Определение № 723 от 12.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 723 гр. Бургас, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500250 по описа за 2026 година

Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба от Етажна собственост, находяща се на адрес гр.Приморско, ***- Жилищна сграда с апартаменти, студиа и магазини, състояща се от 5 етажа с общо 32 самостоятелни обекта, разположена в ПИ с идентификатор ***, представляващ УПИ XIVв кв.72 по плана на гр.Приморско, представлявана от управителя Елена Андонова Влашева- Рафаилова, чрез адв. Изабел Илиева Илиева против определение № 400 от 4.12.2025г., постановено по гр.д.№545/2024г. по описа на РС- Царево, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата на частния жалбоподател за допълване на определение №316/24.09.2025г. , постановено по гр.д.№545/2025г. на ЦРС, в частта за разноските.

В жалбата са изложени пространни оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Сочи се, че списък на разноските по чл.80 ГПК, ведно с доказателства за сторените разноски /договор за правна защита и съдействие и разписка за полученото възнаграждение/ са представени в законоустановения срок заедно с молбата по чл.248, ал.1 ГПК. Развити са съображения, че представянето им не е могло да бъде извършено на по- ранен етап от производството, като се акцентира, че производството е прекратено в закрито съдебно заседание. Изложени са съображения, че РС- Царево е приложил буквално тълкуване на разпоредбата на чл.80 ГПК, като е приел, че своевременното представяне на списък за разноските е условие за допустимост, а не са основателност на искането. Подчертава, че искания за присъждане на разноските са сторени от Етажната собственост както с отговора на исковата молба, така и с допълнителния писмен отговор във връзка с уточнението на исковата молба, а с молбата по чл.248, ал.1 ГПК е поискано допълване на определението, с което производството по делото е било прекратено, в частта за разноските, тъй като съдът не се е произнесъл с диспозитив по това искане на ЕС. Страната се позовава и на задължителното разрешение, дадено в т.8 от ТР №6 1 от 6.11.20213г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноските, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.

Иска се от съда обжалваното определение да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което ищецът Т. Н. К. да бъде осъден да заплати в полза на Етажната собственост сторените разноски за гр.д.№ 545/2024г. на РС- Царево в размер на 2500 лв., посредством допълване на определение №316/24.09.2025г. постановено по цитираното дело.

Приложена е съдебна практика.

Ответникът по жалбата- Т. Н. К., представляван от адв. Пламена Гьорчева, е представил отговор в законоустановения срок, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Според ответника обжалваното определение е правилно. Сочи се, че доказателствата за разноските, както и списъкът на разноските са били представени едва към молбата за допълване на определението на съда, с което делото е било прекратено. Според ответната страна не съществува възможност ако с отговора на исковата молба не са представени доказателства за извършени разходи за процесуално представителство, същите да бъдат претендирани на по- късен етап, още повече, че ответникът не е имал възможност да оспори тези документи, относимостта им към процеса и размера на разноските. Сочи се, че няма идентичност между упълномощеното адвокатско дружество, подало отговора на исковата молба и адвоката, сключил договора за правна защита и съдействие, който е приел плащането в брой. Отговорът бил подаден от Адвокатско дружество „Будинов и Будинов“, а процесуалното представителство в производството по гр.д.№545/2024г. на РС- Царево било възложено на адв. Изабел Илиева, която, според приложената разписка, получила и уговореното възнаграждение в размер на 2500 лв., но същата не била съдружник в посоченото адвокатско дружество, поради което останал неясен начина на възлагане на работата по делото. Затова ответната страна намира, че оспореното определение е правилно и разноски не следва да се присъждат. Оспорено е извършеното плащане в брой с разписка на адв. Илшиева по съображения, че както договора за правна защита, така и разписката са без достоверна дата и са съставени за целите на настоящото произнасяне. Направено е и възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение с оглед цената на иска и прекратяването на делото преди открито съдебно заседание.

Иска се частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК вр. чл.248, ал.3 ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването му. Жалбата отговаря на изискванията по 260 и чл.261 ГПК и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Гражданско дело № 545/2024г. по описа на РС- Царево е образувано по иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, с който Т. Н. К., представляван от адв. Гьорчева за отмяна на всички решения от т.1 до т.10 включително, приети на Общо събрание на Етажната собственост на Сграда с идентификатор *** с адрес гр.Приморско, ул. „Лазурен 2 бряг“ №9, обективирани в Протокол на ОСЕС от 28-29.04.2024г.

Ответната етажна собственост, представлявана от адв. Изабел Илиева е представила отговор на исковата молба в срока по чл.131, в която е оспорила иска като недопустим, респективно- като неоснователен. Направено е и искане за присъждане на деловодни разноски, като е посочено, че доказателства за разноските и списък по чл.80 ГПК ще бъде представен в хода на съдебното производство /л.91/.

