Решение № 5034 от 02.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5034 гр. София, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100500625 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 13214 от 21.11.2022 г., постановено по гр. д. № 45516 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 74 състав, по реда на чл. 422 ГПК е било признато за установено на основание чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД., че И. Б. Г. и Б.

Б. Г. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД всеки от тях сумата в размер на по 244,54 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ул. ****, мезонет 2, ведно със законната лихва от 26.06.2020 г. до окончателното плащане, сумата в размер на по 52,71 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 15.06.2020 г., сумата в размер на по 2,12 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.03.2017 г. до 31.12.2017 г., ведно със законната лихва от 26.06.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 27345/2020 г., по описа на СРС, 74 състав, като са отхвърлени исковете за сумата в размер на по 0,57 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. до 15.06.2020 г. и са разпределени разноските.

Срещу решението в частта, с която исковете са уважени, са постъпили въззивни жалби с идентично съдържание.

Въззивниците навеждат доводи за неправилно приложение на материалния 1 закон, а именно приемане, че е налице материална легитимация за ответниците да отговарят по исковете в качеството си на потребители на топлинна енергия. Посочва се, че от събраните по делото доказателства не се установява изпълнение на задълженията на ищеца да публикува общите условия в централен и местен ежедневник, за да се приеме и въз основа на същите е възникнало договорно правоотношение с потребители.

В постъпил отговор на въззивните жалби ответникът по същите и ищец в производството „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

По делото е конституирано „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице помагач на ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу И. Б. Г. и Б. Б. Г. за следните суми: по 244,54 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ул. ****, мезонет 2, ведно със законната лихва от 26.06.2020 г. до окончателното плащане, сумата в размер на по 52,71 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 15.06.2020 г., сумата в размер на по 2,12 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.03.2017 г. до 31.12.2017 г., ведно със законната лихва от 26.06.2020 г. до окончателното плащане, както и по 0,57 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. до 15.06.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 27345/2020 г., по описа на СРС, 74 състав.

Заповедта е била връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след дадени от съда указания е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед.

В исковата молба извежда съдебно предявените субективни права при 2 твърденията, че ответниците като потребители на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ул. ****, мезонет 2, са обвързани от Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, според чиито клаузи ищецът е доставил за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. на ответниците топлинна енергия, а последните не са заплатили дължимата цена в размер на по 244,54 лв.– главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата в размер на по 52,71 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 15.06.2020 г., сумата в размер на по 2,12 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.03.2017 г. до 31.12.2017 г., както и по 0,57 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. до 15.06.2020 Топлоснабденият имот се намира в сграда-етажна собственост, в която за посочения период разпределението на топлинна енергия е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД, съобразно сключения между него и сградата в етажна собственост договор. Желае установяване дължимост на сумите ведно със законната лихва върху главниците от датата на заявлението до окончателното плащане, както и разноски.

Ответниците са депозирали отговор на исковата молба чрез назначен от съда особен представител, с който оспорват исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение 3 от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.

Съгласно чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От представеното по делото от ищеца и неоспорено от ответната страна постановление за възлагане на недвижим имот от 30.01.2014 г., се установява, че собственик на процесния апартамент е станал Б.Б. Г., наследодател на ответниците, починал на 04.09.2014 г. Действително освен ответниците в настоящото производство, наследник на починалия собственик на процесния апартамент е била и съпругата му М. Г.а, но видно от изготвена по заповедното дело справка, тя също е починала през 2020 г., оставяйки единствени наследници по закон двамата настоящи ответници. Така Б. и И. Г.и са станали по силата на наследствено правоприемство собственици на процесния имот и между тях, в качеството им на такива, и ищеца съществува договорно правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация София“ да доставя на имот, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ул. ****, мезонет 2, топлинна енергия, срещу задължение на ответниците да заплащат нейната цена, в качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ.

Не се оспорва, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явяват потребители по смисъла на ЗЕ и като такива се явяват обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане.

Обявено за безспорно по делото е количеството потребена енергия, доставена до процесния имот, както и нейната стойност.

Във връзка с наведеното в жалбата възражение за неизпълнение на задълженията на ищеца да публикува общите условия в централен и местен ежедневник, следва да се посочи, че в открито съдебно заседание на 11.04.2024 г. съдът е обявил на страните, че са му служебно известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиенти в гр.

София, одобрени с решение №ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “24 часа“ и вестник „19 минути“-от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Като взе предвид това съдът намира, че направеното възражение се явява неснователно.

Поради всичко изложено първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

В частта, с която СРС е отхвърлил предявените от ищеца искове, решението е 4 влязло в сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице интерес за това.

С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за въззивното производство в размер от 350 лв.- 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. депозит за особен представител.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13214 от 21.11.2022 г., постановено по гр. д. № 45516 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 74 състав, с което по реда на чл. 422 ГПК е било признато за установено на основание чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД., че И. Б. Г., ЕГН ********** и Б. Б. Г., ЕГН ********** дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 всеки от тях сумата в размер на по 244,54 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ул. ****, мезонет 2, ведно със законната лихва от 26.06.2020 г. до окончателното плащане, сумата в размер на по 52,71 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 15.06.2020 г., сумата в размер на по 2,12 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.03.2017 г. до 31.12.2017 г., ведно със законната лихва от 26.06.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 27345/2020 г., по описа на СРС, 74 състав.

ОСЪЖДА И. Б. Г., ЕГН ********** и Б. Б. Г., ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното производство в размер от 350 лв.- 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. депозит за особен представител.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.