Решение № 260 от 13.10.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Айтос, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20252110100311 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Ф. А. Ф., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу А. А. С.,ЕГН: **********, Е. М. С., ЕГН: ********** и двамата с адрес: *** и Н. Е. Ф., ЕГН:**********, адрес: ***.

В исковата молба се сочи, че на 19.03.2018 г. в *** А. А. С. и Е. М. С. са прехвърлили на внука си Ф. А. Ф. свой собственик недвижим имот чрез привиден договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт № 61, том II, рег. № 1131, дело № 160/2018 г. от 19.03.2018 г. на нотариус Г. Г., с рег. № 557 на НК, а именно: дворно място с площ от 1050 кв. м., находящо се *** представляващо поземлен имот с планоснимачен № 193 в квартал 38 по плана на селото, при граници на поземления имот: от изток – поземлен имот с пл. № 192, от запад – поземлен имот с пл. № 199, № 194 и 197, от север – улица, от юг – УПИ IX, ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 79 кв. м. и паянтова постройка със застроена площ от 64 кв. м., както и всички подобрения, приращения и насаждения в имота. В договора страните посочили, че продажната цена в размер на 4800 лв. е заплатена в брой от купувача на продавачите преди подписване на договора, но това не било вярно. Ищецът твърди, че с договора за покупко-продажба е прикрит договор за дарение. Позовава се на обратно писмо. Излага, че по време на сделката ищецът е бил в брак с Н. Е. Ф.. Същият извежда правния си интерес да води иска от факта, че е налице висящо дело за прекратяване на брака чрез развод и изявления на Н. Е. Ф., че е собственик на част от имота. Изтъква се, че ако ищецът установи, че имотът е придобит чрез дарение, ще може да се позове на чл. 22, ал. 1 СК. Иска се договорът за покупко-продажба да бъде обявен за нищожен поради привидността му и за обявяване за действителен на прикрития договор за дарение.

С отговора на исковата молба, подаден от А. А. С. и Е. М. С., исковете се признават изцяло.

1

В отговора на исковата молба, подаден от Н. Е. Ф., се съдържат твърдения за злоупотреба с право от страна на ищеца. Целта на делото била единствено да се елиминира тя като собственик на основание чл. 21 СК. Ответницата твърди, че е присъствала при изповядване на атакуваната сделка и че волята на страните е била да се сключи договор за покупкопродажба, а не за дарение. Излага се, че след сключване на брака между Н. Е. Ф. и ищеца двамата заминали за ***. Решили да си купят къща, но не могли да се върнат в България за сделката, поради което се договорили А. А. С. да придобие имота и после да го продаде на съпрузите. За целта те дали 18 000 лв., общи средства, на А. А. С.. С атакуваната сделка всъщност се изпълнявала първоначалната идея – имотът да бъде продаден от А. А. С. на съпрузите. Ответницата изтъква, че нотариалният акт се ползва с материална обвързваща сила. Оспорва обратното писмо, като счита, че не може да й бъде противопоставено, защото не го е подписала, а освен това нямало и достоверна дата.

В о.с.з. ищцът чрез В. поддържат ИМ и тезата, че преставеното обратно писмо, подписано от ищеца и двамата ответници доказва в пълна степен симулацията.

В о.с.з.ответницата Н. Е. Ф. чрез адв.А. поддържа отговора на ИМ и тезата, че имотът е закупен и планиран като СИО , заплатен е с общи средства на двамата съпрузи по време на брака. Ответницата оспорва представеното братно п исмо поради липса на достоверна дата, и поради факта,че не е подписано от нея.

Ответниците А. А. С. и Е. М. С. признават иска като основателен.

В о.с.з. по делото в качеството на свидетели са разпитани А. А. О. , А. Ф. О., С. И. А., Ш. Е.

Ю., С. А. Р., М. К. Я., М. Я. М..

