Решение № 87 от 12.06.2020, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ № 87 гр.

Кюстендил, 12.06.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

КАЛИН

ВАСИЛЕВ-мл. съдия

Като разгледа докладваното от младши съдия

Василев в. гр. д. №2/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалбa с вх. №22165/10.10.2019г. от И.Г.В., ЕГН: **********, адрес: ***, махала „****“ №**, против решение №754/16.09.2019г., постановено по гр.д. № 1536/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

С атакувания първоинстанционен акт е отхвърлен като неоснователен искът на въззивника против

Л. И. О. от гр. К., ул.“***“№ ***, починал в хода на производството и на мястото му конституирана преживялата го съпруга В.В.О., ЕГН: **********,***, иск да бъде осъден да му заплати сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изживени неприятни емоции, стрес, засягане на честта и доброто му име в обществото, както и претърпян дискомфорт и негативни емоции от отправени към ищеца от ответника клеветнически и позорящи неистински твърдения и приписано престъпление, причинени на 23.03.2013 год. в гр. Кюстендил пред Кмета на Община Кюстендил и Началника на РДНСК-Кюстендил чрез изнасяне в жалба на неверни и клеветнически по същността си твърдения, приписващи му извършване на престъпления, както и на 26.08.2013 год. във възражение, депозирано пред Кмета на Община Кюстендил, в което е изложил твърдения, които не са верни и клеветнически по своята същност, приписващи на ищеца извършване на престъпление.

Въззивникът обжалва решението на КРС, намирайки го за недопустимо, неправилно, поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Намира, че е нарушено диспозитивното и състезателното начало в процеса, тъй като съдът бил излязъл от рамките, определени от основанието на иска и обхвата на търсената защита. Били обсъждани действия на общината по повод жалби на ответника и формирал неверни изводи. Превратни били интерпретациите на съда относно доказателствената стойност на представените от въззивника документи. Акцентира, че жалбите и писмата са частни документи и имали доказателствена сила единствено за това кои лица, до кого и за какво са се оплакали, но нямали доказателствена сила дали посочените в тях факти действително са се случили. Доказателствената тежест, съгласно презумпцията по чл. 45 от ЗЗД била върху ответника, а това не било сторено от последния. Изтъква се, че твърденията на починалия ответника в писмата му Община Кюстендил и РДНСК били отрицателни факти от една страна, а от друга тези органи нямали правомощията да се намесват при наличие на данни за частноправен спор. Отрича да е въздействал върху процесния имот, обективиран в писмата. Това се подкрепяло от проверките на органите. Твърди се, че неправилно бил тълкуван писмения документ с изх. №94-Л-171/30.05.2012г. Неправилен бил изводът на съда досежно тълкуването му, че ответникът изразявал свое предположение в жалбите си до общината, а всъщност, според въззивника, се съдържало категорично твърдение за „присвояване и „незаконно заграждане“ от страна на ищеца.

Добавя, че по аналогични случаи ответникът бил осъден за клевета. Смята, че поне 6-7 души са работили по жалбите на починалия ответник и се прави извод, че поне на тях са станали достояние клеветнически твърдения, изнесени от ответника. Намира за неправилен изводът, че липсвали позорящи твърдения в жалбата и възражението на починалия ответник. Добавя се, че от поведението на ищеца не били засегнати интересите на ответника. Ирелевантно било разсъждаването дали присвояването на имот може да съставлява престъпление. В решението липсвали мотиви за преценка как са се отразили на въззивника клеветническите твърдения. Съдът не коментирал цитираната от ищеца съдебна практика. Сочи, че двете деяния, за които претендира неимуществени вреди са обективно свързани помежду си и не следва да бъдат разграничени въздействията.

Още повече, че те са обединени в една административна преписка. Намира, че погасителната давност следва да тече от довършване на второто деяние. След указания за отстраняване на нередовности от съда, въззивникът сочи, че претендира лихва от крайния момент на периода на увреждане – 26.08.2013г. и диференцира исканията от общата сума от 1500 лв. по следния начин: 500 лв. обезщетение за деянието, извършено на 22.03.2012г. и от тази дата лихва за забава върху посочената сума; 1000 лв. обезщетение за деянието от 26.08.2013г. и от тази дата лихва за забава върху сумата.

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил от въззиваемата отговор по въззивната жалба. На същата обаче е даден срок по чл. 131 от ГПК за даване писмен отговор по иска, с оглед извършеното отстраняване на нередовности. В отговора се сочи, че поправената искова молба е недопустима и неоснователна. Сочи, че е изтекла погасителната давност за деянието от 22.03.2012г. Намира, че коментираното деяние от 26.08.2013г. не било извършено от починалия ответник. Намират актът на първоинстанционния съд за правилно и като такова следвало да бъде оставено в сила. Счита, че даденото право на въззивника във въззивната инстанция да прави за първи път уточнение на исковата молба е недопустимо. Въззиваемата определя, че докладът в първата инстанция бил пълен, не страдал от пороци и с него била настъпила преклузия и било недопустимо да се твърдят нови факти и да се сочат доказателства.

Липсвало основанието по чл. 266, ал. 3 от ГПК. Ето защо уточнението на исковата молба било недопустимо. Намира, че деянието на починалия ответник не съставлява клеветническо твърдение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.

В хода на устните състезания сочи, че повечето от възраженията, които прави въззиваемата в срока за отговор едва пред въззивната инстанция са преклудирани, поради изтичане на срока по чл.131 от ГПК. Въззивникът акцентира, че спрямо него е извършено едно единно деяние, чрез два документа, адресирани до кмета на Община Кюстендил, второто и с копие до началника на РДНСК- Кюстендил. действително между съставянето на двата документа бил изтекъл период от година и половина. Смята, че въпреки периода не била разкъсана обективната и субективната връзка между отделните деяния.

