Решение № 138 от 14.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 300/2025
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 14.05.2025
- В сила
- 14.05.2025
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева
Цитирани разпоредби
- чл.433 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.1, т.3, пр.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.1, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.1, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.1, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. Стара Загора, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20255500500300 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.3, пр.3 и чл.437, ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.435, ал.1, т.3 от ГПК частна жалба вх.№ 44837/07.04.2025г. от взискателя „С.С.“ ЕООД, гр.С. против Разпореждане изх.№ 45110/19.03.2025г. за приключване изпълнението по изп.д.№ 2648/2024г. по описа на ЧСИ Г.И. гр.С.З., като счита, че при липса на спор относно основанието и размера на допълнителните му адвокатски възнаграждения, ЧСИ е бил длъжен да предприеме действия по събиране на тези суми- съответно от 300 лв. с ДДС за образуване и 600 лв. с ДДС за процесуално представителство по това изп.дело, които суми били дължими му от длъжника и следвало задължително да се съберат от ЧСИ. Поради което моли настоящия въззивен съд да отмените изцяло атакуваното Разпореждане за приключване на изпълнителното производство от ЧСИ, и да задължи ЧСИ да събере допълнително и изцяло тези суми, ведно със законните последици от това.
В законния 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК е постъпило писмено Възражение вх.№ 47162/23.04.2025г. от длъжника - пълнолетния български гражданин К. П. И. от гр.Ч., ***, който възразяват против искането на взискателя и излагат подробно своите фактически и правни аргументи за това. Счита, че заплащането на адвокатските възнаграждения по изп.дело не е било надлежно доказано от взискателя - жалбоподател преди пълното погасяване на цялото задължение. Поради което счита, че ЧСИ е постановил процесното приключващо изпълнителното производство Постановление по 1 изп.д.№ 2645/2024г. на осн. чл.433, ал.2 от ГПК с обжалваното в настоящото производство Разпореждане, което моли да бъде изцяло потвърдено и оставено в сила, със законните последици от това. Няма претенции за разноски по това съдебно производство.
В законния 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК са постъпили писмени Мотиви изх.№ 59326/28.04.2025г. от ЧСИ Г.И. - С.З., в което той изразява становище, че подадената жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество се явявала неоснователна и недоказана, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че действително процесните 2 бр. договори за правна помощ са с дата от 02.09.2024г., но взискателят ги бил представил на ЧСИ едва в края на м.ноември 2024г. след многократни напомняния от страна на ЧСИ и след като длъжникът е бил платил цялата сума съгласно поканата за доброволно изпълнение. Не било ясно и по какъв начин взискателят е бил платил процесните суми - в брой или по банков път.
За да удовлетвори претенцията на взискателя за възстановяване на платеното адвокатско възнаграждение и по този начин да увеличи размера на дълга по изп.д.№ 20247650402648, а ЧСИ трябвало да разполага с убедителни и непротиворечиви доказателства. Също така вторият представен от взискателя договор с посочено договорено възнаграждение от 600 лв. за процесуално представителство по изпълнително дело, е бил приложен по изп.дело след като задължението по същото вече е било вече изцяло изплатено. Поради което счита жалбата за изцяло неоснователна и недоказана, и предлага на съда да я остави изцяло без уважение, със законните последици от това.
След като обсъди изложените в жалбата фактически и правни оплаквания, провери атакуваното действие на ЧСИ по приложеното цялостното копие от изп.д.№ 2648/2024г. по описа на ЧСИ Г.И.- гр.С.З. за приключване на изпълнителното производство, като се съобрази с приложимите материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния за това срок, от надлежна страна /взискател/, в законоустановената писмена форма, против подлежащ на съдебен контрол акт на ЧСИ.
