Разпореждане № 39491 от 14.03.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 39491 гр. София, 14.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско дело № 20241110112647 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Образувано е по заявление на Р. Н. Д., ЕГН ********** срещу К. М. А., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 2988 лева, представляваща мораторна лихва по договор за заем за периода от 31.10.2023 г. до 21.01.2024 г. – общо 83 дни забава, уговорена в чл. 12 като 0,3 % за всеки просрочен ден. Претендира и разноски.

Представен по делото е договор за паричен заем от 14.09.2023 г. с нотариална заверка на подписа на К. М. А.. По силата на сключения договор Р. Н. Д., в качеството му на заемодател, предоставил в собственост на К. М. А., в качеството й на заемател, сумата от 12 000 лева. Падежът за връщане на заемната сума бил уговорен на 30.10.2023 г. /чл. 3 от договора/. В чл. 12 било уговорено задължение на заемателя да заплаща неустойка за забава в размер на 0,3 % върху заемната сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане на същата.

Представена по делото е и Заповед № 3659/30.01.2024 г. по ч. гр. дело № 3901/2024 г. по описа на СРС, от която се установява, че в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за главницата по договора за паричен заем.

Съдът намира следното:

С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 ГПК, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания.

Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със закона или добрите нрави.

Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.

На първо място следва да се отбележи, че в т. 9, б. „в“ от заявлението се сочи, че вземането представлява мораторна лихва по договора съобразно чл. 12 от него. Видно от посочената разпоредба обаче страните са уговорили заплащането на неустойка при забава, а не на лихва за забава.

1

Съдът намира, че клаузата в подписания между страните договор, уреждащ задължение за заемателя за заплащане на неустойка при забава, е нищожна поради накърняване на добрите нрави, поради което не поражда задължения за заплащането й от К. А..

Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.

Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. При преценката за нарушаване на принципа на справедливостта правоприлагащият орган изхожда от законодателството, своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.

Допустимо е уговарянето от страните на неустойка за вредите от забавеното изпълнение, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за заем и вида на насрещните престации: заемодателят се задължава да предостави на заемателя заемната сума по договора срещу задължение на заемателя да я върне в уговорения срок.

Страните са уговорили, че заемателят ще дължи неустойка от 0,3 % за всеки просрочен ден, изчислена върху заемната сума. Или иначе казано, уговорената неустойка за всеки ден на забава в плащането възлиза на сумата от 36 лева на ден, а на годишна база – сумата от 13140 лева. Годишният размер на неустойката за забава надхвърля със 109,5 % предоставената главница от 12000 лева. Уговорената неустойка е в прекомерен размер, не кореспондиращ с присъщите й функции, поради което клаузата е нищожна поради нарушаване на добрите нрави. Предоставянето й от заемателя в процесния случай създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с неуговарянето на неустойка за забава, кредиторът е достатъчно овъзмезден с размера на законната лихва върху сумата, която би получил от забавеното изпълнение.

Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираната сума заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 69416/29.02.2024 г., подадено от Р. Н. Д., ЕГН ********** срещу К. М. А., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 2988 лева, представляваща мораторна лихва по договор за заем от 14.09.2023 г. за периода от 31.10.2023 г. до 21.01.2024 г., уговорена като неустойка от 0,3 % върху заемната сума за всеки ден просрочие съобразно чл. 12 от договора.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането, по отношение на което заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от съобщението, като довнесе държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3