Протокол № 13489 от 02.06.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 13489 гр. София, 30.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А

Сложи за разглеждане докладваното от С И Гражданско дело № 20221110154984 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:11 часа се явиха:

Страните редовно призовани.

ИЩЕЦЪТ Е. Д. М. – явява се лично и се представлява от адв. Ю..

ОТВЕТНИКЪТ ВКС – не изпраща представител.

СВИДЕТЕЛЯТ Е. Д. П. – явява се лично, воден от ОЗ Охрана.

СВИДЕТЕЛЯТ С. А. Д. – явява се лично, воден от ОЗ Охрана.

Е. М.: Г-жо Председател, може ли да се разпоредите да ми бъдат махнати белезниците на краката.

СЪДЪТ пояснява на ищеца Е. М., че може да му бъдат свалени белезниците от ръцете, не и от краката при мерките за сигурност, въведени с оглед установения режим за изтърпяване на наказанието му.

АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА делото съобразно свое определение от 20.04.2023 г.

ДОКЛАДВА становище от адв. Ю. от 24.04.2023 г.

1

ДОКЛАДВА писмо от САС.

ДОКЛАДВА молба от адв. Ю. от 04.05.2023 г.

ДОКЛАДВА писма от състави при СРС, които са изискани с оглед възражения на ответника ВКС.

В залата се въведе първия от допуснатите свидетели на ищцовата страна.

СЪДЪТ снема неговата самоличност.

Е. Д. П., 54 г., осъждан съм по непредявено обвинение на 17 години и половина. С ищеца съм съпроцесник по това дело. Без дела, родство и особени отношения със страните по делото.

СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.

291, ал.1 НК.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля П..

СВИДЕТЕЛЯ П. отговаря на въпроси: Съпроцесници сме с г-н М. по КНОХД 1018/2019 г. Знам, че той е подавал жалба до ВКС за възобновяване на делото и доколкото знам жалбата не са я уважили още. Жалбата е подадена или 2021 или 2022 г., мисля, че е 2021 г. след окончателната присъда, която ни дадоха от ВКС април месец и от тогава до момента няма нищо по тази жалба. Той поне вярваше в българския съд, защото на първа инстанция ни оправдаха всички. На втора инстанция ни наложиха голяма присъда без да сме извършили това и измениха обвинителния акт без да имат право съдиите.

И той каза, че ще върнат делото отново във ВКС за ново разглеждане, ще ни оправдаят и така, и така, обаче когато дойде момента и ни потвърдиха присъдата, после шест месеца за протест и такива неща и той падна много духом и психически. Ей сега тази година прави 10 години откакто е в затвора.

Аз бях две години с домашен арест, 2019 година бях навън. То вече и аз претендирам за вреди от това бездействие. Срещаме се с него в затвора по време на карета, на доктор като ходим. Не сме в един отряд. Адвокатът ни е един и същ, той ни е служебен адвокат. Той, както казах, е психически съкрушен. Има две деца, голямо и малко момиче. Жена му по време на нашия процес знам, че беше зле финансово, нямаше работа, не работеше и просто психически рухна. Започнаха да му падат зъбите. Просто неправдата е много тежко нещо за един човек и особено за нас, ние сме на по петдесет и няколко години, присъдата не е малка и сега чакаме справедливост. Той заведе този иск, защото вярваше в правосъдието, той имаше надежди, защото ВКС казаха, че ще го върнат делото за преразглеждане. Той имаше голяма надежда и вяра, обаче като отказаха да възобновят делото и като не се оправдаха тези негови правни очаквания психическото здраве му се разстрои, започна да говори, че няма да излезе от затвора, може би ще умре в него, и че няма да може да си види дори и внуците. Само по това дело е осъждан и той и аз.

Оказа се, че те са ни осъдили по непредявени обвинения, за което нямат права. Споменавал ми е, че би трябвало ВКС да препрати жалбата към 2

Прокуратурана на РБ ако не е в неговата компетентност. Отказът за това препращане на жалбата също му се отрази много зле психически. Те не взимат никакво отношение и само получаваш „отказ, отказ“ и това ни убива вътрешно много, съсипва човека отвсякъде, психически, физически и т.н. Той този проблем с препращането на жалбата към компетентен орган касае и мен също. Споделял ми е, че няма никакво действие по тази жалба. След всики тези откази на ВКС, той вече имаше други тълкувания за този орган, говореше за ВКС неценцурни неща. Човекът ми каза просто, че няма държава, беше много възмутен от това и не се чувстваше добре. И до ден днешен като говори на тази тема се ядосва много, винаги се е ядосвал.

