Решение № 811 от 15.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева в присъствието на прокурора А. Хюсм. К. като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603970 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХI-ва от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Ц. Ц. – адв. Н. Р., срещу присъда, постановена по НОХД № 3174/2021 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, с която подсъдимият Ц. е признат за виновен в това, че на 11.04.2020 г. около 20:00 часа в гр.София, ж.к. ****, апартамента от ляво на стълбите, в стая, находяща се в цитираното жилище, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14годишна възраст – малолетната В.И., родена на **** г. (на 13 г. към датата на извършване на деянието), а именно: целувал я по устата, с ръка опипал половите органи през дрехите, след което съблякъл дрехите , както и своите, и след като И. легнала на леглото, Ц. седнал върху гърдите и еякулирал въру корема престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 149, ал. 1 вр. чл.

54 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с три годишен изпитателен срок.

Подсъдимият е осъден и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски в размер на 1

878.40 лв.

В жалбата се излагат подробни аргументи относно неправилността и необосноваността на първоинстанционната присъда. Защитата изтъква, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи категоричен извод, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Излага се, че показанията на пострадалата и показанията на свидетелите А. И. и П.А. не е следвало да бъдат кредитирани от съда, тъй като последните се явяват заинтересовани от изхода на спора. Посочва се, че приложеният по делото диск със снимки не може да бъде част от доказателствения материал, тъй като не е събран по предвидения в НПК ред. Изтъква се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускането на повторна комплексна психолого-психиатрична експертиза относно това дали пострадалата е могла правилно да възприема фактите, които имат значение по делото, и да дава достоверни показания по тях на датите 14.04.2020 г., 15.04.2020 г., 12.08.2020 г. и 05.07.2020 г. В жалбата се сочи, че пострадалата е заявила на подсъдимия, че е на 18 години, но и да се приеме, че има извършени блудствени действия, то те са били извършени доброволно. Твърди се, че при определяне на наказанието СРС е следвало да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК поради наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства. В жалбата е инвокирано и доказателствено искане за допускане на повторна СПЕ със същата задача, която е била поставена и в производството пред СРС, а именно дали пострадалата е могла правилно да възприема фактите, които имат значение по делото, и да дава достоверни показания по тях на датите 14.04.2020 г., 15.04.2020 г., 12.08.2020 г. и 05.07.2020 г. Моли се за отмяна на обжалваната присъда и да бъде постановена друга, с която подсъдимият Ц. да бъде признат за невиновен. Алтернативно, моли се за присъдата да бъде отменена и да бъде изменена в частта за наказанието, като бъде наложено по-леко такова.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата поддържа жалбата си в цялост. Критикува се крайният извод на СРС за доказаност на обвинението и се моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Представителят на Софийската градска прокуратура намира депозираната жалба за неоснователна, като моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият Ц. И. в лична защита и в предоставената му последна дума моли да бъде признат за невинен, тъй като не е извършил това престъпление.

Софийският градски съд, след като обсъди доказателствата по делото, доводите, изложени в жалбата и при цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Анализът на доказателствената съвкупност, извършен от първоинстанционния 2 състав и отразен в мотивите към присъдата, е пълен, всеобхватен и изчерпателен.

Изводите на решаващия съд почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, след проведена съпоставка помежду им. Събраният по делото доказателствен материал е обсъден, като съдът е кредитирал показанията на тези от тях, които са последователни и вътрешно непротиворечиви.

Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира за необходимо да посочи, че частично споделя установената фактическа обстановка от районния съд. В резултат на собствена преценка, обоснована и почиваща на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства и анализирани в тяхната съвкупност, по същество според настоящата инстанция фактическата обстановка се свежда до следното:

Подсъдимият Ц. Е. Ц. с ЕГН: **********, е роден на **** г. в гр. Мездра, обл.

Враца, българин, с българско гражданство, с висше образование, неженен, заемащ длъжност „постови стрелочник“ към НКЖИ, неосъждан, с постоянен адрес: гр. Роман, бул. ****.

Свидетелят – В.А. И., родена на **** г., била настанена в Кризисен център, находящ се в гр. Драгоман съгласно заповед № ЗД/Д-СО-СК-001/25.02.2020 г. на директора на ДСП-Самоков. Към датата на процесното деяние – 11.04.2020 г. последната била навършила 13 годишна възраст.

На 11.04.2020 г., около 18:00 часа, В.А. И. избягала от кризисния център в гр.

