Определение № 570 от 15.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 570 гр. Варна, 15.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Частно наказателно дело № 20263100201482 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Предмет на проверката е постановление на ВОП от 17.08.2026г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 111/ 2024г. по описа на ОСлС при ОП – Варна.

Срещу цитираното постановление е постъпила жалба от К. П., Т. П. и Ц. П., в която се прави искане за отмяна на прокурорския акт, като се твърди, че същият противоречи на закона.

За да се произнесе ВОС прецени следното:

Досъдебно производство № 1045/2017г. е започнало на 12.08.2024г. по описа на ІІ РУ при ОД МВР-Варна и е водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.127 от НК. В хода на проведеното разследване е достигнато да извода, че се касае за извършено престъпление по чл.123 НК и материалите по делото са изпратени на ВОП по компетентност като делото е преобразувано в ДП № 111/26 по описа на ОСлС при ОП-Варна.

По време на воденото ДП са извършени действия по разследването – разпитани са свидетели, назначени са експертизи и са събрани писмени доказателства. С постановление на прокурор при ВОП от 17.08.2024г. воденото наказателно производство е било прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК. Срещу това постановление е постъпила жалба от пострадалите К. П., Т. П. и Ц. П., в която е посочено, че по делото не е направено пълно и обективно разследване, което води до неправилин краен извод от страна на прокурора.

След преценка на събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

М. П. живеел заедно с приятелката си Силвия Т. в гр.Сливен. П. се оплаквал от болки във врата и главата, като споделил, че това негово състояние било от преди 3 години, а сега състоянието му започнало да се влошава и усещал разкъсване и свличане на тъкани по лицето.

В началото на 2024 г. двамата посетили кабинета на свид. Самир Т., рехабилитатор в 1

Център по рехабилитация в Медицински център „Младост" в гр. Варна. П. предоставил образни изследвания на шиен дял, от разчитането на които според него пациентът е имал изгладена шийна лордоза. Споделил за болки във врата, изменение на лицето и изтръпване.

Т. му назначил терапия ЛФК и мануална терапия, която да провежда в домашни условия.

През месец февруари състоянието на П. се влошило рязко и той бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. Йоан Рилски" ЕАД-София. На 22.02.2024 г. била поставена диагноза Лицев хемиспазъм в дясно- дистална група мускули. След проведеното лечение с Ботулинов токсин по схема не настъпила промяна. Препоръчана му била терапия с „Клонарекс" 0,5 мг. по половин таблетка вечер, което обаче той не приемал. Приемал „Прегабин“ 150 мг три пъти дневно по една таблетка в комбинация с „Беневракс" два пъти по две таблетки дневно и „Ацефеин" при главоболия при нужда.

На 10.06.2024 г., П. посетил кабинета на проф. д-р Я.Е, началник клиника по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Марина"-Варна. Там бил диагностициран с шийна дистония и съответно насочен към Клиниката по неврология за евентуално лечение с дълбока мозъчна стимулация.

На 18.06.2024 г„ П. и Т. посетили кабинета на д-р М.Ц-М, лекар в клиника по неврология в УБМАЛ „Св. Марина"-Варна. След прегледа д-р М. препоръчал генетични изследвания, след излизане на резултатите му да бъде хоспитализиран пострадалия за преценка за лечение с дълбока мозъчна стимулация.

На 09.08.2024 г. П. постъпил планово на лечение във Втора клиника по нервни болести в УМБАЛ „Св. Марина"-Варна, като по време на престоя си продължавал да се оплаква за неволеви движения на дясна лицева половина и болки, които не се повлиявали от домашното му лечение. Били му извършени различни изследвания-кръвни такива, електрокардиограма, магнитен резонанс на глава. От електромиографията се установило предно- коренчева увреда от улнарния нерв вляво.

След като се установило, че лечението не се повлиява от прилаганите медикаменти, д-р М. решил да приложи „Халоперидол" по стандартна общоприета схема, започваща с минимална доза от медикамента, като продължил терапията и с медикаментите, които е вземал преди това П.-„Баклофен" и „Прегабин" 150 мг. три пъти на ден по една таблетка за да бъде контролирана болката му.

На 11.08.2024 г. П. съобщил, че се чувства по-след след включване на новия медикамент и М. решил да спре прилагането му.

В нито един момент пострадалият не съобщавал на който и да било от лекарите за суицидни мисли. Единствено св.Т. заявява, че Т. му е споделяла за такива мисли у пострадалия когато са го посещавали.

Поставената диагноза в УМБАЛ „Св.Марина“ била Лицев хемиспазъм в дяснодистална група мускули, каквато била поставена при престоя му в МБАЛ „Сз. Йоан Рилски" ЕАД-София.