Е. М.: Нямам повече въпроси.

АДВ. Ю.А: Нямам повече въпроси.

СЪДЪТ освободи свидетеля.

Е. М.: На осн чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС и чл. 47 от хартата на ЕС правя искане СРС да отпрати до съда на ЕС в Л преюдициално запитване, което е от значение за тълкуване на правото относно прилагането на закона и правилното решаване на настоящото дело.

Първият въпрос в преюдициалното запитване до съда на ЕС да е със следното съдържание: как да се приложи правото на ЕС в светлината на Директива 2012/29 на ЕС и чл.6, чл.47, чл.53 и чл.54 от хартата на ЕС, когато едно лице, в случая аз ищеца Е. Д. М., по това дело, по делото, което дело е приключило от Върховния съд по непредявени обвинения и лицето е осъдено по непредявени обдинения за различна фактическа обстановка от въведеното обвинение с обвинителен акт и съда не се е произнесъл като последна инстанция, лицето извършило ли е престъпление, за което е обвинено и дадено на съд с обвинителен акт. Отварям една скоба - обвинителният акт определя предмета на делото и съда има задължение да се произнесе дали лицето е извършило деянията, за които е обвинено от даден съд и това е основата на правосъдието в целия свят, как следва да реагира тази институция в България, ВКС, когато е сезиран с такава нарочна жалба, адресирана до него във връзка с искане за възобновяване на делото по чл.422 от НПК, което искане за възобновяване в светлината, обхвата на чл.6 и чл.47 от Хартата на ЕС, защото касае правото на свобода и сигурност, правото на ефективни правни средства за защита и при такава ситуация и жалби страната е посочила, че е противозаконно лишена от свобода, което по силата на българското законодателство се явява престъпление и това престъпление, описано като съобщение за извършено престъпление съгласно чл.207, чл.208, чл.209 от НПК във връзка с Директива 2012/29 на ЕС и чл.47 от Хартата на ЕС, как трябва да подходи съгласно принципите на прилагане на правото на ЕС. Тази институция ВКС трябва ли да уведоми органите на досъдебното производство съгласно българското законодателство - чл.205, чл.207, чл.208 и чл.209 от НПК, та така да се каже да се серизарт органите на Прокуратурата или съда трябва да остави без разглеждане или трябва мотивирано и 3 обстоятелствено да изложи становище и независимо дали иска или не иска щом се касае за извършени престъпления трябва ли както по-горе посочих да се сезират органите на прокурорската власт на Прокуратурата на РБ.

Вторият въпрос: Ако ВКС е осъдило едно лице по непредявено обвинение за деяние, измислено от съдиите в хода на наказателното производство и когато това деяние не фигурира в обвинителния акт, може ли да се счита, съгласно чл.6, чл.47, чл.48, чл.20, чл.21, чл.53 и чл.54 от Хартата на ЕС и чл.18, чл.20, чл.67 и чл.82, параграф 2, точка „Б“ от ДЕФЕС, че това лице е осъдено, делото решено ли е от фактическа и правна страна, когато имаме произнасяне по предмета на делото, очертан с обвинителен акт. Подсъдимите лица са осъдени за деяния, които не фигурират в обвинителния акт. Налице ли е съзнателно и целенасочено нарушение на принципите на прилагане на правото на ЕС на гореописаните закони и как в тази ситуация институцията ВКС, над която няма друга съдебна инстанция, тя е последна инстанция, трябва да приложи правото на ЕС и трябва ли самата институция, когато бъде сезирана с такова искане, с такива обстоятелства, че лицата са осъдени в нарушение право на свобода и сигурност и право на справедлив съдебен процес, осъдени са чрез дискриминация по непредявени обвинения, защото на всички лица в Република България делата са разгледани съгласно повдигнатото обвинение по обвинителния акт, а нашето дело № 1018/2019 г. на дискриминационен принцип, не е решено от фактическа и правна страна и какви постъпления, съгласно служебното начало на съда, ВКС какви мерки трябва да предприеме когато дознанието му с изрични жалби в чието съдържание се сочат, както извършените закононарушения, така и правните норми, трябва да възприеме този, въпросният съд и налице ли е злоупотреба с право, използване за цели различни от целите на правосъдието и правото от съдиите от ВКС и от ВКС като институция. Действа ли в нарушение на правата на човека и на гореописаните закони на правото на ЕС чрез нарушение на чл.6, чл.47, чл.53 и чл.54 от Хартата на ЕС и ако е така, какво трябва да се направи, за да се отстранят тези пороци, тези създадени закононарушения и как трябва да се възстановят и могат ли да се възстановят правата на лицата пострадали от описаните закононарушения чрез осъждане по непредявено обвинение и бездействие на органите на ВКС, които видно от разпореждането, което е предмет на настоящото дело, не са действали нито според националното право, нито съгласно правото на ЕС, нито по правота на Международния пакт за граждански и политически права на ООН, ами с фиктивно, незаконно, немотивирано разпореждане от едноличен съдия, с което немотивирано отхвърля въпросните жалби.

