Решение № 1368 от 19.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.Й М. УРУМОВ като разгледа докладваното от Н.Й М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20231110217790 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-2300551 от 27.10.2023 г., издадено от К.В. – Директор на дирекция „Инспекция по труда“, област София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 350, ал. 1 от КТ, вр. чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (по-долу „Наредбата“), на „Всичко това“ ООД, с ЕИК 207010586, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Недоволно от НП е останало санкционираното търговско дружество, което го обжалва в срок. В жалбата се сочи, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, описанието на нарушението не било по изискуемия от закона начин, а установената от АНО фактическа обстановка не отговаряла на действителното положение. Иска се отмяна на НП. Разноски не са претендирани.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не се представлява.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание – юрисконсулт Н.. В пледоарията си по същество моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като 1 правилно и законосъобразно, тъй като извършеното нарушение било доказано безспорно от събраните по делото доказателства. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Служители на Инспекцията по труда – София област извършили проверка на дружеството жалбоподател за спазване разпоредбите на трудовото законодателство, която започнала на 28.08.2023 г. В хода на проверката е установено, че лицето Н.И.К., с ЕГН **********, е било служител в посоченото дружество – „Всичко това” ООД, като е заемала длъжността „графичен дизайнер“ от 02.05.2023 г. Последната била освободена от заеманата длъжност, съответно било прекратено трудовото й правоотношение, считано от 09.08.2023 г., поради което тя предала трудовата си книжка на работодателя, за да бъдат вписани в същата посочените обстоятелства. Компетентният служител от дружеството жалбоподател оформил трудовата книжка, като вписал в нея съответните данни за прекратяване на правоотношението, но трудовата книжка не била предадена незабавно на работника К..

Последната поискала трудовата си книжка, но тя не й била предадена, поради което е подала сигнал за това до инспекцията по труда.

По време на проверката на 28.08.2023 г. трудовата книжка още не е била върната на лицето К., като до приключване на проверката – 29.08.2023 г. тя все още се е намирала в работодателя.

По делото не е установено да е налице писмо с обратна разписка, с което работодателят да е поканил работника да си вземе трудовата книжка, а освен това следва да се отбележи, че не са налице и писмени доказателства да е налице писмено съгласие от работника да му бъде изпратена трудовата книжка по пощата.

Констатирайки посочените обстоятелства, служителят на ИТ П. Е. съставила на дружеството АУАН, с който ангажирала отговорността на последното за нарушение на чл. 350, ал. 1 КТ, вр. чл. 6, ал. 3 от Наредбата, извършено на 09.08.2023 г. Същият бил връчен на един от управителите на търговското дружество срещу подпис в деня на съставянето му.

2

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-2300551 от 27.10.2023 г., издадено от К.В. – Директор на дирекция „Инспекция по труда“, област София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 350, ал. 1 от КТ, вр. чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (по-долу „Наредбата“), на „Всичко това“ ООД, с ЕИК 207010586, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел П. Е., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателствени материали, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

Описанието на нарушението, противно на възраженията в жалбата, съдът приема за достатъчно и за отговарящо на изискванията на ЗАНН. От съдържанието на НП може да се установи какво е извършеното нарушение, кога, от кого и по какъв начин е осъществено.

3

Съгласно чл. 350, ал. 1 от КТ: „При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.”.

Нормата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата гласи, че когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие.

За нарушаването на тази разпоредба е предвидена определена санкция, закрепена в чл. 414, ал. 1 от КТ – „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на потежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“ От събраните по делото писмени доказателствени материали се установява, че действително трудовата книжка не е върната на работника, нито последният е бил поканен да си я получи по съответния ред. Ето защо, нарушението е осъществено от обективна страна.

Доколкото при ЮЛ административнонаказателната отговорност е безвиновна, то е безпредметно обсъждането на субективната страна на извършеното нарушение.

Наложеното наказание „имуществена санкция” е в размер над минималния, визиран в закона, но не са налице основания за това, защото процесното нарушение е първо за санкционирания субект и не са налице данни за по-висока от обичайната за нарушенията от този вид обществена опасност. Ето защо, наказанието следва да се редуцира към минималния размер от 1500 лева.

С тези мотиви, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено.

Доколкото НП следва да се измени само досежно размера на наказанието, съдът намира, че следва да осъди жалбоподателя да заплати на 4 въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното следва да бъде 100 лева, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, защото делото е с елементарна правна сложност и е решено в едно съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 23-2300551 от 27.10.2023 г., издадено от К.В. – Директор на дирекция „Инспекция по труда“, област София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 350, ал. 1 от КТ, вр. чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, на „Всичко това“ ООД, с ЕИК 207010586, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на 1500 лева.

ОСЪЖДА „Всичко това“ ООД, с ЕИК 207010586, да заплати на „Инспекция по труда“, област София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5