Разгледана по същество жалбата се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като предвид нормата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен по изключение, когато изп.дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК /поради плащане след започване на изп.производство/, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са били реално приложени, но при всички останали случаи се дължат разноските по изпълнението. За да приеме ЧСИ за събиране разноските на взискателя, взискателят трябва да представи пред него по изп.дело убедителни писмени доказателства, че е направил реално тези разноски и че поради това те следва да му бъдат възстановени. В процесният случай при образуване на изп.дело взискателят е представил писмено 2 адв.пълномощно, подписано от управителя на „С.С.“ ЕООД, гр.С. и фактура, в което се сочи, че за образуване на изп.дело взискателят е направил разноски за адв.хонорар в размер на 300 лв. с ДДС и с начин на плащане - по банков път. В молбата си за образуване на изп.дело взискателят не е заявил изрично, че претендира събиране на адвокатско възнаграждение и като приложение посочва само 1 бр. адв. пълномощно, но прилага и фактура от 02.09.2024г., като в продължение на повече от 2 месеца от 04.09.2024г. до 29.11.2024г. включително взискателят не е представил по изп. дело никакви доказателства, че действително е изплатил тази сума на адвоката си- пълномощник по изп.дело. Впоследствие едва на 29.11.2024г. на ел. поща на ЧСИ са били изпратени 2 бр. договори за правна защита и съдействие /и двата от 02.09.2024г./, по първия от които е било договорено парично възнаграждение в размер на 300 лв. за образуване на изп.дело, платимо в брой и по втория договор е било договорено парично възнаграждение в размер на 600 лв. за процесуално представителство по същото изп.дело, платимо също в брой.
Едва след като ЧСИ е изготвил и изпратил първоначалното обжалвано негово Постановление от 09.12.2024г., взискателят е изпратил и 2 бр. фактури- № 1530/02.09.2024г. и съответно № 1531/02.09.2024г., в които обаче е изрично записано, че начинът на плащане на възнагражденията по тях ще е само по банков път.
Видно от тази фактическа и правна обстановка и предвид представените по изп.дело писмени доказателства от взискателя /жалбоподател/, тези писмени доказателства очевидно са били представени в един много късен етап изп.производство по делото на ЧСИ и на те се явяват твърде нееднозначни, понеже не могат да докажат по несъмнен и безспорен начин както конкретните размери на евентуално направените разноски на взискателя /жалбоподател/, така и кога те са били реално и фактически направени, по какъв начин са били платени/в брой или по банков път/, както и дали и защо се претендират с включен 20 % ДДС във всяка една от тях.
Безспорно, както 2 бр. процесни договори за правна помощ и съдействие, така и съответните 2 бр. фактури към тях са всички с дата 02.09.2024г., но взискателят /жалбоподател/ ги е представил по изп.дело едва в края на м.ноември 2024г. след многократни напомняния от страна на ЧСИ и след като длъжникът вече е бил заплатил цялата дължима му сума съгласно поканата за доброволно изпълнение, включително и тези негови евентуални разноски по изпълнението. Не е установено и доказано от взискателя /жалбоподател/ кога, как и по какъв конкретен начин /в брой и/или по банков път/ той е бил платил претендираните 2 бр. суми, дали в тях е бил включен и твърдения 20 % ДДС, или не, и ако да - въз основа на какви доказателства за всяка една от общо 2 бр. различни суми - съответно 300 лв. и 600 лв., всяка една с претендиран 20 % ДДС върху тях.
По принцип за да удовлетвори претенцията на взискателя /жалбоподател/ за възстановяване на платените 2 бр. претендирани адв. възнаграждения и по този начин да реално да увеличи размера на общо 3 дължимите суми по това тогава висящо изп.дело, следва ЧСИ да разполага с убедителни и непротиворечиви писмени доказателства в тази насока. Още повече, че вторият представен от взискателя договор с адвокат пълномощник, в който изрично е посочено договорено възнаграждение от 600 лв. за процесуално представителство по това изп.дело, е бил приложен по изп.дело след като общото парично задължението по същото вече е било изцяло изплатено.
Поради всички гореизложени съображения от фактическа и правна страна, въззивният съд намира, че процесната жалба се явява напълно неоснователна и недоказана, поради което тя следва да бъде оставена изцяло без уважение, със законните последици от това.
Това въззивно съдебно Решение съгласно императивната норма на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК е окончателно и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по-горен съд.
Ето защо водим от всичко изложено и на осн. чл.435, ал.1, т.3, пр.3 и чл.437, ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 44837/07.04.2025г. от взискателя „С.С.“ ЕООД, гр.С. против Разпореждане изх.№ 45110/19.03.2025г. за приключване изпълнението по изп.д.№ 2648/2024г. по описа на ЧСИ Г.И. гр.С.З., рег.№ 765 на КЧСИ - С.. за приключване на изпълнителното производство по цитираното изпълнително дело.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4