Въззиваемата, нередовно призована, не се явява. С молба вх. № 1473/26.02.2020г. същата иска даване ход на делото в нейно отсъствие, тъй като била в лошо здравословно състояние, вследствие на претърпяна операция.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и въззиваемия, след проверка на данните по делото, съобрази следното:

Жалбите са подадени в срок, от надлежни страни, процесуално допустими са, поради което съдът пристъпи към разглеждане на тяхната основателност. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

На 24.07.2018г. В. предявил искова молба срещу

Л. О. с правно основание чл.45 от ЗЗД, с искане съдът да постанови решение с, което О. да бъде осъден да заплати на В. сума в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, затова че на 23.03.2012г. О. бил депозирал жалба пред кмета на Община Кюстендил и пред началника на РДНСК, в която били изложени клеветнически твърдения, които не били верни и приписвали престъпление. Жалбоподателят визира няколко цитата от приложените жалби към исковата молба до административните органи „относно присвояване на чужда земеделска земя от И.Г.В. ***, махала „****“; с писмо №94-Л-171815.12.2010г. сигнализирах, че И.В. присвоил имот 77, ,местността „***“, до имот на майка му №145, местност „****“, с. ****, Община Кюстендил“, „заградил присвоения имот със стабилна ограда с мрежа и железна врата незаконно“, освен това и във възражение от 26.08.2013г. на О. „Това место вече става общинско, а не собственост на И.В., който го е присвоил и заградил с ограда с железна врата без документи“. Към исковата молба са приложени преписи от жалба с вх. № КН-33-00-469 до началника на РДНСК, с копие до кмета на Община Кюстендил, писмо с изх. №94-Л-171/30.05.2012г. г. от Община Кюстендил; възражение с вх.№ 94-Л-171/26.08.2013г.; писмо с изх. № 94-Л-171/20.09.2013г. г. на Община Кюстендил.

С определение от 13.01.2020г. Окръжен съд –

Кюстендил е дал указания на В., за да определи какво обезщетение от общия размер от 1500 лв. претендира за всяко от двете деяния и началния момент, от който претендира обезщетение за забава /законна лихва/ върху всяка от сумите. В отговор на определението В. е посочил, че макар, че смята, че са налице няколко изпълнителни деяния, то те били свързани обективно и субективно помежду си. В изпълнение на указанията е диференцирал две претенции – 500 лв. като обезщетение за деянието от 22.03.2012г. и от тази дата да тече законна лихва за забава и сумата от 1000 лв. – обезщетение за деянието от 26.08.2013г., като от тази дата претендира законна лихва за забава. При запитване направено от Районен съд – Кюстендил дали е проведено наказателно производство от частен характер между страните за клевета по твърдяните деяния е депозиран отрицателен отговор. Ответникът О. е починал и на негово място с определение е конституирана преживялата го съпруга В.В.О., при съобразяване, че останалите наследници са направили отказ от наследство. По подадения сигнал от 22.03.2012г. е извършена проверка на място от служители на Община Кюстендил, които не са констатирали нарушения и са изготвили отговор до жалбоподателя с изх.№94-Л-171/30.05.2012г.

От правна страна съдът намери следното:

Съгласно нормата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С оглед алинея втора на същия текст вината на извършилия деянието се предполага и оборването на презумпцията е в тежест на ответника. За успешното провеждане на иска по чл. 45 от ЗЗД от страна на ищеца следва да бъде доказано следното:наличието на деяние – в случая клеветническите твърдения на О.; противоправността на деянието; настъпили за ищеца неимуществени вреди и връзка между деянието и вредите. Липсата, на което и да е от горните, води до неоснователност на претенцията.

В случая искът на В. е неоснователен, тъй като липсва противоправност на деянието, като елемент от нормата на чл. 45 от ЗЗД. Въззивникът сочи, че О. в жалбата си от 22.03.2012г. адресирана до кмета на Община Кюстендил и с копие до началника на РДНСК, както и във възражението си до кмета на Община Кюстендил от 26.08.2013г. е изнесъл клеветнически твърдения във вид на приписано престъпление, което да е извършено от В..

Внимателният анализ на съдържанието на жалбата и възражението не сочат на приписано престъпление, тъй като, както и районният съд е посочил в мотивите си, недвижим имот не може да бъде присвоен, а открадната може да бъде единствено чужда движима вещ. Т.е. изнесеният до административните органи сигнал не съдържа данни за престъпление.

Ограждането на несобствен имот с ограда и железна врата, както се твърди още в сигнала също не е престъпление, ако преди това не е имало спор за собственост между спорещите, така че да се анализира дали е налице самоуправство. В случая искът е за клеветнически твърдения, от които е произтекла вреда за ищеца – непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. По този начин уважаването на иска по чл.45 от ЗЗД е предпоставен от наличието на клевета, която е във формата на приписване на престъпление. Другата форма на изпълнително деяние на престъплението по чл.147 от НК е „разгласяване на позорно обстоятелство за другиго“. И двете форми на клеветата могат да бъдат реализирани, както устно, така и писмено, чрез далекосъобщителни средства или чрез изображения. Клевета може да бъде реализирана и в отсъствие на наклеветения. Престъплението „клевета“ е умишлено и за да е налице следва разгласяващият информацията, деецът, субективно да е наясно с неверността на разпространяваните от него данни. По делото липсват данни О. да е знаел неверността на изнасяните от него твърдения.

Напротив, той на два пъти – с писмо с вх. №КН-33-00-469 до кмета на Община Кюстендил с копие до началника на РДНСК- Кюстендил и с възражение вх.

Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f2e6ed5-2360-432e-867c-1cace4d2f457