Решение № 7237 от 28.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7237 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20221100100205 по описа за 2022 година

След конкретизациите на исковата молба, както и след оттегляне на искове от ищеца "Мраз" АД, с ЕИК:000620161, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Индустриална” № 11, чрез пълномощник адв. Е. В., със съдебен адрес: гр. София, ул.

„********, са предявени искове с правно основание чл.124 ГПК, срещу ответниците НАТФИЗ „Кръстьо С.фов“, със съдебен адрес: гр. София, ул. ********, и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот с административен адрес гр. София, ул. „********, представляващ учебна Г-образна сграда, ползвана за работилници, заедно със съответното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, включваща 6 сгради, подробно описан в Акт за публична държавна собственост № 10633 от 22 юли 2020 г. на Областния управител на област София, както следва: промишлена сграда на 2 етажа със застроена площ 947 кв. м. с идентификатор по КККР ***; промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 32 кв. м. с идентификатор по КККР ***; складова база на 1 етаж със застроена площ 566 кв. м. с идентификатор по КККР ***; промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 51 кв. м. с идентификатор по КККР ***; промишлена сграда на 1 етаж със застроена площ 88 кв. м. с идентификатор по КККР ***; промишлена сграда на 2 етажа със застроена площ 55 кв. м. с идентификатор по КККР ***.

Ищецът обосновава правния си интерес от настоящето производство, като твърди, че е придобил собствеността върху процесните имоти на две самостоятелни и независими едно 1 от друго основания: чрез транслация на държавната собственост на Хладилния завод ,А.И.“ по реда на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) и на оригинерно по силата на давностно владение.

Ищецът твърди, че с Решение на СГС - ФО от 23.03.1991г. по ф. д. 4915/91 на основание Указ 56 в регистъра на дъщерните фирми под № 365 от 27.03.1991г. е вписана дъщерна фирма на ДФ „Климатична техника”, а именно „Мраз“ - София, със седалище и адрес на управление гр. София, ***. Дъщерната фирма се образувала от поделенията Хладилен завод „А.И.“ и „Климат - технология“. ДФ „Мраз“ поела активите и пасивите на Хладилния завод „А.И.“ към 31.12.1990 г., който се прекратява, а „Климат технология“ става нейно поделение с активите и пасивите към същата дата. Със Заповед РД17-118/28.06.1991 г. и Приложение № 4 към нея на Министъра на индустрията, търговията и услугите и Решение на СГС- ФО от 23.10.1991 г. по гр. д. № 20037/91 ДФ „Климатична техника“ се прекратява и ДФ „Мраз“ се преобразува в акционерно дружество „Мраз“. Така имотите на Хладилния завод „А.И.“ и поделението „Климат - технология“, вкл. процесните, са прехвърлени в патримониума на ищцовото дружество и са придобити от него по силата на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) и министерската заповед.

Ищецът смята, че Държавата е съставила Актове за държавна собственост, които са нищожни, поради неспазена форма и поради издаването им от некомпетентен орган. Освен това те нямали конститутивно действие и чрез тях не можело да се прекъсва давността или някому да се учредява или прехвърля собственост или да се предава владение.

На следващо място „МРАЗ“ АД заявява, че е собственик на парцела в който са построени сградите, поради което на основание приращение (чл. 92 от ЗС) е собственик и на процесните постройки.

По отношение на евентуалното придобивно основание – изтекла в негова полза придобивна давност, заявява, че началната дата на владението е 28.06.1991г., когато е издадена Заповед РД-17- 118/28.06.1991г. на Министъра на индустрията, търговията и услугите и активите на Хладилния завод „А.И.“ са прехвърлени в патримониума на ищеца по реда на чл. 17а от ЗППДОП (отм ). С исковата молба се твърди, че владението продължава и към датата на завеждане на исковата молба.

Относима в процесния казус е разпоредбата на чл. 79 ал.2 от ЗС за 5-годишната придобивна давност, тъй като владението през релевантния период е добросъвестно и непрекъснато - осъществявано на основание, годно да направи ищцовото дружество собственик.

С приемането на ЗДС /ДВ. бр.44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г./ е въведено разграничение на режима на държавната собственост като публична и частна. В чл.7 ал.3 от същия закон е прието, че няма пречка да се придобиват по давност имоти, които са частна държавна собственост. По разпоредбата на чл. 2 ал.4 на ЗДС не са държавна собственост имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

В законоустановения срок ответникът Държавата, представлявана от Министъра на 2 регионалното развитие и благоустройството е подала отговор, с който е оспорила иска и обстоятелствата на които същия се основава. Ответникът твърди, че владее процесния имот, считано от съставяне на АДС № 12470/05.06.1996 г., с който имотът е предаден на Техникум по хладилна техника към МОНТ, чрез който държавата е упражнявала владение. Владението върху процесния имот продължава и към 16.12.2016г., което е видно от представения по делото приемно- предавателен протокол, е който владението върху имота се предава от Професионална гимназия по топлинна и хладилна техника „Карл фон Линде“ към РУО София-град. Владението продължава и към датата на постановяване на Решение на МС № 479 от 01.07.2021г., с което управлението върху имота се предоставя на НАТФИЗ „Кръстьо С.фов“.

Държавата оспорва ищецът да е собственик на процесния имот на основание приватизация, като имотът не е преминал в собственост на дружеството на това основание.

