Протокол № 283 от 22.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 283 гр. П., 16.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив)

Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за възобновяване № 20215000600468 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:05 часа се явиха:

ОСЪДЕНАТА О. П. К. се явява лично с адв. Е.Н., редовно упълномощена за настоящото производство, за което представя пълномощно.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНАТА К.: Да се гледа делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, предвид на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.

На страните се разясниха правата по чл.274 НПК.

АДВ. Н.: Поддържам искането. Нямам отводи.

ОСЪДЕНАТА възобновяване.

О.К.:

Нямам отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи.

1

Поддържам искането за

С оглед становището на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите искането за възобновяване на делото, като сме обосновали в искането си редица според нас много съществени процесуални нарушения, които всъщност приравняват специално въззивния съдебен акт до такъв, който е лишен от мотиви, тъй като частично са преписани мотивите на първоинстанционния съд на принципа „copy and past“ във връзка с фактологията, а от друга страна, няма отговор на съществените възражения, направени от защитата, които опровергават направената от първоинстанционния съд и от въззивния съд фактология.

Дори в случаите, когато въззивният съд изцяло приема фактологията, която е представена в мотивите на първоинстанционния съд, той е задължен да даде отговор на противоречията в доказателствения материал и на възраженията за това как те трябва да бъдат обсъдени. В крайна сметка, има редица процесуални нарушения, които са допуснати и които не могат да бъдат разглеждани напълно като формални, като пороците на определението преди откритото съдебно заседание, в което няма произнасяне за необходимостта от изслушване на самата подсъдима, а също така и липсата на доклад - такъв, какъвто го предписва чл. 331, ал.2 НПК. За мен най-същественият порок от процесуална гледна точка се състои в това, че първоинстанционният съд и въззивният съд не са изпълнили задължението си да анализират съответствието на обвинителния акт с изискванията на чл. 246 НПК, съответно с Тълкувателно решение № 2. Тук специално трябва да обърнем внимание на изключително погрешния подход на въззивния съд, който, за да не разгледа тези възражения за пороците в обвинителния акт, се е задоволил да посочи едно според мен изключително, как да кажа, едно решение на Върховния съд, което е изолирано от постоянната съдебна практика и което се позовава на т.нар. „преклузия“, че след разпоредително заседание повече не може да се говори за пороци на обвинителния акт. Добре, дори да приемем, че има такава практика, която, както вече казах, тя се преодолява, защитата може би няма право съгласно изричните норми, казвам може би,защото съдът на Европейския съюз казва друго, може би няма право след разпоредително заседание да повдигна въпроса за тези пороци. Само че 2 никъде, нито първоинстанционният, нито въззивният съд, са освободени от задълженията да извършат цялостна проверка на годността на обвинителния акт по начин, че той да сложи рамките на фактическото и юридическо обвинение по разбираем за подсъдимата начин. Аз съм посочила на стр. 3 и 4 от искането си практиката на Върховния съд, в която се обяснява, че тази преклузия, която се отнася до страните, не се отнася до съда. Съдът не може заради евентуалното мълчание на страните (в случая няма такова), но така или иначе, съдът е задължен на всеки етап от производството да провери съответствието на този обвинителен акт. И с решение от 21-ви октомври тази година, съвсем скорошно решение по поредното питане на Специализирания наказателен съд, с решение по дело № С 282 от 2020 г. Съдът на Европейския съюз се произнесе, че е несъвместимо с Директивата от 2012 г. на Европейския парламент и Съвета относно правото на информация в наказателното производство. Та несъвместимо е с тази директива и с чл. 47 от Хартата на основите права на Европейския съюз законодателство, което не дава възможност след разпоредително заседание да бъдат отстранени пороците по обвинителния акт и какво казва съдът на Европейския съюз в два диспозитива? На първо място, че е несъвместимо с европейското право да не се предвижда процесуален ред за отстраняване след разпоредителното заседание на неяснота и непълнота, които опорочават съдържанието на обвинителния акт и нарушават правото на обвиняемия да му бъде предоставена подробна информация – това е първият диспозитив. Във втория диспозитив Съдът на Европейския съюз казва, че националното право трябва да бъде тълкувано в смисъл да се предостави там, където е възможно, в открито съдебно заседание възможност на прокуратурата да извърши корекции в този обвинителен акт по начин, че рамките на обвинението – фактическо и юридическо, да станат достъпни за подсъдимото лице и ако приемем, казва Европейският съд, че съответстващо тълкуване в този смисъл не е възможно, тоест не може според националния закон да се даде съответно право на прокурора да извърши тази корекция в съдебно заседание, тогава националният съд следва да остави без приложение националната разпоредба, която забранява прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт. Ами такава е ситуацията с въззивното производство за възобновяване. Член 287 НПК е категоричен, че изменението на обвинението и съответно, отстраняване на 3 някакви фактически непълноти става само при определени, то всъщност при изменение на обвинението се изменят и обстоятелства, и квалификация, но стават само при определени предпоставки и не по-късно от приключване на съдебното следствие пред първата инстанция. При това положение, всяка следваща инстанция, която установи несъответствие на обвинителния акт, както казах, с Директивата за правото на информация в наказателния процес и съответно с чл. 246 от НПК и Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да има възможността да даде на прокурора шанс да коригира този обвинителен акт по начин, че да стане той разбираем. Какво имам предвид в този обвинителен акт? Значи, обвинителният акт е една хронология от дати и събития, в които не е описано по никакъв начин деянието и конкретния принос на подсъдимата (вече осъдената), в извършването на т.нар.

„измама“.

Прокурорът е повдигнал обвинение за това, че тя е и възбудила, и поддържала заблуда у пострадалите. Никъде не са описани действията и фактите, по отношение на които е възбудила, както и фактите, по отношение на които е поддържала вече създадена измама. Абсурдите стигат дотам, че в обвинителния акт са записани чувствата и представите на пострадалите лица, без по някакъв начин да е посочено как е въздействала върху психиката на тези пострадали лица осъдената, за да може те да бъдат заблудени по отношение на конкретни факти. Например, написала съм го и в искането, казва се, че пострадалите не свързвали името на лицето, на което трябва да превеждат парите, с майката на подсъдимата. Е, хубаво, ама тука казано ли е, че подсъдимата ги е заблудила, тя е въвела в заблуждение или те са имали вече оформена по други причини представа, че това не е майка на подсъдимата и тя е поддържала това заблуждение. Както казах факти и събития, в които нейният личен принос по никакъв начин не е очертан. Наред с това, има един съществен момент, който аз няма как да оставя без коментар и той е свързан със странния начин, по който делото се озова в гр. П.. Наясно съм, че в крайна сметка нарушаването на правилата на местната подсъдност не е абсолютно основание за отмяна на присъда или особено пък за възобновяване. Значи това е един порок, който не води до отмяна. Но има нещо друго. В обвинителния акт се описва един продължителен период от време, в който осъдената е извършвала измамливите си действия и тя ги е извършвала на територията на гр. С. и гр. П.. За територията на гр. П. няма 4 нито един факт, който да е осъществен. Най-накрая присъдата и първоинстанционната ( говорим в обвинителния акт се твърди, че и в Пловдив има деяния, но такива не са описани). Най-накрая първоинстанционната присъда и въззивното решение приемат деянията, осъществени и в гр. С., и в гр. П., също не казват първоинстанционната присъда и въззивното решение какви са действията, които са извършили в гр.

П.. До какво води това, първо, че Върховният съд при спор за подсъдност е приел, че делото следва да бъде разглеждано в гр. П., но това води също така до нерегламентираната и останала незабелязана от страна на прокуратурата намеса на разследващ полицай на страната на пострадалите. Значи по това дело още в досъдебната фаза се вижда как разследващият полицай Д. си позволява да подмени дадени обяснения от осъдената и нейната майка, защото те не му харесвали и щели да доведат евентуално до ангажиране на наказателната отговорност на П.. Следва канонада от есемеси, от съобщения:

„Върнете парите!“ и т.н., тоест пострадалите са работили с едни нерегламентирани средства и са упражнили въздействие чрез разследващия полицай. Ако това дело се гледаше в С., за където има данни да са осъществени някакви действия, друг е въпросът доколко са съставомерни или не, очевидно нямаше да се намесва разследващият полицай Д., който си прави труда да пътува до С., за да взима нови обяснения, да се среща с подсъдимата и с нейния тогавашен адвокат - свидетеля Н. по разни градинки и непрекъснато да обяснява, че ако се върнат парите на пострадалите, то тогава тя няма да бъде предадена на съд. Този факт, който е изтъкнат и на първата, и на въззивната съдебна инстанция, е останал без внимание от страна на съдебните инстанции, само че те са задължени да опишат в своите мотиви кои са онези измамливи действия, които са осъществени на територия на гр.

П.. Друг е въпросът, че в обвинителния акт се говори, че периодът е от 2009 г. до 2013г. и същият този обвинителен акт обяснява как 2010 година пострадалите подписали анекс, че повече няма да плащат вноски за апартаментите, защото няма „Акт 16“. Е, щом е така, прокурорът беше длъжен да очертае фактическото обвинение на това, което се е случило между 2010г., когато е престанало имущественото разпореждане от страна на пострадалите, до 2013г., когато той твърди, че е приключила нейната престъпна дейност. Ето защо считам, че обвинителният акт не дава никаква яснота за действията, които са извършени от осъдената и до този момент 5 съдебните инстанции са пропуснали да осъществят правомощията си по контрол над това обвинение и съответно да предприемат действия за неговото коригиране чрез връщане съответно на делото на прокуратурата.

Очевидно е, че настоящата съдебна инстанция не може директно да върне делото на прокурора, но такава, каквато е възможността по НПК, той може да я върне от онази фаза, която счита, че е опорочена. Аз считам, че е опорочена е още фазата на разпоредителното заседание, когато не е осъществен първичният контрол. Това е и фазата, в която все още може да бъде приложена и хипотезата на фактически грешки, макар че аз такива не виждам. Аз по-скоро считам, че обвинителният акт страда от онези пороци, които не дават яснота във връзка с фактическите действия, които осъществяват състава на измамата.

Няма да се спирам подробно, уважаеми съдии, тъй като те са свързани с възраженията, които съм направила от стр. 5 до стр.9 във връзка с начина на формиране на убеждението и на въззивния, и на първоинстанционния съдебен състав, свързани с множество факти и препрапки към материалите по делото.

Много моля внимателно да ги разгледате и съответно да констатирате тяхната правота, защото оказва се, че не само има превратно тълкуване на редица факти, но също така, там, където съществуват факти и признания от страна на свидетелите, говоря за свидетеля Ц. - управителят на фирмата-строител, че е получил лично пари от доверителката ми, че всъщност тя е продала тези имоти така, както и други имоти са били продавани от негови служители, с подписани предварителни договори не от него лично, а от негови служители и той е получил суми в своята сметка, всичко това е оставено без коментар, от гледна точка на това знаел ли е управителят на фирмата-строител, че има такъв договор, сключен от негова брокерка и че по този договор има плащания, които ще бъдат осъществени във времето. Практически, като не обсъжда тези факт, като не разглежда всички обстоятелства, които са свързани с договарянето, но и с личните отношения между осъдената и фирмата-строител, двете съдебни инстанции са игнорирали съществени взаимоотношения между тях, като са пренесели механично това, че е платен единият апартамент от пострадалите, на моята доверителка, са пренесли автоматично твърденията на Ц., че той не е получил пари по този договор, независимо че между него и моята доверителка е имало други облигационни 6 отношения, по които са извършени прихващания. Значи тук не съществува спор. Аз не знам кой измамник признава повече, че е получил пари, отколкото е самото обвинение – това прави моята доверителката в обясненията си пред първата съдебна инстанция. И това е защото, обвинението не е взело предвид едни 1500 евро, които са платени на ръка при попълване на резервационната форма. Множество са несъответствията.