Решение № 9365 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9365 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110137451 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1 695,59 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к „И..., за периода от 01.01.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 12.02.2020г. до окончателното ѝ изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 114,90 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1 695,59 лв. в размер на законната лихва за периода 18.03.2017г. – 30.01.2020г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 36,54 лв. – представляващо възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к „И..., за периода 01.01.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 12.02.2020г. до окончателното ѝ изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 4,95 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 36,54 лв. за периода 03.03.2017г. – 30.01.2020г.;

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к „И..., тъй като ответникът /в качеството си на собственик/ се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника, с който признава, че е бил 1 собственик на топлоснабдения имот през процесния период. Сочи, че всички отоплителни тела в имота са били демонтирани, съответно дължи суми единствено за отдадена от сградната инсталация топлинна енергия. Твърди, че в имота през процесния период са живели наематели. Счита, че неправилно е била начислявана топлинна енергия на база, тъй като до имота е бил осигурен достъп. Оспорва вземанията за главници и лихви по други подробно изложени съображения.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Т.С.” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Видно от представен по делото Нотариален акт № 59 от 20.07.2015г. е, че М. А., е придобил собствеността върху имот с адрес: гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 118, вх. 4/Г, ет.

2, ап. 92. Още повече това обстоятелство се признава в отговора на исковата молба.

Няма данни имотът да е прехвърлен на трето лице след датата на нотариалния акт.

Без значение е дали през процесния период имота е бил отдаден под наем, доколкото няма наведени твърдения наемателят да се е намирал в облигационна връзка с ищцовото дружество./чрез подадено от него заявление-декларация/

2

С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответникът М. А. е имал качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „Илинден“, бл. 118, вх. 4/Г, ет. 2, ап. 92.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 3 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

От заключението на вещото лице и от разясненията му дадени в съдебно заседание, проведено на 10.05.2024г., става ясно, че радиаторите в процесния имот са били демонтирани през процесния период. Сумите за отопление на имота се формират от стойността на ТЕ отделена от щранг-лира в банята, за което ФДР начислява служебна ТЕ по максимален специфичен разход за сградата. Абонатът дължи също ТЕ, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Абонатът дължи също ТЕ за отопление на стълбищата, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.

Съгласно чл. 6.1. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването: Количеството топлинна енергия за отопление включва количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в общите части, и топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в отделните имоти.

Съгласно 6.9 Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата: При щранг-лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5 - по максимален специфичен разход на сградата.

Съгласно чл. 6.2 Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата: Количеството топлинната енергия Qоб, kWh, отдадена от отоплителните тела в общите части на сградата етажна собственост, в които има отоплителни тела без уреди, се определя въз основа на инсталираната им мощност по реда на т. 6.5 - по максимален специфичен разход на сградата.

Видно от експертизата е, че енергията, отдадена от сградната инсталация, също е била изчислена съгласно методиката на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. – чл. 6.1.1. Като изтъква, че от 01.06.2018г. до края на процесния период в резултат на програмна грешка технологичните разходи/недължими от абонатите/ са били завишени, като това е в интерес на абонатите.

4

Относно битовото борещо водоснабдяване намира, че същото не е било осъществено на база при липса на достъп, както твърди ответника, а в по-голямата си част по реално потребено количество. Така за периода 2016/2017г. ТЕ за БГВ не е била начислявавана.

Вещото лице допълва, че е било изчакано да се види следващата година какво е показанието, при което е констатирана ползвана енергия на стойност 700 лв. за БГВ, което означава, че в това количество е включен предходният период. За периода 2017/2018г. ТЕ за БГВ се е начислявала по показанията на 1бр. водомер за топла вода в имота. За периода 2018/2019г. сочи, че на 21.02.2019г. абонатът демонтира водомера си и го заменя с нов. Снети са показанията на стария водомер. За периода 22.02.2019г. до 30.04.2019г. поради липса на достъп е начислена служебна ТЕ в количество и проценти по-малко от това, което би било на 1бр. лица. Този подход отново е бил в интерес на абоната.

С оглед горното съдът намира възраженията на ответника в насока, че количеството потребена енергия не следва да се начислява на база за неоснователно. Количеството потребена енергия е изчислено от вещото лице съгласно методиката на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., както е следвало.