Съгласно чл. 2 от ПМС № 179/1991 г., ДВ, бр. 78/1991г., образуването на ЕТД с държавно имущество се извършва само с капитал, определен след оценка на имуществото на съответното държавно предприятие по реда на Наредба за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуването и преобразуването на ЕТД с държавно имущество (НОИДОбП), приета със същото ПМС, респ. активите му се преоценят по НОИДОбП и съответно увеличението или намалението на капитала с преоценените активи се вписва в ТР. Ищецът не е представил доказателства за извършена оценка на имуществото на дружеството при образуването му, в която да са включени процесните имоти.

По делото не са представени доказателства процесният терен към 1994г. да се е водил по баланса на дружеството, да е бил включен в уставния фонд на бившата държавна фирма ’’Климатична техника“ или да му е бил зачислен по разделителен протокол. Представеният от ищеца „опис на сгради” на „Мраз” АД не съставлява такова доказателство. По делото не са представени никакви доказателства и за включване имота в капитала на дружеството по реда на § 34 вр. чл. 17, ал, 3 от ЗППДОбП. От страна на ищеца не е представен и правният анализ на дружеството в процеса на приватизационната процедура, от който да се проследи дали имотът е бил включен и дали е оценен по реда на Наредбата.

Ответникът оспорва ищецът да е придобил процесния имот по давност доколкото ищецът извежда факта на владението от извършената приватизация. Доколкото имотът не е бил част от приватизационна сделка, то същият не е преминал в патримониума на „Мраз“ АД, а още по-малко това е станало на годно основание, за да твърди, че е добросъвестен владелец. От предаването му на Техникум по хладилна техника през 1996 г. имотът се е владял и ползвал с учебни цели, което от своя страна определя и като публична държавна собственост.

В законоустановения срок ответникът НАТФИЗ „Кръстьо С.фов“, е депозирал отговор, с който твърди че искът е неоснователен.

Ответникът твърди, че в случая се касае за сгради, които са построени от държавата 3 върху земя, държавна собственост, поради което също са държавна собственост. Твърди, че сградите са били построени от държавата през 1960г. Правото на собственост е придобито от държавата чрез изграждането им от държавно предприятие Хладилен завод „А.И.” върху държавна земя с държавни средства, с цел задоволяване на значими обществени потребности, свързани с образованието и професионалното обучение. Владението на държавата е било осъществявано от организации, на които е било предоставено правото на стопанисване и управление - СПТУ по машиностроене „Вл.Комаров” , преобразуван впоследствие в Техникум по хладилни техника, впоследствие Професионална гимназия по ТХТ”Карл фон Линде”, впоследствие РИО при МОН, а понастоящем чрез ответника НАТФИЗ”Кр.С.фов”. Стопанисването и управлението на процесните имоти е било предоставено на посочените държавни организации преди приватизацията, поради което това имущество не е преминало у ищеца, а през целия период се е владяло от съответната организация.

НАТФИЗ твърди още, че процесните сгради не са били предоставени на праводателя на ищеца и са останали в патримониума на държавата. Заповед № РД-17-118 от 28.06.1991г., издадена от министъра на индустрията, търговията и услугите нямала вещнопрехвърлителен ефект и процесните сгради не са станали собственост на дружеството ищец. При разпределянето на имуществото на бившия Хладилен завод “А.И.“ не бил съставен акт, от който да е видно, че точно процесните сгради са преминали в патримониума на праводателя на ищеца.

Ответникът твърди наличие на второ придобивно основание на държавата, а именно придобивна давност с начална дата 01.01.1991г., когато професионалните учебни заведения съгласно приложението към ПМС 44 от 19.03.1991г. преминават на финансиране към Министерството на народната просвета. От тогава процесните сгради се владеят през целия период от посочените училища. Крайният момент на придобивната давност е 23.07.2021г., когато е подписан протокола за предаване владението от РИО на МОН.

С Решение № 479/01.07.2021 г. на МС се предоставя за безвъзмездно управление на НАТФИЗ „Кръстьо С.фов“ следния недвижим имот с административен адрес гр. София, ул.

„********, представляващ учебна Г-образна сграда, ползвана за работилници, заедно със съответното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, включваща 6 сгради, подробно описан в Акт за публична държавна собственост № 10633 от 22 юли 2020 г. на Областния управител на област София.

Ответникът оспорва в полза на ищеца да са осъществени елементите от фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОП(отм.).

Оспорва твърдението в исковата молба, че сградите са частна държавна собственост.

Процесните сгради не са били частна държавна собственост към момента на Заповед РД-17118/28.06.1991 и позоваването в молбата на чл. 7, ал. 3 от ЗДС, § 1 от ЗР на Закона за допълнение на ЗС е изцяло неоснователно. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба и в молбите от 01.09.2022 и от 17.10 2022г., че Държавата с ПМС 44 от 19.03.1991г., 4 вече е предоставила оперативното управление на сградите на професионалните учебни заведения (т.51 към чл.18 от цитираното ПМС) на МНП. Това действие е извършено преди заповедта и преди датата на приватизационния договор.

Към момента на сключване на приватизационния договор сградите вече са били със статут на публична държавна собственост защото са построени с държавни средства върху държавна земя и в тях се е осъществява дейност, свързана със задоволяване на образователни нужди на държавата. Така Хладилния завод „А.И.“ не е станал собственик на процесните имоти и затова те не са преминало в собственост на ищеца.

Оспорва твърдението, че ищецът е владял непрекъснато, добросъвестно процесните сгради в периода 01.06.1996г. до датата на завеждане на исковата молба на годно основание да го направи собственик.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното: