Решение № 776 от 23.12.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Разград, 23.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330101099 по описа за 2023 година като съобрази следното:

С искова молба от Н. Н. Р. с ЕГН********** от с. ***, чрез пълномощника му адв. С. Н. при АК – Разград, със съдебен адрес: гр. Разград, пл. „Момина чешма“, кино „Димитър Благоев“, северен вход, стая № 3, против “ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16 адрес: гр. София, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, се моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, предявен като частичен от 120 000 лева за неимуществени вреди (психически и физически болки и страдания) ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира деловодни разноски по делото.

Ищецът твърди, че на 30.06.2020 г. той и съпругата му Г.А.Р. пострадали при ПТП на път от републиканската пътна мрежа гр. Бяла – гр. Попово на км. 21 +500. Участници в ПТП били три МПС: участник 1 ППС с peг. № **, „Ленд Ровер“, собственост на „Агроком” ООД с ЕИК 114666205, с водач С.П.А. с ЕГН **********, живущ в гр. ***; участник 2 ППС с peг. № ***, ДАФ, собственост на „Транс Груп-България” ООД с ЕИК 201476566, с водач И.Х.Й. с ЕГН **********, живущ в гр. ***. Участник 3 ППС с рег. № № ***, „Фолксваген Транспортер“, собственост на ищеца и управлявано от него.

Ищецът сочи, че единствената причина за ПТП са действия на водача С.П.А., който управлявал автомобила си с превишена скорост и навлязъл в лентата за насрещно движения, по която се движел ищеца, предизвикайки челен сблъсък с управлявания от ищеца автомобил, в който се намирала и съпругата на ищеца Г.А.Р.. За процесното ПТП С.П.А. бил осъден по НОХД № 209 по описа за 2022 г. на Районен съд – Бяла, по което било одобрено споразумение за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а” вр. с ал.1, б.“б“ вр.

1 с чл. 342, ал. 1 от НК, а именно за това че на 30.06.2020 г. на второкласен път II-51 (гр. Попово - гр. Бяла), в района на км. 21,500 до 21+800, в Ч., обл.

Русе, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № ***, с посока на движение към гр.Бяла, обл. Русенска, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за категория „В“ - извън населено място - 90 km/h.“; чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни летни - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.“, в резултат на което по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно на три лица, както следва: 1. Средна телесна повреда на Н. Н. Р. от с. Р., обл.Разград, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник и десен долен крайник, за срок повече от 30 /тридесет/дни, поради счупване на лява ключица, счупване на дясно колянно капаче, счупване на дясна голямо пищялна кост в близкия край, увреждания на вътреставни меки структури (медиален мениск и ставен хрущял) на дясна колянна става, наложило оперативно лечение, хронична нестабилност на дясна колянна става, тромбоза в бедрена и илиячна вени вдясно.

Твърди се, че вследствие на произшествието ищецът получил многобройни и дълготрайни увреждания. За тези увреждания ищецът предявил отделна застрахователна претенция пред ответника за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, за което била образувана преписка – щета № 1000/20/217500255. Тъй като ответникът му отказал плащане ищецът предявил иск пред Окръжен съд – Разград – частичен иск за сумата от 80 000 лева от общо заявената застрахователна претенция. С Решение № 14 от 01.02.2023 г. Окръжен съд – Разград уважил изцяло предявения иск за 80 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди. Сочи се още, че с решението съдът е приел, че в резултат на процесното ПТП на ищеца са причинени многобройни и тежки увреждания, съпроводени със силни болки и страдания: счупване на носни кости; счупване на лява ключица; счупване на капачката на дясното коляно; счупване на големия пищял на дясна подбедрица в близкия край и развили се усложнения в хода на възстановителния период: контрактура на дясно коляно - поради фиброзни образувания и частична увреда на задния рог на медиалния мениск на ставата; тромбоза на десни бедрена и хълбочна /илиачна/ вени (съобразно мотивите).

По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания и усложненията от тях са довели до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник обусловено от счупването на лява ключица; трайно затруднение в движението на десния долен крайник, по отделно и в съвкупност, поради счупване на капачката, счупването на големия пищял и контрактурата на колянната става; временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – счупване на носни кости и хроничната тромбоза на десни бедрена и илиачна /хълбочна/ вени. Твърди се още, че липсата на рентгенов образ затруднявало прецизирането на механизма на 2 получаване на установените фрактури, затова експертизата посочвала възможните начини на получаване на травмите за: носни кости: директен удар; със срок за възстановяване около 20 дена; ключица: пряк механизъм - удар или непряко - удар или опора върху рамо, лакът, протегната ръка, притискане на рамото; имобилизиция за 4 - 6 седмици и възстановяване на работоспособността след 1,5 - 2 месеца; колянно капаче: пряко удар или непряко - напрежение на мускулатурата /форсирано сгъване/, опън; обездвижване за 4 - 6 седмици и възстановяване на работоспособността за 1, 5-3 месеца /обусловено от предходния фактор/; близката част на големия пищял: удар или странично изкривяване при фиксирано ходило; при вероятната липса на дислокация /тъй като не е извършвана оперативна интервенция/ - имобилизация за 2,5 - 3 месеца и възстановяване на работоспособността след 3-3, 5 месеца. Сочи се още, че последица от травматичните увреждания при ПТП от 30.06.2020 г. се явяват последващо диагностицирани заболявания: контракутра на дясно каляно и илеофеморална /бедрена и хълбочна вени/ флеботромбоза в хроничния стадии на заболяването /от 30-я ден до края на първата година, когато тромба се реканализира и се възстановява венозния кръвоток - етап, при който няма риск за възникване на белодробна тромбемболия, която да застраши живота и здравето на пострадалия/. Усложненията в здравословното съС.ие на ищеца са посттравмтични /контрактура на дясна колянна става/ и следствие на ограничения двигателен режим /флеботромбоза на десни бедрена и хълбочна вени/. Прогнозата била, че контрактурата на дясна колянна става с оглед изминалото време ще остане трайна и необратима, а флеботромбозата подлежи на поС.но системно лечение и лабораторен контрол поради вероятност от рецидиви. Твърди се, че телесните увреждания на Н. Р., получени при ПТП са с механична генеза - счупвания на носни кости, лява ключица, капачката на дясното коляно и големия пищял на дясна подбедрица в близкия край. По делото била назначена и допълнителна съдебномедицинска експертиза, която установила че "флеботромбоза" представлява остра тромбоза на дълбоките /субфасциални/ вени на таза и крайниците и на техните притоци. Заболяването дълбока венозна тромбоза преминавало в три клинични стадия: - остър: първите 5-6 дни от началото на образуването на съсирека, когато той все още не бил фиксиран към венозната стена и бил опасен за предизвикване на белодробна тромбемболия; подостър - от шестия ден до края на първия месец - тромбът започвал да се фиксира към венозната стена в резултат на хроничното асептично възпаление; следвала хроничната фаза: тя започвала от 30- я ден и нейната продължителност била строго индивидуална при всеки пациент - от три до шест месеца, но можела да продължи и до 12-24 месеца. При правилно проведено лечение по принцип настъпвала реканализация на венозния сегмент поради активиране на ендогенния плазминоген. Ако и след 24 месеца липсвала реканализация на вената, то тогава се касаело за хронична флеботромбоза. При реканализацията можело да се стигне до трайно увреждане на венозните клапи, а това да отключи ново патологично съС.ие - посттромбозен или посттромбофлебитен синдром, или проява на ново съС.ие, което се нарича хронична венозна недостатъчност. Заболяването дълбока венозна тромбоза се отключвало при активиране на триадата на Вирхов: съчетаване по едно и също време на следните фактори: Забавен кръвен ток; Увредена венозна стена; Нарушени реологични /=течливи/ свойства на кръвта. В конкретния случай, при ищеца се комбинирало ограничената двигателна активност 3 вследствие от двете ортопедични интервенции, които закономерно намаляват дейността на така наречената мускулно-фасциална помпа (това води до съС.ието "забавен кръвен ток"), недостатъчна или некачествена антикоагулантна терапия (това се охарактеризира с понятието "нарушени реологични свойства на кръвта") и степен на увреждане на венозната стена (което само би могло да се предполага, когато не е извършена биопсия или аутопсия, но явно е било и налично, за да се отключи образуване на венозен съсирек.

Ищецът твърди още, че бил в продължение на месеци в безпомощно съС.ие, изцяло зависим от грижите на близките си, не можел дори да се обръща в леглото, а за физиологичните му нужди ползвал подлога, ползвал само мокри кърпи (не можел да се изкъпе). Твърди, че е претърпял няколко операции в Русе и Варна, а заради образуван тромб в крака му се наложило да носи стягащ медицински чорап. Въпреки това твърди, че крака му се подувал и посинявал, не можел да стои и да върви продължително време, не можел да се справи и с домашна работа. Твърди, че преди ПТП нямал здравословни проблеми, работил като шофьор и се занимавал с пчеларство. Сочи още, че изпитвал силен страх за живота си заради образувания тромб и рухнал и психически. Твърди още, че и към настоящия момент съС.ието му не се е подобрило, като продължава да има отоци и болки в десния си крак, живее в непрекъснат страх, с поС.но напрежение и несигурност за бъдещето му. Сочи, че не годен да полага труд, да работи, като с Експертно решение № 90317 от 02.03.2021 год. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски” Разград, влязло в сила на 09.04.2021 год., му е призната 74% инвалидност, поради общо заболяване с водеща диагноза контрактура на става.

Сочи се още, че за автомобила, с който е извършено деянието, има сключен договор за „Гражданска отговорност“ със Застрахователната компания „Алианц - България”АД и издадена застрахователна полица № *** С ВАЛИДНОСТ от 09.10.2019 год. до 08.10.2020 год., която обхваща във времето и деянието, от което пострадал. Сочи още, че до момента са му изплатени 80000 ведно със законната лихва от 16.11.2020 г.

Изтъква още, че с оглед влязлото в сила решение на ОС – Разград е налице съдебен акт със сила на пресъдено нещо за вида и естеството на причинените му телесни увреждания и вида и обема на претърпените болки и страдания и началният момент на следващата се лихва върху обезщетението.

В осигуреното право на отговор ответникът твърди недопустимост на исковете, доколкото е налице решение на ОС – Разград, което се явява процесуална пречка за разглеждане на настоящия спор. Сочи се, че няма твърдения за други травматични увреждания и търпените вследствие на тях болки и страдания в резултат на процесното ПТП, необсъдени изцяло от Окръжен съд - Разград в постановеното решение, т.е. не се заявяват други вреди, нито се твърди недостатъчност на присъденото обезщетение. Сочи се, че макар и исковата претенция по гр.д № 20213300100186 да е била заявена като частична за 80 000 лв. от цялото вземане от 120 000 лв., то в мотивите си съдът е приел, че пълното обезщетение за всички претърпени от ищеца неимуществени вреди възлиза на 80000 лв. като справедлив еквивалент на доказаните болки и страдания. Сочи се още, че за разликата до пълния заявен размер от 120 000 лева обезщетението е неоснователно. Твърди се, че независимо че тези изводи са в мотивите, а не в диспозитива, вида и обема на търпените неимуществени вреди и техния паричен еквивалент не могат да 4 бъдат предмет на повторно разглеждане. В условията на евентуалност се сочи неоснователност на претенцията. Твърди се, че изцяло е заплатено обезщетението присъдено с Решение № 14/01.02.2023 г на Окръжен съд – Разград по гр.д № 20213300100186 ведно с дължимата законна лихва и разноски, като това съответства на принципа на справедливостта. Платените до момента от застрахователя на ищеца суми са 80 000 лв. главница, ведно със законна лихва от 16.11.2020 г до 28.04.2023 г на стойност 20213,64 лв., общо 100 214 лв. Сочи се, че претендираното обезщетение съответства на общо 197 минимални РЗ и доколкото няма промяна на икономическите условия в страна, няма основание за допълнително присъждане на сумата от още 20 000 лева към вече изплатеното на ищеца обезщетение.