Решение № 33 от 18.03.2025, Районен съд - Златоград
- Съд
- Районен съд - Златоград
- Дело
- Гражданско дело 69/2024
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 18.03.2025
- В сила
- 31.07.2026
- Състав
- Асен Черешаров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. Златоград, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20245420100069 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от “РЕМА” ЕООД срещу ОБЩИНА МАДАН.
Предявени са обективно, кумулативно съединени, осъдителни искове, с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 3 208,18 лв., преведена по банкова сметка на О. М. на 30.05.2023 г. и за сумата от 17 138,50 лв., преведена по банкова сметка на О. М. на 14.06.2023 г. - недължимо платени (без основание) от страна на ищеца „Р." ЕООД.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърдения, че с ответника са сключили договори за обществен превоз, въз основа на които изпълнява обществен превоз. До момента, отношенията между страните протичали в дух на разбирателство и при възниквали спорове същите били разрешавани, чрез добронамерени преговори.
С писмо изх. № 5300-242 от 30.05.2023 г. по описа на О. М., ответникът изпратил до „Р.“ ЕООД покана, с която заявил, че има установени несъответствия в регистрите за издадени карти за превоз на деца до 7 навършени години за 2022 г. по реда на чл.
19, т. 3 и т. 4 от Наредбата приета с ПМС №163 от 29.03.2015г. като поканил дружеството да възстанови сумата от 1217,62 лв. за издадени карти на лица по чл. 19, т. 3 с различен постоянен и настоящо адрес на родителите и сумата от 1990,56 лв. за издадени карти на лица по чл. 19, т. 3, които са навършили 7 години през проверявания период.
С банков превод от 30.05.2023 г. за сумата от 3 208,18 лв. в израз на добри взаимоотношения и изцяло доверявайки се на написаното от ответника, ищецът заплатил посочените суми.
С писмо изх. № 5300-270 от 13.06.2023 г. по описа на О.М., ответникът изпратил до „Р.“ ЕООД покана, с която заявил, че дружеството е декларирало недостоверни данни 1 в представено приложение № 3 към чл. 12 ал. 1 - Справки за финансови резултати от субсидираните вътрешноградски превози и междуселищни превози в слабо населени планински и други райони от Наредбата приета с ПМС №163 от 29.03.2015 г. от което е последвало свръхсубсидиране, като покани ищеца да възстанови сумата от 17138,50 лв.
В израз на добри взаимоотношения и изцяло доверявайки се на посоченото от О.
М., ищцовото дружество направило в полза на ответната община, банков превод на 14.06.2023 г. за сумата от 17138,50 лв.
След заплащане на посочените суми, ищецът отправил запитване до О. М., с молба да бъде предоставен административният акт, с който са установени причините за претендираните и заплатени от него суми. Въпреки това, до настоящия момент, ищецът не е получил такъв административен акт.
В тази връзка била извършена вътрешна проверка в „Рема“ ЕООД, вследствие на която, било установено, че няма несъответствия в декларираните пред О.М.данни.
Ищецът счита, че с оглед липса на обвързващ административен акт и/или твърдение за конкретни извършени нарушения по договорите за превоз от негова страна, ответната община се е обогатила неоснователно със заплатените от него суми от 17138,50 лв. и 3 208,18 лв. В тази връзка изпратил до ответника покана вх. № 5300242/1/ от 21.12.2023г. по описа на О. М., като с писмо изх. № 5300- 242(2)/28.12.2023 г. ответникът отново отказал да посочи конкретен обвързващ „Р.“ ЕООД административен акт, по силата на който се дължи възстановяването на надвзети суми, както и отново не били посочени конкретни нарушения по договорите за превоз.
При тези твърдения, ищецът „Рема” ЕООД, моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди О.М. да му заплати сумата от 20 346,68 представляваща сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно, преведена по банкова сметка на ответника с банков превод от 30.05.2023г. за сумата от 3208,18 лв. и с банков превод от 14.06.2023 г. за сумата от 17138,50 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че предявеният иск е процесуално допустим, а по същество – неоснователен.
Излагат се съображения, че превозвачът „Р." ЕООД изначално и неоснователно е получил тази сума от ответника като компенсация за периода 2022 г. по сключените между страните договори за обществен превоз за пътници, в частта им за превоз на деца до 7 навършени години, от които 1 217,62 лв. за издадени абонаментни карти на лица с различен постоянен и настоящ адрес на родителите и 1 990,56 лв. за издадени карти на лица, които са навършили 7 години през проверявания период - в противоречие с договореното и с приложимото законодателство.
Ответникът сочи, че исковата сума от 17 138,50 лв. изначално е била платена от него на ищцовото дружество, като заявена от последното субсидия за пътнически превози, извършени по действащите договори през 2022 г., но това е сторено с оглед декларирани от ищеца данни, които не отговаряли на действителното положение. След като било установено, че „Р." ЕООД е получило за 2022 г. обща субсидия в размер, превишаващ нормативно определения, горницата от 17 138,50 лв. подлежала на връщане, като получена без основание сума.
С превода си от 14.06.2023 г. ищецът, върнал на О. М.средствата, които не му се следвали по договор и по закон.
Ответникът твърди, че двата парични превода представлявали погашение на установен по размер и основание дълг на „Р." ЕООД към О. М., които преводни нареждания не били изпълнени в резултат на грешка или друг порок при извършване 2 на плащането, а очевидно основателността на претенциите на общината се признавала от ищеца, с факта на незабавното плащане, след получаване на мотивирана покана за това.
По отношение превода от 3 208,18 лв. от 30.05.2023 г., извършен от „Р." ЕООД към О.М., ответникът сочи, че тази сума представлява изплатени от него на превозвача средства при неспазване на нормативно установения ред и правила за извършване на обществен превоз, регламентирани в договорите за превоз между страните и Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (приета с ПМС № 163 от 29.06.2015 г., обн. ДВ. бр. 51 от 7 Юли 2015 г.).
