Определение № 4412 от 02.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4412 гр. Варна, 02.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Деница Славова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20263100501833 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Д. Г. Д. против Определение № 513 от 17.072.26 година, постановено по гр.дело № 543/2026 година по описа на ДРС, с което е било отхвърлено искането за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

В жалбата се сочи, че извода на решаващия съд е неправилен, т.к. заявителя не разполага с възможността за се снабди с установъчните данни на Длъжника – ЕГН и адрес; излага, с още, че съдът е този, които следва да изиска и да оперира с тези данни и че въпреки положените от него усилия, заявителя не е успял да се получи данните на лицето С. М. С..

По същество искането е атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато в ДРС за издаване на Заповед за изпълнение.

За да се произнесе по спора ВОС намери за установено следното:

Пред ВРС е постъпило заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на С. М. С. за сумата от 229.90 евро лева, дължима на отпаднало основание.

За да отклони искането ВРС е приел, че не са били уточнени установъчните данни на Длъжника – ЕГН и адрес и то въпреки дадената възможност за това.

Разпореждането е правилно, а жалбата против него се явява неоснователна.

Посочените от молителя основания за отмяна на атакувания съдебен акт не се споделят от настоящата инстанция, още повече, че по тези въпроси има и Тълкувателно решение № 4 от 2014 година, по т.д № 4 / 2013 година. В него са ясно, изчерпателно и точно изброени условията на които следва да отговаря 1 едно Заявление по реда на чл.410 от ГПК. На първо място е отразено, че заповедният съд дължи указания за отстраняване на нередовност на заявлението само в изрично уредената хипотеза на чл. 425, ал. 2 ГПК, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението по аргумент от чл. 73, ал. 3 ГПК – обстоятелство, което ВРС е изпълнил, задължавайки молителя да внесе дължима държавна такса. ТР ясно указва също така, че разпоредбите на чл. 410 и чл. 411 ГПК препращат изрично към чл. 127 и чл.

128 ГПК, което означава, че заповедният съд е длъжен да следи за редовността на заявлението, но не и да дава указания за поправянето му и именно поради това несъобразяването на заявлението с изискванията на чл. 410 /който препраща към чл. 127 и 128 ГПК/ систематично е уредено в чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК като основание за неговото отхвърляне. Или с други думи се излага, че заповедното производство запазва своя строго формален характер, основно защото с него се цели бърза защита. Това налага строга проверка на редовността на заявлението от външна страна, което е пък абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл.

411, ал. 2 ГПК.В т.2 Б на ТР № 4 / 2014 година е указано, че самото Заявление следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането и пълните установъчни данни на Длъжника. ВКС сочи още, че „точната индивидуализация на лицето и вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението, като основание за издаване на заповедта за изпълнение“. Ако в „Заявлението липсва надлежна индивидуализация на лицето и/ или вземането, то подлежи на отхвърляне и заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи“. Отсъствието на реквизитите по чл.127 от ГПК е причина за отхвърляне на Заявлението – само на това основание, съобразно т.1 на цитираното по – горе ТР.

От представеното Заявление и съпътстващите документи се изяснява фактическата обстановка, но не става ясно каква е индивидуализацията на лицето, срещу, което се подава Заявлението. Липсата на тази индивидуализация се явява съществена пречка, по съображения цитирани по – горе. При тези данни, въззивния съд приема, че жалбата не съдържа годни съображения, които да обусловят отмяна на атакувания съдебен акт. Няма пречка да се представи ново Заявление, но същото е редно да отговоря на изискванията на закона.

Предвид изложеното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 513 от 17.072.26 година, постановено по гр.дело № 543/2026 година по описа на ДРС, с което е било отхвърлено 2 искането за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3