Решение № 3990 от 23.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3990 гр. София, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100513330 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20004872/07.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4144/18 г. по описа на СРС, 29 състав, Т. Е. С. е осъден да заплати на М. В. Д. на основание чл. 61, ал. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗЗД сумата от 3814,27 лв., представляваща ½ ид. ч. от общата стойност на извършените строително – ремонтни работи по договор от 11.12.2017 г. за ремонт на сграда с адрес: гр.

София, ул. „******* с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над 3814,27 лв. до предявения размер от 5053,97 лв. С решението Т.

Е. С. е осъден да заплати на М. В. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1060,36 лв., представляваща разноски по делото, а М. В. Д. е осъден да заплати на Т. Е. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 220,57 лв., представляваща разноски по делото.

С определение № 20168540/05.08.2021 г., постановено по гр. д. № 4144/18 г. по описа на СРС, 29 състав, е изменено решение №

1

20004872/07.01.2021 г. по гр. д. № 4144/18 г. по описа на СРС, 29 състав, като е отменено в частта, в която Т. Е. С. е осъден да заплати на М. В. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото, за разликата над сумата от 907,28 лв. до първоначално присъдения размер от 1060,36 лв.

Подадена е въззивна жалба от Т. Е. С. срещу решение № 20004872/07.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4144/18 г. по описа на СРС, 29 състав, в частта, в която е уважен предявения иск. Твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че твърдяните от ищеца строително – монтажни работи /СМР/ действително са извършени.

Твърди, че ищецът не е доказал, че твърдяните строително – монтажни работи са били необходими за запазването на имота. Освен това счита, че част от присъдените в полза на ищеца разходи за градинарски услуги и електроматериали не съставляват необходими разноски, както и че същите са вложени именно в процесния имот. Твърди, че ищецът не е представил двустранен констативен протокол за установяване на приемането на възложената работа съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за извършване на СМР от 11.12.2017 г., поради което процесните СМР са недоказани в количествено и качествено отношение и като парична стойност. Счита, че същите не се установяват и от назначената по делото съдебно – техническа експертиза.

Поддържа, че ищецът не е представил и надлежни актове и протоколи съгласно изискванията на Наредба № 3/2003 г. за съставянето на актове и протоколи по време на строителството, с които единствено е възможно доказването на СМР, представляващи „скрити работи“. Твърди, че част от СМР, за които ищецът е бил осъден от първоинстанционния съд, не са необходими разноски, друга част не съставляват нито СМР, нито подобрения, а трета част представляват луксозни разноски, които не се дължат от ищеца.

Въпреки това първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца всички твърдяни СМР. Поддържа, че първоинстанционният съд е извършил съществено процесуално нарушение, като не е допуснал необходими, относими и допустими доказателства, поискани от ищеца.

Твърди, че първоинстанционният съд е постановил частично недопустимо решение, като се е произнесъл наред с предявения иск, и по непредявен иск.

Посочва, че по делото е бил предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС 2 за заплащане на извършени в съсобствен имот необходими разноски за запазването му. Твърди, че с доклада по делото искът е бил квалифициран като иск по чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на извършени разходи за СМР, представляващи необходими разноски за запазване на съсобствен имот, а с решението ответникът е бил осъден да заплати на ищеца суми, освен за необходими разноски, и за полезни и луксозни разноски, които не са предмет на иска. Посочва, че от заключението на СТЕ е видно, че необходими разноски за запазването на имота по естеството си представляват единствено СМР, посочени в т. 1 – 5, таблица 1 на стр. 3 от заключението. Твърди, че в противоречие със съдопроизводствените правила с решението си първоинстанционният съд е изменил правната квалификация на иска, като се е произнесъл „свръхпетитум“ – освен по предявения иск за заплащане на необходими разноски и по непредявения иск за заплащне на разноски, които нямат характер на необходими. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част, и вместо това да постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

Въззиваемият – М. В. Д. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Твърди, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. Посочва, че отговорността на ответника е правилно ангажирана, тъй като по делото е доказано по безспорен начин полезно поета и добре водена работа от ищеца в съсобствения имот, която е заплатил. Поддържа, че процесната сума е присъдена с оглед неоспореното от страните заключение на СТЕ, от което се установяват вида на изпълнените работи, както и стойността им по средна пазарна цена за всеки отделен вид.

Твърди, че дори и да се приеме, че е налице погрешна правна квалификация, то крайните изводи на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. Претендира разноски.