По време на разпита си свид. А. О. разказва, че къщата е закупена с лични средства на нея и съпруга й от работата в ***. Свид.твърди, че баща й , ответника А. А. е намерил къщата и водил преговорите за закупуване, след което тя и съпругът й са изпратили парите за покупката от сметката на съпруга й. Според свид.О. синът й не е бил информиран за покупката на имота, защото са изкали да бъде изненада и да го надарят с този имот. Понеже ищецът не можел да се прибира често от *** поради служебни въпроси се наложило дядо му да му прехвърли имота чак след като сключил брак. Страните решили формата на сделката да бъде покупко-продажба, за да не може сделката да се атакува от другите деца на свидетелката, на които не били закупени имоти. Според свидетелката О. майката на Н. не е учатсвала в търсенето на имота, нито е дала пари по сделката. Н. от своя страна отдавна била заявила, че не желае да живее в ***, а в Бургас и настоявала къщата да се продаде.

По време на разпита свид.А. О. също твърди, че къщата е издирена и закупена от тъста му с негови пари, като Ф. не е знаел нищо за това, защото искали да го изненадат. Свидетелят отрича ответницата Н. да е давала пари за закупуване на имота, т.к. към момента на покупката те не са били нито сгодени, нито женени. Ответницата дори настоявала, че няма да живее в ***. Според свид. Ф. не е давал никакви пари на дядо си, а имота е трябвало да бъде прехвърле на него чрез покупко-продажба заради останалите деца на продавачаответник А. А. С.. Свидетелят отрича родителите на Н. да са участвали в преговорите, 2 покупката или застрояването на имота.

По разказ на свид. С. И. А. имотът е закупен с общи средства на девете семейства, като родителите на момчето са дали 10 000лева, а родителите на момичето 8000лева. На дядото е било оставено пъллномощно за закупуване на имота на името на Ф., но в деня на сделката се оказало, че това е невъзможно поради липсващи документи, затова ответника купил имота на свое име, а уговорката била по-късно да го прехвърли на двамата съпрузи.

Свид. Ш. Е. Ю. потвърждава изцяло казаното от свид. С. И. А., а именно че имотът е закупен с общи средства на семейството на двамата съпрузи, а по-късно с парите от сватбата старата къща е съборена и на нейно място е изградена нова постройка. Според свид.Ю. имота е закупен от наследниците на стара жена, която тя лично е познавала и уговорката е била, че имота ще бъде семейно жилище, като по-късно съпрузите започнали да обсъждат въпроса да продадат къщата и да закупят апартамент в ***.

По време на разпита свид. С. А. Р. съседка на имота, разказва, че в *** е виждала единствено родителите на Н. докато са уговаряли продажбата, а и след това. Свид.отрича друг човек да се е представял за купувач на имота. По данни на свидетелката понеже къщата в имота не е ставала за живеене семейството заминало за ***, за да събере пари и да започне строителството на нова сграда. Според свидетелката съпрузите вече са били женени , когато е купен имота, като парите са били от родителите на Н. и Ф..

Според свид. М. К. Я. и М. Я. М. друг съсобственик се е занимавал с намиране на купувач, но той разпознават ответника А. С. като купувача на имота. Плащането на покупната цена станало в брой в дома на техен роднина, като ответника първо отишъл до банката , за да изтегли парите.

Според писмо на НИК към МВР (л.104) не е възожно да се направи експертиза, която да отговори на въпроса за датировката на даден документ.

Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените писмени доказателства -Удостоверение за скл.гр.брак, издадено въз основа на Акт за гр.брак № 1/20.10.2017г (л.11) на 20.10.2017г ищецът Ф. А. Ф. и ответницата Н. Е. Р. сключили граждански брак.