Драгоман, за да отиде в гр. София, кв. „Панчарево“, където живеела майка – А. И.. В изпълнение на решението си, свидетелят В.И. отишла на жп гарата в гр. Драгоман, закупила си билет за влака в посока гр. София и седнала на пейка вътре в помещението на жп гарата, за да изчака влака. След това излязла навън, за да пуши. В това време покрай нея минал подсъдимият Ц. Ц., носейки синя на цвят полицейска униформа с надпис на гърба „Полиция“, понеже се връщал от дневна смяна на работа на ж.п. гара Драгоман, тъй като бил назначен като държавен служител в МВР на длъжност „старши полицай“ в група 02 „Патрулно – постова дейност“ на сектор „Опазване на обществения ред в железопътния транспорт“ на Зонално жандармерийско управление – София към дирекция „Жандармерия“ при ГД „НП – МВР“. Подсъдимият заговорил свидетеля И. и я попитал дали не е малка, за да пуши цигари, а от своя страна тя му отвърнала, че не е малка, че пуши от 9 годишна възраст, както и че така харесва. Попитал я на колко години е, а свидетелят И. му отговорила, че е на 13 години. След това тя му задала въпрос дали пътува за град София, а той отвърнал, че пътува за София и че ще я викне, когато тръгва влакът за София, след което отишъл в служебна стая – тип кабинка, и се преоблякъл с цивилни дрехи – долнище на анцуг черно на цвят, суитчър и кафяво шушлеково яке, носейки раница на гърба. Подсъдимият решил да си вземе кенче с бира, понеже смяната му вече била 3 приключила, и се върнал отново до В.И. с предложение дали иска да вземе нещо, при което последната му отговорила, че иска енергийна напитка „Хел“. Ц. отишъл до магазина, взел за себе си кенче с бира, както и заръчаната напитка „Хел“, върнал се и я дал на И.. Тогава двамата се заговорили, като В.И. му споделила, че иска да стигне до кв. „Панчарево“, но не знаела как, при което подсъдимият казал, че ще я упъти как да стигне до там. След като влакът в посока гр. София спрял на жп гарата в гр.Драгоман, подсъдимият казал на И., че това е влакът за гр. София, след което двамата се качили в един вагон и седнали заедно в едно купе. Първоначално подсъдимият седял срещу И., като продължавали да си говорят, но впоследствие седнал до нея и я прегърнал. После я целунал по устата, но И. си извъртяла главата настрани, тъй като не било приятно, при което Ц. спрял да я целува и се преместил на предишното си място. В купето дошла жена, която проверявала пътниците за билети, като проверила включително и Ц., и И.. След като в купето не останали други хора, подсъдимият отново седнал до И. и започнал да я целува по устата, при което последната отново си извърнала главата встрани. Тогава той казал, че била срамежлива, сладка и много лоша и да не му се била дърпала. В това време в купето влезли други хора и И. го помолила да се премести обратно, защото хората ги гледали, при което подсъдимият се върнал на предишното си място.

Пътували известно време, като в един момент Ц. казал на И., че след малко трябва да слизат и слезнали на Централна ж.п. гара – София заедно. Вървели към спирка на градския транспорт и докато вървели подсъдимият потвърдил, че ще я упъти и изпрати до автобуса за кв. „Панчарево“, но преди това трябвало да стигнат до неговия апартамент в ж.к, „Надежда“, за да си остави раницата. И. се съгласила, понеже не знаела как да стигне сама до кв. „Панчарево“, след което двамата се качили в автобус № 85 и по-късно слезли на спирка „Никола Жеков“ в ж.к. „Надежда-2“ и продължили да вървят пеша, докато не стигнали до блок 213, в чийто вход „А“ влезли.

Качили се по стълбите и спрели на четвъртия етаж, когато Ц. отключил входната врата на апартамент, намиращ се от ляво на стълбите, след което влезнали вътре.

Апартаментът се състоял от малък коридор, една стая и една баня, като И. влезнала в едната стая, където имало телевизор, маса и шкаф, и седнала на единичното легло, а до нея седнал и Ц.. Последният започнал да я целува по устата, а тя си извърнала главата настрани. Тогава подсъдимият започнал да я опипва с пръсти през дрехите ѝ в областта на половия орган, като откопчал копчето на дънките , свалил ципа и започнал да я съблича, докато момичето не останало без никакви дрехи, при което тя се завила с един юрган и легнала на леглото. Подсъдимият също се съблякъл чисто гол, дръпнал и отвил И., обкрачил я и седнал върху гърдите , търкайки половия си орган в тях, като казал „да лапа“, имайки предвид, че иска да бъде извършен орален акт с половия му орган, като последният бил във възбудено състояние. Той вкарал възбудения си член в устата ѝ и осъществил орален акт с нея, след което се преместил по-надолу и еякулирал 4 върху корема , като удовлетворил половото си желание без съвукопление по отношение на малолетното момиче.

След това двамата се облекли и подсъдимият я завел до метростанция „Надежда“, където хванали заедно метрото и слезли на метростанция „Сердика“, като Ц. обяснил на И., че за да стигне до майка си трябва да слезе на метростанция „Интер Експо Център“ и после да си хване автобуса за кв. „Панчарево“, след което си тръгнал.

Няколко дни по-късно В.И. решила да разкаже на майка си – свидетеля А. И. за случилото се с подсъдимия, както и за това, че предния ден (т.е. на 10.04.2020 г.) е правила секс с друго момче срещу заплащане на сумата от 35 лева. Понеже отношенията между В. И. и нейния баща били влошени, последната решила да пренощува при свидетеля П.А., на когото също споделила за случилото се с Ц.. И. поискала мобилния телефон на Александров, за да влезе в профила си в социалната мрежа „фейсбук“, където осъществила комуникация с подсъдимия, който използвал за комуникацията си с И. профила с имена „Iliq Stoqnov”. В комуникацията помежду си подсъдимият изпратил свои снимки на И. и предложил да се срещнат отново. За този разговор в социалната мрежа И. разказала на майка си и впоследствие сигнализирали отдел „Закрила на детето“, от където ги насочили към 07 РУ-СДВР.

Правилно контролираният съд е приел, че фактологията, описана от него и възприета от настоящата инстанция, се подкрепя от събраните доказателства, а именно: показанията на свидетелите В.А. И. (включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК); А. С. И. (вкл. и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК; Д.П.Р. (вкл. и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК); П.Р.А. (вкл. и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК); обясненията на подсъдимия Ц.; писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – протокол за разпознаване на лица и предмети; протокол за доброволно предаване; справки от дирекция „Жандармерия – МВР“; разписание на влаковете по линия Драгоман – София; ежедневна ведомост и месечен график на служителите в ЗЖУ-София; материали от „Кризисен център за деца, жертви на трафик и домашно насилие“ – гр.