Решение № 3704 от 13.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3704 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА А. при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА А. Гражданско дело № 20221110132064 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ.

Ищецът-Е. Д. А. излага, че по силата на Трудов договор №608/04.09.2017 год. е изпълнявала длъжността „учител в ДГ“ в детска градина №/////. Твърди, че със Заповед №534/06.06.2022 год. на директора на Детска градина „Н.“-Д.Т. й е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Излага, че в заповедта е посочено, че е извършила тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 01.04.2022 год. е подала жалба до Дирекция Образование, в която се съдържат неверни факти и обстоятелства, с което са нарушени чл. 37, т.1, т.3, т.4 и чл. 39 от Етичния кодекс на детската градина и чл. 190, ал.1, т.4, пр.1-во от КТ. Твърди, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, тъй като е упражнила конституционното си право да подаде сигнал/жалба, че заповедта не е мотивирана, тъй като не е посочено, с кои свои действия го е злепоставила пред трети лица, както и с кои свои действия е нарушила етичния кодекс. Поддържа, че при определяне на дисциплинарното наказание работодателят не е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, с което е нарушил разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Моли заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ да бъде отменена, както да бъде възстановена на длъжността заемана преди уволнението.

Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът-Детска градина №/////, е депозирал в срок отговор на исковата 1 молба, в който излага, че дисциплинарното наказание е наложено поради съдържащи се неверни факти и обстоятелства в подадената на 01.04.2022 год. жалба от ищцата до Дирекция образование, с което е нарушила чл. 37, т.1, т.3, т.4 и чл. 39 от Етичния кодекс на детската градина и чл. 190, ал.1, т.4, пр.1-во от КТ. Твърди, че с изнесените неверни твърдения пряко се уронва престижа и доброто й име пред по-горестоящ орган, работодателят се злепоставя, като се правят предположения за нарушение на редица разпоредби, и неточно и недобросъвестно изпълнение на възложените задачи, в качеството й на ръководител. Излага се, че от Столична община Дирекция „Образование“ е извършена проверка, но не са констатирани нарушения. Твърди, че всички твърдения в жалбата са неверни, злепоставящи и уронващи репутацията, доброто име на директора пред Столична община, НОИ, КЗД и др., като по същество представляват злоупотреба с доверието на работодателя. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представения по делото трудов договор №608/04.09.2017 год. се установява, че между Е. Д. А. и ДГ №///// е съществувало трудово правоотношение по силата на което ищцата е заемала длъжността “учител в детска градина“.

Приета като доказателство по делото е жалба с рег. №////// год. от Е. Д. А. до Кмета на СО с копие до Дирекция „Образование“ към СО, в която ищцата посочва, че работи като учител в ДГ „Н.“, но поради чести заболявания на детето й и нейни й се налага да отсъства често от работа. Изложено е, че поради това директорът на детската градина-г-жа Т. е започнала да упражнява над нея натиск да прекрати трудовото си правоотношение, като заявявала, че в колектива не могат да търпят това. Твърди се, директорката е отправяла закани за оспорване на издадените й болнични листи, като е отправяла ултиматум „или работата или детето“. Излагат се твърдения, че директорката е отправяла обвиненния, че създава конфликти на роботното си място поради желанието й да премести детето си в друго група, което пък било следствие от притеснения за налаган психически тормоз върху детето й и неадекватното му отглеждане. Изложени са твърдения за „уронване на престиже й пред колегите“ от страна на директорката, за недостиг на персонал, за лоша организация на работния процес.

В констативен протокол от 05.05.2022 год. на дирекция „Образование“ при СО, във връзка с депозираната от Е. А. жалба от 01.04.2022 год. и след извършена проверка са направени изводи, че не са установени нарушения в изпълнение на задълженията по длъжностна характеристика на учителите в група „З.“ и в група „К.“, че е налице изпълнение на задълженията на директора на детската градина по отношение на 2 ползване на данъчни облекчения на служителите чрез работодателя но основание чл.

22в от ЗДДФЛ, както и че е установено заместване на отсъстващи учители от г-жа Т. в сутрешната и следобедната смяна на групата. Направено е предписание, при конфликти между служители в детската градина да се сезира етичната комисия, за изясняване на обстоятелствата и вземане на решение.

Съгласно Етичен кодекс на работещите в ДГ №/////, Раздел IV Морални отговорности към колегите, чл.37: всички служители в детската градина са длъжни да не разпространяват информация, която може да навреди на авторитета и доброто име на друг служител; да не изнасят поверителна информация за другите служители, станала им известна в изпълнение на служебните им задължения; да спазват добрия тон в общуването на работното място, да се въздържат от създаване на конфликтни ситуации; да изграждат и поддържат отношения на уважение, доверие, сътрудничество и колегиалност, а според чл.39-да работят за утвърждаване на собствения и на колегите си авторитет, като се въздържат от действия, които биха уронили престижа на професията, и да проявяват нетърпимост към подобни действия.

