Решение № 80 от 07.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20241001000475 по описа за 2024 година

С решение № 3/ 08.01.2024 г. по т. д. № 60/2023 г., Софийски окръжен съд, ТО е признал за установено на осн. чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на "Надин агро" ЕООД, ЕИК 202879798 и Н. М. Д., ЕГН **********, съществуването на вземане на "Малинели" ООД, ЕИК 1030477668 към "Надин агро" ЕООД и Н. М. Д. за солидарно заплащане на сумата от 12 480 лева, част от главница по запис на заповед от 27.05.2021 г. с падеж 11.08.2021 г., издаден от "Надин агро" ЕООД и авалиран от Н. М. Д. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2022 г. до окончателното й заплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 20221810101537 г. на РС – Ботевград, като е отхвърлил предявения иск в частта му за признаване за установено по отношение на "Надин агро" ЕООД и Н. М. Д. съществуването на вземането на "Малинели" ООД за разликата над сумата от 12 480 лева до пълния размер на вземането по записа на заповед от 27 040 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2022 г. до окончателното й заплащане.

Недоволни от постановеното решение са останали и двете страни, които в законоустановения срок са депозирали въззивни жалби срещу него с 1 оплаквания за неправилност и необоснованост.

По въззивните жалби на „Надин агро“ ООД и Н. Д. и двете чрез адв.

М.:

Жалбите са с идентично съдържание. И двете са насочени срещу решението, в частта, в която предявения установителен иск е уважен. Твърди се, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, рефлектирали върху правилността на решението, като неправилно не е допуснал искането за назначаване на съдебно – графологична експертиза относно автентичността на подписа на Н. Д. в процесния запис на заповед, както и неправилно не е допуснал искането на „Малинели“ ООД, на което ответниците не се били противопоставили, да се допусне експертиза, която да установи, че към 10.08.2021 г. стоката е била налична като количество и качество в базата в с. Равнище. Поддържа се, че при търсимо задължение на ищеца, да получи стоката от базата на „Надин агро“ ООД в с. Равнище, същият не е доказал, че е организирал транспорт до базата, а именно, да е заявявал транспорт до транспортни фирми за превоз на пшеница и да е отправял покани до ответното дружество, че има готовност да натовари стоката. Навеждат се доводи, че съдът от една страна, не е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, от които ставало ясно, че никой от ищцовото дружество не е разговарял със законния представител на дружеството, а от друга, съдът не е взел предвид, че свидетелите не установяват представителната си власт, да извършват действия от името и за сметка на „Малинели“ ООД.

Ответникът по жалбите „Малинели“ ООД, оспорва същите като неоснователни. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и във връзка със събраните по делото доказателства, поради което в обжалваната му от ответниците част, следва да бъде потвърдено.

По въззивната жалба на „Малинели“ ООД, чрез адв. В.:

Жалбата е подадена срещу решението в частта, в която предявения установителен иск е отхвърлен. Оспорват се изложените от съда мотиви, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, не е била настъпила изискуемостта на вземането за неустойка по т. 7.1, тъй като договора е развален едва с подаване на допълнителната 2 исковата молба. Поддържа се, че записа на заповед е издаден с падеж на конкретна дата – 11.08.2021 г. и това е датата до която, задължението на „Надин агро“ ООД по каузалното правоотношение е следвало да бъде изпълнено, поради което и не било необходимо изрично изявление за развалянето на договора, защото действието му е прекратено , преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.

Излага се разбирането, че дори и в обратната хипотеза, ако за развалянето на договора е необходимо изрично изявление и то е направено с допълнителната искова молба, то вместо да съпоставя изискуемостта на задължението, към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, съдът е бил длъжен, в съответствие чл. 235 ГПК да отчете всички настъпили факти, които са от значение за спорното право, към датата на приключване на устните състезания и да уважи иска.

Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал възраженията на Н. Д. по каузалното правоотношение, тъй като тя била авалист по записа на заповед, а според съдебната практика, отговорността на авалиста е самостоятелна спрямо тази на издателя, затова и авалистът не може да противопоставя относителни възражения основани на каузалното правоотношение, в обезпечение на вземането, по което е издаден ефекта, освен ако сам не е страна по това правоотношение, какъвто не е настоящия случай.

Ответниците по жалбата „Надин агро“ ООД и Н. Д. оспорват същата като неоснователна и молят решението в обжалваната от ищеца част, да бъде потвърдено.

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от легитимирани страни в процеса, имащи правен интерес от обжалване на решението и са насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Ищецът „Малинели“ ООД е предявил срещу „Надин арго“ ООД и Н. Д. иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на съществуването на вземане, солидарно от ответниците, в размер на сумата от 27 040 лева, главница по запис на заповед от 27.05.2021 г. с падеж 11.08.2021 г., издаден от "Надин агро" ЕООД и авалиран от Н. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2022 г., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане, за 3 което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 20221810101537 год. на РС – Ботевград. Твърди, че падежът на задължението е на определен ден и съгласно чл. 486, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 537 ТЗ, на 11.08.2021 г. е настъпила и изискуемостта на вземането по менителничното задължение и в този ден, същият е предявен и за плащане на ответниците. Твърди, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечение на вземанията на ищеца по каузална сделка, а именно, по сключения с ответното дружество договор № PWH2104/27.05.2021 год. за доставка на пшеница. По силата на този договор ответникът, като продавачът поел задължение да прехвърли на купувача в срок до 10.08.2021 г. собствеността върху 65 метрични тона пшеница от български произход, реколта 2021 год., по предварително определени в договора качествени показатели, а ищецът, като купувачът се задължил да заплати на продавача цена от 384 лева за метричен тон с ДДС.