Съгласно раздел II „Цени и плащания", чл. 2-5 от договорите между страните, които клаузи препращат към условията и реда за компенсиране по Наредбата, стойността на издадените абонаментни карти на децата до 7 навършени години за пътувания по вътрешноградски транспорт, се компенсира на превозвачите ежемесечно, въз основа на предоставена в общината опис-сметка за броя и стойността им, изготвена от лицето, което ги е издало, и справка за изминатия пробег (чл. 37, ал. 1 от наредбата).
Съответно, в чл. 38, ал. 1 е регламентиран редът за документиране и компенсиране стойността на издадените билети с нулева стойност на децата до 7 навършени години по междуселищния транспорт, която се компенсира на превозвачите ежемесечно въз основа на предоставена в общината опис-сметка за броя и стойността им и по действащата тарифа на превозвача. Ищецът представил в О.М.въпросните ежемесечни описи за 2022 г., съобразно посочените от „Р." ЕООД данни, в които ответникът му заплатил сума в размер на 55 011,50 лв. за издадени 429 броя абонаментни карти за 2022 г. за лицата по чл. 19, т. 3 от наредбата, за които имало приложени 23 броя регистри.
Средната цена на една карта възлизала на 22,88 лв. След извършен анализ на изготвените от превозвача регистри и проверка в системата „ГРАО" било установено, че от предоставените за 2022 г. целеви средства О. М. е изплатила неоснователно на „Р." ЕООД компенсации в общ размер на 3 208,18 лв. за деца до 7 навършени години, от които 1 217,62 лв. за издадени карти на лица по чл. 19, т. 3 с различен постоянен и настоящ адрес на родителите и 1 990,56 лв. за издадени карти на лица по чл. 19, т. 3, които са навършили 7 години през проверявания период.
Общината сочи, че изплатените на превозвача от О. М. средства в размер на 3 208,18 лв. били преведени на ищеца без основание, респективно подлежали на възстановяване и връщане в приход на централния бюджет. „Р." ЕООД било поканено да върне платените му без основание суми и дружеството сторило това по сметката на О. М. на 31.05.2023 г.
От своя страна, с платежно нареждане от 26.05.2023 г. О. М., възстановила целевите средства в размер на първата искова сума - 3 208,18 лв. по сметка на централния бюджет.
По отношение превода от 17 138,50 лв. от 14.06.2023 г., извършен от „Р." ЕООД към О. М., ответникът сочи, че същата представлява неоснователно изплатена от О. М. на превозвача субсидия, получена от ищеца при неспазване на нормативно установения ред и правила за извършване на обществен превоз, регламентирани в договорите за превоз между страните и наредбата. От представената от управителя на „Р." ЕООД справка за финансовите резултати от субсидираните вътрешноградски превози в слабо 3 населени планински и други райони с натрупване за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., превозвачът отчел полагаща се за месец декември 2022 г. субсидия от 19 352 лв. При извършена последваща документална проверка било установено, че в т. 3.2 от справката по чл. 12, ал. 1 от наредбата за м. 12.2022 г., превозвачът е посочил сума за получени компенсации през 2022 г. в общ размер на 35 092 лв., което декларирано обстоятелство не съответствало на действителното положение, тъй като през 2022 г. на „Р." ЕООД били изплатени 71 987,50 лв., а в справката ищецът посочил 35 092 лв., което е с 36 895,50 лв. по-малко от действително изплатените му компенсации.
Ответникът излага съображения, че в чл. 55, ал. 4 от Наредбата е регламентирано, че ежемесечно превозвачите предоставят на общините данни, необходими за изготвяне на справката по чл. 12, ал. 1, като на база предоставените данни се определя нетният финансов ефект с отчитане на предоставените средства за компенсиране по реда на част трета от наредбата.
Съгласно чл. 61, с оглед избягване на свръхкомпенсиране след приключване на бюджетната година, общината изчислява нетния финансов ефект за цялата предходна година на база годишните финансови отчети на отделния превозвач. В случай че се установи, че на превозвач е предоставена субсидия в размер, превишаващ необходимия, разликата в повече се възстановява от превозвача най-късно в 1-месечен срок от установяване на превишението.
Твърди се, че през 2022 г. О. М. е изплатила на ищеца субсидия в размер на 26 310 лв., която сума превишава полагащата се на превозвача субсидия за извършени вътрешноградски превози с втората искова сума, а именно 17 138,50 лв.
Въз основа на представената от ищеца справка за финансовите резултати с натрупване за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г., превозвачът предявил за плащане полагаща се за съответния месец (с натрупване към 31.12.2022 г.) субсидия от 19 352 лв., а О.М. за 2022 г. вече му била изплатила субсидии в общ размер на 26 310 лв., тоест ищецът бил получил в пълен размер средствата, предоставени с писмо от министъра на финансите. Ето защо, в справката си за м. 12.2022 г., ищецът следвало да декларира вярната стойност на полагащата му се за съответния месец субсидия (- 18 505,04 лв.), вместо невярната такава, посочена от него в справката (19 352 лв.).
С оглед горното, ответникът счита, че средствата в размер на 17 138,50 лв. са платени от О. М. на „Р." ЕООД без правно основание за това и в противоречие с чл. 55 от наредбата, подлежат на връщане - от ищеца на общината, респ. от последната към централния бюджет.
Отново, ищецът бил поканен от общината да възстанови получената без основание сума, което „Р." ЕООД сторило с платежно нареждане от 14.06.2023 г., а ответникът съответно, върнал сумата в централния бюджет на 12.06.2023 г.