Решение № 633 от 24.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. София, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100501147 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1147/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б. : Ж. и З.“ АД гр.София ЕИК **** срещу решение №20219692 от 07.12.2021 г по гр.д.№5373/21 г на СРС , 179 състав ; с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ на “ДЗИ-О.з.” ЕАД гр.София ЕИК **** сумата от 1398,15 лева – регресно вземане на застраховател по „Каско +“ срещу застраховател по „ГО“ за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а.

„Фолксваген Голф “ с рег.№**** от ПТП на 21.10.2020 г в гр.Пловдив на кръгово кръстовище на бул.Кукленско шосе по вина на водача на л.а. „Хюндай “ с рег.№**** , ведно със законната лихва от 28.01.2021 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като СРС е приел и изслушал САТЕ преди да изслуша св.Й.П. . Самата САТЕ не трябва да се кредитира , защото противоречи на последващите показания на св.П. . Дори П. да има вина за ПТП , то е налице 50 % съпричиняване от водача К. , защото същата не е спазила дистанция /чл.20 ал.2 ЗДвП/ .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Водачът на л.а. „Хюндай “ с рег.№**** е предприел престрояване в лентата на водача на л.а.

„Фолксваген Голф “ с рег.№**** и същевременно рязко е спрял , с което е нарушил чл.25 1 ал.1 ЗДвП . Дистанцията е била малка и за водача на л.а. .„Фолксваген Голф ударът е бил непредотвратим /П. признава , че разстоянието между автомобилите е било 5-6 метра/ .

Нарушен е и чл.24 ал.1 ЗДвП чрез извършеното рязко спиране . Няма данни за съпричиняване , а е съставен и протокол за ПТП , като според П. това е станало след снемане на запис от видеонаблюдение .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 13.12.2021 г и е обжалвано в срок на 20.12.2021 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че не е спорно между страните , че същите са съответно застраховател по „Каско +“ и застраховател по „ГО“ на собственика на увредения автомобил и на виновния водач . ПТП е настъпило поради неправомерното поведение на водача на л.а.

„Хюндай “ с рег.№**** Й.П. , който е нарушил чл.24 ЗДвП , който при движението си рязко е намалил скоростта . Възражението за съпричиняване релевирано от ответника не е доказано , а искът е изцяло основателен .

Решението на СРС е правилно . Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ заплатилият вредите застраховател има правото да възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и увредения ; настъпването на застрахователно събитие – увреждане на застрахованото имущество; възстановяване на вредите от застрахователя; и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и виновния водач .

В случая ищецът е застраховател по „Каско“ и е представил доказателства за настъпването на процесното ПТП – констативен протокол за ПТП , свидетелски показания на св.К. и САТЕ . Ищецът е заплатил процесната сума , а съгласно САТЕ щетите по увредения автомобил по средни пазарни цени са още по-голям размер /1570,49 лева/ .

СРС не е допуснал съществено процесуално нарушение като е изслушал и приел САТЕ преди да изслуша показанията на св.П. . Вещото лице е изследвало различни варианти на ПТП , включително и при механизъм на ПТП , който впоследствие се твърди от П. .

Наистина версиите на св.К. и на св.П. /двамата участници в ПТП/ за причините за ПТП за напълно противоположни , но първоинстанционният съд законосъобразно е приел , че вина 2 за ПТП носи и то изцяло водача П. . В този смисъл е съставения протокол за ПТП съставен след посещение на място , а според П. – и след снемане на данни от видеонаблюдение .

Показанията на П. , в частта , в която се твърди , че е ударен след приключване на маневрата и поради неспазване на дистанция от К. не трябва да се кредитират . Дистанцията е била малка и за водача на л.а. .„Фолксваген Голф ударът е бил непредотвратим . П. признава , че разстоянието между автомобилите е било 5-6 метра , което е твърде малко за аварийно спиране от К. . П. е нарушил чл.25 ал.1 ЗДвП , като при извършеното престрояване не е пропуснал движещия се в съседна лента автомобил , а също и чл.24 ал.1 ЗДвП чрез извършеното рязко спиране .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20219692 от 07.12.2021 г по гр.д.№5373/21 г на СРС , 179 състав .

ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б. : Ж. и З.“ АД гр.София ЕИК **** да заплати на “ДЗИ-О.з.” ЕАД гр.София ЕИК **** сумата от 392,69 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3