Подадена е и частна жалба от Т. Е. С. срещу определение № 20168540/05.08.2021 г., постановено по гр. д. № 4144/18 г. по описа на СРС, 29 състав. Поддържа, че делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, поради което не е следвало да се присъжда в полза на ищеца на адвокатско възнаграждение над законоустановения минимум, определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че ответникът следва да бъде осъден заплати на ищеца разноски в първоинстанционното производство в общ 3 размер от 743,27 лв., представляваща сбор от 152,57 лв. – държавна такса, 439,76 лв. – адвокатско възнаграждение и 150,94 лв. – депозит за възнаграждение на вещото лице по СТЕ, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в първоинстанционното производство в размер на 220,58 лв., представляваща сбор от 171,52 лв. – адвокатско възнаграждение и 49,06 лв. – депозит за възнаграждение на вещото лице по СТЕ. Иска се от съда да постанови определение, с което да измени обжалваното определение, като осъди Т. Е. С. да заплати на М. В. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 743,27 лв., представляваща разноски по делото, а М. В. Д. да заплати на Т. Е. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 220,58 лв., представляваща разноски по делото.

Ответникът по частната жалба - М. В. Д. e подал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Твърди, че частната жалба срещу обжалваното определение следва да се остави без уважение. Поддържа, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно при съпоставка с усилията на защитата при упражняване на процесуалните му права, и то съответства на правната и фактическа сложност на делото.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.

12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.

Ищецът М. В. Д. твърди, че е собственик на първия етаж от вилна сграда, находяща се в гр. София, район Витоша, с адрес: ул. *******, със застроена площ от 60 кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, както и гараж в сутерена и южното избено помещение, заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и ½ ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо по документ за собственост – парцел IV за имот пл. № 295 от кв. 20, вилна зона – Симеоново – север, Север, София, цялото с площ от 860 кв. м., при съседи: ул. 60, И.К., Ц. Д.а, В. и Х.У., който първи етаж е нанесен в кадастъра като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на основание договор за доброволна делба с рег. № 8963 на нотариус И.И., вписан в Агенцията по вписванията с вх. рег.

№ 73630/23.11.2016 г. Твърди, че ответникът Т. Е. С. е собственик на втория 4 етаж от недвижим имот, находящ се в гр. София, район Витоша, вилна зона Симеоново – север, на ул. *******, а именно – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно с ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и ½ ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо парцел I V за имот пл. № 295 от кв. 20, вилна зона „Симеоново – Север“, София, цялото с площ от 860 кв. м., при съседи: ул. 60, И.К., Ц. Д.а, В. и Х.У., на основание нотариален акт № 33, том I , рег. № 3948/16.12.2011 г. на нотариус с рег. № 361. Поддържа, че с ответника са съсобственици по см. на чл. 30 ЗС, както и че от години съществува проблем с влагата, която се напоява в основите на къщата и ги руши. Твърди, че ответникът не проявява интерес към проблема и с бездействието си показва незаинтересованост към запазването на имота. Посочва, че на Общо събрание, проведено на 08.03.2017 г., е било взето решение да се извърши ремонт на общите части.

Твърди, че решението е обективирано в Протокол от ОС на съсобствениците от 08.03.2017 г., като ремонтът включва: направа на дренаж около основите на къщата и подмяна на съществуващите павета с трайна бетонова или друга водоустойчива настилка, изграждане на ново трасе на водопровод от улицата и подмяна на съществуващата В и К инсталация на територията на имота, извършване на ремонт/профилактика на покрива и трайно извеждане на дъждовните води от покрива, за да не се подкопват основите на къщата, поправка на бетоновите площадки пред къщата, импрегниране на стените на къщата и на гаражите, поправка на терасата на втория етаж, която абсорбира вода и е проводник на течове. Посочва, че е сключил договор за СМР от 11.12.2017 г. с Д.Б.А. за извършване на част от ремонта, по който е заплатил за изпълнени ремонтни работи сумата в размер на 8000 лв., а със собствени средства е закупил материали на стойност – 2107,93 лв. Твърди, че на 11.01.2018 г. е поканил писмено ответника да му заплати частта от направените разходи за ремонтни дейности и закупени материали, която съответства на притежаваните от него идеални части от имота, но същият не ги е заплатил. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5053,97 лв., представляваща дължимата от него част от разходите за извършени ремонтни дейности и закупени материали в процесния съсобствен недвижим имот – двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ, представляващ парцел IV за 5 имот пл. № 295 от кв. 20, вилна зона „Симеоново – Север“, София, цялото с площ от 860 кв. м., при съседи: ул. 60, И.К., Ц. Д.а, В. и Х.У. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.01.2018 г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът Т. Е. С. оспорва иска. Посочва, че живее постоянно във Франция, но това не му пречи да полага необходимите грижи за имота.

Твърди, че по арг. от чл. 3 ЗУЕС в случая не е налице етажна собственост и че ищецът еднолично е взел решение за извършване на СМР в общите части на сградата. Поддържа, че извършените СМР не са необходими по своя характер, че не всички са били предмет на договора за СМР, както и че не всички са били извършени реално. Твърди, че рвзмерът на сумите, претендирани от ищеца, не отговаря на пазарните цени и е силно завишен.