Не се спори от страните по делото, че на 20.12.2017г ответникът А. А. С. закупил дворно място с площ от 1050 кв. м., находящо се *** представляващо поземлен имот с планоснимачен № 193 в квартал 38 по плана на селото, при граници на поземления имот: от изток – поземлен имот с пл. № 192, от запад – поземлен имот с пл. № 199, № 194 и 197, от север – улица, от юг – УПИ IX, ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 79 кв. м. и паянтова постройка със застроена площ от 64 кв. м., както и всички подобрения, приращения и насаждения в имота ,също така Земеделска земя с начин на трайно ползване НИВА , нахпдяща се в местността „ЕКСИ БААЛЪК“, съставляваща ПИ № 028026 по плана на ***. Сделката била обективирана в НА №28, том 7, дело 3

897/20.12.2017г на нотариус Г.Г.. (л.6-8)

На 19.03.2018г ответникът А. А. С. и съпругата му Е. М. С. прехвърлили чрез покупкопродажба на внука си Ф. А. Ф. поземлен имот с планоснимачен № 193 в квартал 38 по плана на селото, при граници на поземления имот: от изток – поземлен имот с пл. № 192, от запад – поземлен имот с пл. № 199, № 194 и 197, от север – улица, от юг – УПИ IX, ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 79 кв. м. и паянтова постройка със застроена площ от 64 кв. м., както и всички подобрения, приращения и насаждения в имота. Сделката била обективирана в НА № 61, том 2, дело 160/19.03.2018г на нотариус Г.Г..

От ищецът е предоставено копие на обратно писмо (л.12), оспорено от ответницата Н.

Ф.поради липса на достоверкан дата и поради факта, че не е подписано от нея.

При така установеното от фактическа страна и обсъдените доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Основният спор между страните е относно липсата /наличието на прикрита сделка за дарение между ищеца Ф. Ф. и Ответниците Е. С. и А. С., като ищецът и двамата ответници твърдят наличието на такава сделка и се домогват да докажат твърдението си чрез свидетелски показания и обратно писмо.

По отношение на конкретния спор следва да се има предвид следното В отношенията между страните привидността на договора, сключен в нотариална форма, не може да се доказва свободно със свидетелски показания.

Представено е по делото обратно писмо (contre letter)(л.12), разкриващо съдържанието на прикрития договор. Обратното писмо трябва да съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор в това число изявление на ответника ( решение № 484/11.06.2010 г. по гр.д. № 375/2010 г. на ВКС, IV г.о.) и да служи за пълно разкриване на симулацията, в който случай свидетелските показания биха били недопустими. В конкретния случай ответницата Н. Ф. правилно отбелязва, че обратното писмо няма достоверна дата (което само по себе си не е изискване за действителност), но също така липсва и волеизявление от нея относно прикритата сделка. Безспорно ответницата Ф. не е вписана като купувач в НА № 61, том 2, дело 160/19.03.2018г на нотариус Г.Г., но по силата на СК същата е придобила ½ ид.ч. от имота в съсобственост със своя съпруг. Следователно , за да бъде противопоставимо спрямо нея обратното писмо, с което се разкрива симулацията трябва да бъде подписано и от нея. При това положение съдът приема, че представеното от ищеца обратно писмо не е противопоставимо на ответницата Н. Ф..

Нещо повече, независимо дали Н. Ф. е страна по прикритата сделка или не, допускането на свидетелски показания за разкриване на симулацията е обусловено от наличие на писмено доказателство, изходящо от другата страна, т.е. – от страната, на която се противопоставя привидността.

Според чл. 165, ал. 2 от ГПК, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в договора съгласие е привидно, свидетелски показания се допускат само при наличието на писмени 4 доказателства, изхождащи от другата страна, които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно. Разпоредбата касае, както установяването на привидната, така и на прикритата сделка.

В многобройни съдебни решения на ВКС и ВС са изяснени характеристиките на писмения документ, значението на момента на неговото съставяне и страната, от която той трябва да изхожда, за да бъде зачетен като доказателство, представляващо основание да се изключи недопустимостта на свидетелските показания по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК.

В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 163/15.06.2011 г. по гр.д. № 1536/2009 г. на ВКС, IV г. о. е разяснено, че документът, представляващ „начало на писмено доказателство“, може да е случаен; че няма значение към кого е адресиран, но трябва да изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави симулацията вероятна. Този документ не доказва симулацията, за разлика от „обратното писмо“, а вероятното съществуване на симулативната сделка.