Решение № 592 от 23.04.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Велико Търново, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110104334 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „А. Б. Б.” ЕООД срещу М. Г. Д., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания за сумата от 1482.64 лева – главница по договор за потребителски кредит № 738335/28.09.2021 г., сключен със „Стик Кредит“ АД, за сумата от 277.85 лева – мораторна лихва за периода от 28.5.2023 г. до 2.10.2024 г., както и за сумата от 2 472.09 лева – начислена неустойка, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3517/2024 г. на Районен съд – Велико Търново.

Ищецът твърди, че на 28.9.2021 г. по реда на ЗПФУР между „Стик Кредит“ АД и М. Г. Д. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответницата предоставена сумата от 1 600.00 лева, която последната е следвало да върне на 20 вноски от по 240.27 лева в срок до 28.5.2023 г. при фиксиран лихвен процент от 36.00 % и годишен процент на разходите от 42.58 %. Заявява, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си, както и че с цесия от 12.7.2023 г. кредиторът „Стик Кредит“ АД е прехвърлил вземанията си по договора на „А. Б. Б.” ЕООД.

В законоустановения срок ответницата е подала отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на което е получила сумата от 1 600.00 лева.

Заявява обаче, че договорът е недействителен, на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и по тази причина е дължала само чистата стойност на предоставения кредит, която е погасила.

1

В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител , като с писмена молба поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.

Уточнява, че преди прехвърляне на вземанията ищцата е извършила плащания в общ размер от 1 590.00 лева, а след цесията е заплатила и сумата от 700.00 лева.

Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, като с писмена молба претендира за отхвърляне на исковете.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства се установява, че на 28.9.2021 г. между М. Г. Д. и „Стик - Кредит” АД е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, по силата на който на ищцата е отпусната сумата от 1 600.00 лева, която последната се е задължила да върне на 20 месечни вноски в срок до 28.5.2025 г. при годишен лихвен процент от 36.00 % и годишен процент на разходите в размер от 42.58 %. Съгласно чл. 17 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение /каквото в случая е договорено съгласно чл. 1, т. 9/, кредитополучателят следва в 3-дневен срок да предостави на кредитора банкова гаранция или да осигури поръчител. В случай, че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, същият дължи на кредитора неустойка в размер от 0.9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено обезпечение, платима заедно с всяка отделна погасителна вноска /чл. 27/.

Съгласно чл. 28 от договора при неизпълнение на което и да е свое задължения по договора кредитополучателят дължи и неустойка в размер на 1 % от размера на просрочената сума на ден. Според представения по делото погасителен план по договора е начислена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 2 513.83 лева.

От представената разписка за извършено плащане /л. 40/ се установява, че на 28.9.2021 г. чрез EasyPay на ответницата е преведена сумата от 392.41 лева и че е рефинансирано задължение по кредит № 724921.

Установява се също, че впоследствие вземанията по договор за потребителски кредит № 738335/28.9.2021 г. са прехвърлени на ответника „А.

Б. Б.“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.7.2023 г.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, вр. чл.

99 ЗЗД.

Предвид събраните писмени доказателства, съдът приема, че между М. Г.

Д. и „Стик - Кредит” АД е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който кредиторът „Стик - Кредит” АД е предоставил на ответницата сумата от 1600.00 лева.

2

Сключеният между М. Г. Д. и „Стик - Кредит” АД договор е потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесният договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая в договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42.58 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК . Въпросният размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно начислената неустойка за непредставяне на обезпечение, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая посоченото вземане за неустойка е разход, свързан с предмета на договора, като същото на практика води до оскъпяването на кредита и представлява скрита възнаградителна лихва.

Така, въз основа на ангажираните доказателства, съдът приема, че уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение представлява разход по договора, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР като индикатор за общото му оскъпяване – аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК .

3

Съобразно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК , ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни /арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК /. В настоящия случай сумата по договора е в размер на 1 600.00 лева, като ако при изчисляване на ГПР се вземе в предвид размерът на всички дължими от ищцата суми, в това число начислената неустойка от 2 513.83 лева, то ГПР е в размер много по-висок от нормативно определения максимум. Както вече беше посочено, така уговорената неустойка има характер на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК . Това, от своя страна, обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК/ и липса на основание за дължимост на вземането.

Съвсем друг е въпросът, че клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение се основава на нищожна уговорка, доколкото същата влиза в противоречие с добрите нрави. В случая уговорката е предвидена да санкционира неизпълнението на задължението за представяне на обезпечение, което обаче има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение за връщане на дадената в заем сума. Т.е. в случая кредиторът се „обезпечава” и „обезщетява”, а длъжникът се санкционира не затова, че не е изпълнил основното си задължение по договора /за връщане на заетата сума/, а за това, че не е предоставил обезпечение на задължението си.

От друга страна, задължението на длъжника очевидно е уговорено по начин относно изискванията към вида обезпечение и относно срока за изпълнението му така, че да възпрепятства последния да изпълни същото, а самото непредставяне на обезпечение не води до вреди за кредитора /същият остава без обезпечение на вземанията си, но след изтичането на 3-дневния срок длъжникът все още не е в просрочие/ - следователно типичните функции на неустойката в случая стоят вън от неустоечната клауза. Противно на уговореното, учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид към момента на сключване на договора и неизпълнението на това задължение да има за последица отказ от отпускане на заема, а не начисляване на допълнителни суми. Т.е. щом длъжникът не е в състояние да представи исканото обезпечение, кредиторът е разполагал с възможността да му откаже отпускането на заема, а не да санкционира липсата на обезпечение с неустойка.

С оглед гореизложеното, макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК , вписаните в него параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в 4 договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния размер на ГПР в договора за кредит, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от сключена сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит, на основание чл.

22 от ЗПК, поради неспазването изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.

Поради установената недействителност на договора, на основание чл. 23 от ЗПК ищцата е дължала само чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В случая ищецът е признал неизгодния за него факт, че за погасяване на задълженията си по договора ищцата е заплатила сума в общ размер от 2 290.00 лева /1 590.00 лева на първоначалния кредитор и 700.00 лева на ищеца/, т.е. оказва се, че ищцата е надплатила 690.00 лева.

Изложеното прави неоснователни предявените искове, които като краен резултат следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Предвид изхода на делото в тежест на ищеца следва да се присъдят направените от ответницата разноски в размер от 730.00 лева.