Със Заповед №474/16.05.2022 год. на директора на ДГ №/////, издадена във връзка с предписанията в констативен протокол с вх. №797/05.05.2022 год. на СО, Дирекция „Образование“ е свикана комисия по етика със задачи: изясняване на обстоятелствата в жалбата на Е. А. до СО и изготвяне на мотивирано становище.

С покана с изх. №214/31.05.2022 год., връчена на същата дата, Е. А. е поканена да присъства на заседанието и да даде обяснения във връзка с подадената от нея жалба.

С мотивирано становище с вх. №1048/02.06.2022 год. етичната комисия на ДГ №///// е констатирала данни за нарушение на чл. 37, т.1, т.2 и т.3, чл.39 и чл.55 от Етичния кодекс.

Със Заповед №502а/27.05.2022 год. срещу Е. Д. А. е образувано дисциплинарно производство във връзка с твърденията изложени в жалба до СО, Дирекция Образование от 01.04.2022 год.

С покана №222 от 02.06.2022 г. на директора на ДГ №/////, по реда на чл. 193 от КТ, от Е. Д. А. са поискани обяснения във връзка с образувано дисциплинарно производство, със заповед №502а/27.05.2022 год..

Със Заявление вх.№1051/03.06.2022 год. до директора на ДГ №/////, Е. Д. А., е отказала даването на обяснения.

Със Заповед № 534/06.06.2022 год. на директора на ДГ №///// на Е. Д. А. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. В мотивационната част на заповедта е посочено, че наказанието се налага за това, че на 01.04.2022 год., в подадена от нея жалба в дирекция „Образование“ срещу Д. Т.-директор на ДГ №/////, се съдържат неверни факти и обстоятелства, което е в нарушение на на дължимото поведение 3 съгласно чл.37, т.1, т.3, т.4 и чл.39 от Етичния кодекс на детската градинадисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал.1, т.4, предложение първо от КТ, с което е злепоставила работодателя си пред трети лица, независимо от това дали действията са извършени умишлено, представляващо деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на работник в ДГ №/////. Заповедта е връчена на Е. А. на 06.06.2022 г., като тя е удостоверил с подписа си получаването й.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ

Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов договор. При действието му за нарушения на трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната заповед работодателят е упражнил дисциплинарните си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т.

6 от КТ във връзка с чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 187, т.8, чл.190, ал.1, т.4 от КТ.

Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства, обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му.

Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. В закона не е предвидена форма, в която да бъдат изискани обяснения във връзка с образуване на дисциплинарно производство за констатирани нарушения. В случая са изискани обяснения от Е. А., като последната е отказала даването на такива.

Предвид изложеното съдът приема, че е спазена процедурата по чл. 193 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В обстоятелствената част на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е описано нарушението на трудовата дисциплина като е визирано тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 01.04.2022 год., в подадена от Е. А., жалба до дирекция „Образование“ срещу Д. Т.-директор на ДГ №/////, се съдържат неверни факти и обстоятелства, което е в нарушение на на дължимото поведение съгласно чл.37, т.1, т.3, т.4 и чл.39 от Етичния кодекс на детската градина4 дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал.1, т.4, предложение първо от КТ, с което е злепоставила работодателя си пред трети лица и независимо от това дали действията са извършени умишлено, представляващо деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на работник в ДГ №/////. Съдът приема нарушението е описано в заповедта и е конкретизирано от обективна и субективна страна.

На следващо място законосъобразността на атакуваната заповед е поставена в зависимост от това от събраните по делото доказателства да се установи дали нарушенията, послужили като основание за налагане на дисциплинарно наказание, са извършени от ищцата.

Съгласно чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Задължението по чл. 129, т. 9 КТ за лоялно отношение към работодателя изисква от работника или служителя да зачита неговите интереси, да не създава условия за нелоялна конкуренция, да пази поверителната информация, да се грижи и да утвърждава доброто му име сред трети лица. Разпоредбата на т. 8 на чл. 187 КТ, на която се е позовал работодателя, за да наложи най-тежкото наказание на ищцата, съдържа три нарушения: 1. злоупотреба с доверието 2. уронване на доброто име, както и 3. разпространяване на поверителни за директора сведения. Следователно, хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ включва три отделни състава, Решение № 214 от 15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС. В конкретния случай работодателят е подвел едно деяние на служителя в трите хипотези на чл. 187, ал. 1, т.