокатска защита, нито следва да води до обезценяване на адвокатския труд, но все пак съдът е длъжен да отчете обема на професионалната намеса на адвоката. Делото, по което са присъдени разноските, чийто размер е предмет на настоящото производство, е с материален интерес от помалко от 200 лв. По повод посочените суми от процесуалния представител на заявителя е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, което се характеризира като документ-образец, а след подаването му, длъжникът е платил задължението, без да се стига до допълнителни процесуални действия по същество на спора. Тоест обемът на вложената адвокатска работа в случая предполага еднократно действие по подаване на заявление, което не се отличава с висока правна и фактическа сложност, нито много часове работа. Както е известно, Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа не е задължителна за съда, а служи за ориентир при определяне на размера на справедливата отговорност за разноски.

Предвид всичко изложено дотук съдът намира, че в конкретния случай възнаграждение в размер от 400 лв. се явява непропорционално на правната защита и материалния интерес, както и че само половината от него е разумно да бъде възложено в тежест на загубилата страна.

По тези съображения заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските, в която е обжалвана, като вместо това на заявителя бъде присъдена сумата от 200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Окръжен съд – Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 1408/28.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта, в която длъжникът „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:

*** е осъдено да заплати на Т. Т.Ч. разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 200 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 1408/28.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в останалата част, с която на Т. Т.Ч. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 2370/2025 г. по описа на Районен съд – Враца в размер до 200 лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. Враца, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251400500491 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба № 12763/01.09.2025 г. на "Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *** срещу Заповед за изпълнение № 1408 на Районен съд – Враца по ЧГД № 2370/2025 г., входирана ведно с възражение с вх. № 11513/05.08.2025 г. на същия длъжник срещу посочената заповед с правно основание чл. 414а ГПК.

В жалбата се поддържа, че така постановеният съдебен акт е неправилен в частта за разноските. Излагат се аргументи, че със заповедта за изпълнение длъжникът е осъден да заплати на заявителя сумата 154,88 лв. главница, представляваща вземане за заплатени без правно основание суми по прогласен за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 17.08.2020 г., сключен към договор за потребителски кредит № ***/17.08.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 24.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; 21,50 лв. сторени съдебно-деловодни разноски и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Намира, че сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение е прекомерна, доколкото делото не се ползва с правна и фактическа сложност. Счита, че предоставянето на безплатна правна помощ не представлява отговорност за разноски по реда на чл. 78 ГПК и разноските в този случай не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване, а съдът следва да следи да не се злоупотребява с това право. Цитира практика на ВКС, която моли да бъде взета предвид и отбелязва, че Наредба № 1/2004 за възнагражденията на адвокатската работа не следва да се прилага.

Моли да бъде изменена атакуваната заповед в частта за разноските, като вместо присъдените 400 лв. адвокатско възнаграждение съдът да присъди 150 лв. адвокатско възнаграждение.

По жалбата е постъпил отговор от процесуалния представител на заявителя адв. П. П., в който се излагат съображения за правилност на заповедта за изпълнение. Подчертава, че в случая адвокатското възнаграждение е ефективно заплатено въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие и в този смисъл съображенията на частния жалбоподател във връзка с безплатната правна 1 помощ са ирелевантни. Излага, че настоящата редакция на Наредба № 1/2004 г. не предвижда минимални размери, а критерии за заплащане на адвокатската работа, което не я прави несъответстваща на правото на ЕС, както и че при извършване на преценка за нищожност следва да се съобразяват изключенията по чл. 101, па. 3 ДФЕС. Независимо от всичко изложено счита, че присъденият адвокатски хонорар в размер на 400 лв. не е прекомерен и съответства на действително извършеното по делото. Моли Заповедта да не бъде изменяна, а частната жалба да се остави без уважение.

За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното.

Производството пред Районен съд-Враца е образувано по заявление от Т. Т.Ч. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на следните суми: 154,88 лв. – главница, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор, ведно със законна лихва за периода от 24.07.2025 г. до окончателното изплащане; 21,50 лв. – платена държавна такса; 400.00 лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока за доброволно изпълнение длъжникът „Ай Тръст“ ЕООД е заплатило сумата от 177,80 лв., които представляват присъдените главница ведно със законна лихва и платената държавна такса. Ведно с частната жалба, предмет на настоящата проверка, длъжникът е депозирал и възражение по чл. 414а ГПК, с което е представил на Районния съд доказателства за извършеното плащане и е изложил аргументи за недължимост на адвокатско възнаграждение в присъдения размер, като моли заповедта за изпълнение да бъде обезсилена. Възражението е връчено на заявителя, като от последния е постъпило становище по чл. 414а, ал. 4 ГПК.