Трети въпрос: Може ли по въпроси свързани с нарушение правата на човека по чл.6, чл.20, чл.21, чл.47, чл.48, чл.53 и чл.54 от Хартата на ЕС и нарушение на лицата, участници в наказателното производство по чл.2, чл.3, чл.4, чл.5 и чл.6 от Договора на ЕС и чл.18, чл.20, чл.60, чл.7, чл.80, параграф 2, точка Б от ДФЕС и член от Директива 2012/29 на ЕС и Директива 343/2016 на Европейския съвет, съдия от върховния съд, който е осъдил лицата по 4 непредявено обвинение и те са предявили пред него жалба за възобновяване, в едноличен състав, еднолично заместник-председателя на ВКС, Наказателно отделение, т.е. ръководителя на Наказателно отделение на ВКС, в нарушение принципа за мотивираност и принципа на законност, да отхвърли жалбата и да не я предостави на Прокуратурата, да не я препрати по компетентност. В този случай нарушават ли се описаните закони в т.1, 2 и 3 и какво трябва да се направи, за да се постигне заложеното в чл.2 от Договора за ЕС, за да се постигне задължение и зачитане на правата на човека, върховенство на правото и принципите на правовата държава. Как могат да бъдат спазени по отношение на тези лица, осъдени по непредявено обвинение и какво трябва да се направи след като съда на ЕС в Л, след като е запознат с цялата тази процедура, с всички тези закононарушения, които аз соча, че са нарушения на правото на ЕС и принципите на прилагане правото на ЕС, как трябва да се постъпи от органите на държавата, за да се запазят правата на човека и да има възмездие и за причинените вреди, но не и от финансова гледна точка и от процесуална гледна точка. Възможно ли е да се търси и да се получи търсения от нас ефект, от който да получим някакво обезвреждане за причинените ни вреди, чрез лишаване от правосъдие и как трябва да стане това във връзка с незаконното и произволно осъждане по непредявени обвинения и последиците от него, които са изложеви в иска до СРС.

АДВ. Ю.: Моето мнение е, че настоящото дело, за да бъде правилно решено следва да бъде направено преюдициалното запитване към ЕС /Европейския съд/ в Люксембург, по поставените от г-н М. въпроси, доколкото очевидно е налице едно съществено противоречие между нормативната уредба, представляваща част от правото на ЕС. Цитираните от ищеца правни норми и разпоредбата на чл.422 от НПК, който съгласно закона на нормативните актове е от по-нисък ранг пред международните нормативни актове, които цитира ищеца. Очевидно в случая се касае за случай, в който тричленен състав на последната върховна касационна инстанция в лицето на ВКС се е произнесло по факти, различни от фактите, въведени с обвинителния акт по наказателното му дело. Съгласно разпоредбата на чл.422 от НПК няма механизъм, по който да се гарантират правата на лице, което е осъдено по подобен начин, тъй като там е казано, че само актовете, които не са проверени по касационен ред, а в случая именно касационната инстанция прави това нарушение. Доколкото има такова противоречие, настоящия съдебен състав е сезиран с въпрос дали отказа на заместник-председателя и ръководител на НК във ВКС с процесното разпореждане е нарушил тези права на ищеца, от една страна, оставяйки без разглеждане неговото искане, а от друга страна непрепращайки го на компетентния според същия този заместник-председател орган в лицето на Прокуратурата, каквото е неговото служебно задължение, когато установи, че един документ е входиран от гражданин при некомпетентен орган съгласно чл.205, ал.2 от НПК е длъжен да го препрати на компетентния орган. Тези обстоятелства представляват ли 5 противоправно деяние, зависи от отговора на поставените въпроси от г-н М., доколкото той се позовава на нарушение пряко на правата произтичащи от международните нормативни актове и когато е налице такава кулизия между вътрешното законодателство и международните нормативни актове, правилният начин е да бъде отправено такова преюдициално запитване.