Твърди, че "Малинели" ООД изпълнил задължението си по т.1 от договора, и заплатил авансово цялата покупна цена, за което "Надин агро" ЕООД издал фактура № 231/27.05.2021 год. за заплатен аванс на стойност 20 800 лева.

Твърди, че въпреки многократно отправяните покани, ищецът не изпълнил задължението си да предаде уговореното количество пшеница. С допълнителната искова молба заявява, че с оглед продължилото почти две години неизпълнение на договорните задължения от ответното дружество, исковата молба да се счита за изявление на купувача за разваляне на договора, поради виновно неизпълнение от продавача, като същият дължи връщане на получения по договора аванс от 20 800 лв., както и неустойка в размер на 6240 лв. по чл. 9 от договора. Твърди, че за тези суми е издаден и процесния запис на заповед, на основание т. 9 от договора.

Ответниците по иска „Надин агро“ ЕООД и Н. Д. го оспорват. С отговора на исковата молба „Надин агро“ ЕООД твърди, че в срока по договора 10.08.2021 г. ищцовото дружество не е подсигурило автомобили за натоварване и извозване на стоката от базата в с. Равнище, съгласно чл. 6, т.

6.5 от договора, поради което и „Надин агро“ ЕООД не дължи начислените суми по лихви и неустойки. С отговора на допълнителната искова молба твърди, че записа на заповед не е подписан от Н. Д., нито като управител на „Надин агро“ ООД, нито като авалист,

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният е изложил мотиви, че записа на заповед съдържа всички реквизити по чл. 535, т. 1-7 от 4

ТЗ и е редовен от външна страна. По отношение на каузалното правоотношение, съдът е посочил, че след като в тежест на продавача е било да установи, че към датата 10.08.2021 г. е разполагал с уговореното количество пшеница и е имал готовност да изпълни, но не е доказал този факт, то следва да се приеме, че е налице забава на продавача, която влече санкцията по т. 2 от договора, а именно договорената лихва в размер на 5% от цената на месечна база или общо за 12 месеца до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, дължимата сума е в размер на 12 480 лв.

Едновременно с това, съдът е развил съображения, че към датата на подаване на заявлението, вземането за връщане на продажната цена не е било изискуемо, тъй като ищецът е развалил договора с допълнителната искова молба, поради което и иска следва да бъде уважен само до сумата от 12 480 лв., която съответства на размера на договорената в т. 2 лихва за забава, до датата 22.08.2022 г.

САС като взе предвид събраните по делото доказателства и поддържаните от страните възражения, намира за установено от фактическа страна, следното:

На 27.05.2021 г. „Надин агро“ ЕООД, представлявано от Н. М. Д. е издало запис на заповед, с който безусловно се е задължило да заплати на „Малинели“ ООД, гр. Варна срещу представянето на записа на заповед или на негова заповед, на 11.08.2021 г. сумата от 27 040 лв., по договор № 2104/ 27.05.2021 г. Записът на заповед е авалиран от Н. М. Д., като физическо лице.

Независимо, че спрямо издателя, за да настъпи изискуемостта на задължението по запис на заповед, който е с падеж на определен ден не е необходимо да се предявява, записа на заповед е предявен за плащане на 11.08.2021 г. На тази дата записа на заповед е предявен и на авалиста.

Страните не спорят, че записа на заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение, а именно, договор № PWH2104/27.05.2021 год. за доставка на пшеница, въз основа на който, ответникът като продавач е поел задължението да достави на ищеца, като купувач, в собствената база на ответника в с. Равнище в срок до 10.08.2021 г., 65 тона пшеница от български произход, реколта 2021 год., по предварително определени от страните качествени показатели. Ищецът, като купувачът заплатил авансово на 27.05.2021 г. цялата дължимата на продавача цена от 384 лв. на тон с ДДС, за 5 което издал фактура № 231/ 27.05.2021 г. на стойност 20 800 лв. Съобразно раздел „Цена“ - т. 2 от договора, при неизпълнение от страна на подавача, след изтичане на срока за доставка /до 10.08.2021 г./ от 11.08.2021 г. продавачът ще дължи на купувача лихва в размер на 5 % , на месечна база, за финансиране на авансовото плащане. В раздел 8 - „Санкции при неизпълнение“ е посочено, че в случай на неизпълнение на задълженията по този договор, неизправната страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 50 лв. на тон за размера на неизпълнената част от доставката. Според раздел 9 – „Обезпечения“, продавачът издава на купувача, за обезпечение на вземанията му по т. 2 и разноските по събирането им, запис на заповед на стойност 30% по – висока от стойността на закупената стока без ДДС.

Страните не спорят, че сключения между тях договор не е изпълнен. С оглед възраженията на ответниците, че виновен за изпълнението е купувача, който не е осигурил транспорт до базата на ответника в с. Равнище, където била съхранявана пшеницата, по делото са разпитани доведените от ищеца свидетели Н. Я. Н. и Г. Б. Х.. Свидетелите твърдят, че помагали на собственичката на „Малинели“ А. В. при сделката й с „Надин агро“ за доставката на пшеница, като по този повод разговаряли с М., сина на Н. Д., който обяснявал, че поради лошото време и дъждовете не можел да достави никаква стока. Свидетелят Н., твърди, че освен през 2021 г., настоявал пред „Надин“ да се издължат и през 2022 г. и през 2023 г., но пшеница не била доставена.