На 11.08.2024 г., около 20:30 часа, дежурният лекар в клиниката по неврология д-р 2

Е.Л. минал на визитация. Тогава видял за първи път М. П., който бил настанен в девета стая с още двама пациенти свид. С.Г. и А.К.. При визитацията никой от тях не направил някакви оплаквания.

Св.Теодора Й. била дежурна сестра в невротичното отделение, за времето от 19:00 часа на 11.08.2026 г. до 07:00 часа на 12.08.2026 г. Тя осъществявала дейността си в манипулационната стая. Към 04.30 часа на 12.08.2026г. отишла до тоалетната и когато се върнала установила, че прозорецът в същата е отворен. Това било необичайно тъй като прозорците били затворени поради работата на климатик в помещението. Погледнала през прозореца и видяла, че долу на земята лежи човек осветен от светещите наоколо лампи.

Около 04:49 часа, д-р Л. получил телефонно обаждане от дежурния лекар в Спешното отделение, че има паднал пациент, който починал.

Дежурният персонал започнал да проверява дали липсва някой от стаите на клиниката. Установило, че липсва пациентът М. П., както и, че трупът до Спешното отделение е неговия.

Към момента на приемането на П. в болничното заведение на били пристигнали резултатите от генетичното изследване, изпратено във Финландия.

От назначената по делото аутопсия се установява, че причината за смъртта на М. П. е съчетана травма с несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи. Всички установени травматични увреждания са резултат от действие на твърди тъпи предмети, които могат да се получат при падане от високо върху дясната странична повърхност на тялото.

В ДП са назначени две комплексни СМЕ, в заключенията на които не е посочено по време на лечението на П. да е допусната някаква грешка.

При посочените факти прокурорът е извел извод, че при установената фактическа обстановка няма доказателства, които до водят до извода да е осъществен състава на чл.123, ал.1 от НК - смъртта на М. П. да е била причинена в следствие на незнание или на немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, каквато е лекарската професия и е прекратил наказателното производство на осн.чл.24, ал.1, т.1, пр.2 НК.

Подобен извод не се споделя от настоящият състав на ВОС. Разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 НПК е приложима единствено в случаите, в които от събраните доказателства се установява, че деянието не е извършено или не представлява престъпление. В постановлението се прокурорът е посочил коя от двете хипотези намира за налична, а именно че извършеното не съставлява престъпление.

По какъв начин обаче прокурорът е достигнал до този извод за съда остава невъзможна да установи. В атакуваното постановление подробно са описани фактите по делото, но реално липсва коментар на нито едно от събраните по делото доказателства, както гласни, така и писмени такива. В постановлението реално няма нито една дума, като коментар на свидетелските показания.

3

В ДП са били назначени две комплексни СМЕ, които са дали отговор на множество въпроси, в това число и на поставените такива при първото предявяване на делото на пострадалите лица. В атакуваното прокурорско постановление обаче изводите в тези експертизи изобщо не са обсъждани. Прокурорът се е ограничил единствено до посочи „Назначени са били и две Комплексни съдебномедицински експертизи, първоначална такава и допълнителна, като заключението и на двете е, че при проведеното лечение на пациента М. П. не са допуснати нарушения на добрата медицинска практика и медицинските стандарти, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта му.“ Настоящият състав на съда намира, че това не може да бъде възприето като мотивирано обсъждане на събраните по делото доказателства, които да са възприети при крайният извод за прекратяване на наказателното производство.

Процесуалният закон изисква всеки процесуален акт, в това число и прокурорските постановления за прекратяване на ДП, следва да са мотивирани и обосновани.

Разпоредбата на чл.243, ал.5 НПК изрично е посочила, че при обжалване на постановление за прекратяване на НП, съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на същия.

В настоящият случай съдът е изправен пред невъзможност да изпълни тези свои законови задължения, доколкото в обжалваното постановление за прекратяване се съдържан единствено факти по случилото се, но не и правни изводи и обоснованост на същите, реално липсват мотиви за постановяването му. Това налага отмяна на постановлението за прекратяване на ДП като незаконосъобразно и връщане на делото на прокурора за мотивиране на правните си изводи.

По изложените съображения и на осв. чл.243, ал.6, т.3 от НПК съдът, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление на прокурор при ВОП от 17.08.2026г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 111/2026г. по описа на ОСлС при ОП – Варна.

Връща делото на ВОП за изпълнение на указанията по приложението на закона.

Определението подлежи на жалба или протест пред АС-Варна в 7 дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4