С разпореждане от 27.05.2025г. ЦРС е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да отстрани констатирани от съда нередовности на исковата молба.

Ищецът, чрез пълномощникът си е представил уточнение на исковата молба /л.141 и сл./.

С разпореждане от 18.06.2025г. съдът е приел за разглеждане уточнената искова молба и е разпоредил препис от същата да бъде връчен на ответната страна за отговор в едномесечен срок от получаването на преписа.

На 28.07.2025г. по делото е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, подаден от Етажната собственост чрез пълномощника адвокат Изабел Илиева, с който отново са развити доводи за недопустимост на иска, както и за неговата неоснователност.

Отново е отправено искане към съда за присъждане на деловодни разноски в полза на ЕС, като е посочено, че доказателства за разходите и списък на разноските ще бъдат представени в хода на делото /л. 162/.

С определение № 316 от 24.09.2025г., постановено по гр.д.№ 545/2024г. по описа на РС- Царево, съставът на съда е приел, че исковата молба е подадена след срока по чл.40, ал.2 ЗЕУС, поради което е оставил без разглеждане исковата молба за прогласяване нищожност, а при условията на евентуалност- за отмяна на решенията на ОСЕС, проведено на 29.04.2024г., като е прекратил производството по делото.

В мотивите си съдът е констатирал, че ответната етажна собственост претендира да й бъдат присъдени разноски, но по делото липсват доказателства за действително сторени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което е приел, че такива не следва да бъдат присъждани. В диспозитива на прекратителното определение липсва произнасяне по разноските.

Прекратителното определение е връчено на представител на пълномощника на Етажната собственост на 8.10.2025г.

На 13.10.2025г. по делото е постъпила молба от Етажната собственост, представлявана от адв. Изабел Илиева, с искане за изменение/ допълване на Определение № 316/ 24.09.2025г. по гр.д.№545/2024г. по описа на РС- Царево в частта за разноските, като ищецът бъде осъден да заплати на Етажната собственост сумата от 2500 лв., съобразно представените към молбата по чл.248 ГПК доказателства: договор за правна защита и съдействие от 30.04.2025г., ведно с разписка за получена сума и списък на разноските.

Препис от молбата е връчен на ищцовата страна на 23.10.2025г.

На 29.10.2025г. в съда е депозиран отговор на молбата по чл.248 ГПК, подаден от адв.

Гьорчева като пълномощник на Т. Н. К.. С него молбата се оспорва като неоснователна. В нея са развити възраженията, съдържащи се и в отговора на частната жалба- за 3 невъзможност за представяне на доказателства за разноските на по- късен етап, след подаване на отговора на исковата молба; за липса на идентичност между упълномощеното адвокатско дружество и адвоката, сключил договора за правна защита и съдействие и приел плащането в брой; оспорено е извършеното плащане в брой , както и договорът за правно съдействие и разписката за получена сума /като антидатирани и съставени за нуждите на производството по чл.248 ГПК/; направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и искане адв. Илиева да представи доказателства за включване на платената сума като доход в годишната й данъчна декларация за 2024г.

С определение №400, постановено на 4.12.2025г., РС- Царево е приел, че е сезиран с молба за допълване по чл.248, ал.1 ГПК на определение №316/24.09.2025г. в частта за разноските. Посочил е, че причина за прекратяването на производството с посоченото определение са наведените доводи в отговора на исковата молба, представен от ответната страна, които са били счетени от него за релевантни. Посочил е, че към отговора на исковата молба не е бил представен списък на разноските по чл.80 ГПК, какъвто е следвало да бъде представен на основание чл.80 ГПК най- късно до приключване на последното заседание на съответната инстанция, а в противен случай страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Приел е, че тълкуването на посочената разпоредба води до извод, че списъкът на разноските и своевременното му представяне са условия за допустимост, а не за основателност на искането. Посочил е, че списъкът е следвало да бъде представен още към отговора на исковата молба, а не едва с молбата по чл.248 ГПК, още повече, че и в двата отговора е било направено искане за прекратяване на делото и страната е следвало да съобрази факта, че производството може да се прекрати преди фазата на разглеждането му в открито съдебно заседание. Посочил е, че никой не може да черпи права от собственото си неправилно процесуално поведение. В заключение районният съд е посочил, че искането за допълване на определение №316/24.09.2025г. по гр.д.№545/2024г. в частта за разноските следва да бъде оставено без разглеждане, като недопустимо.

Водим от горното и на основание чл.80 ГПК районният съд е оставил без разглеждане молбата по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, като процесуално недопустима.

При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба е основателна.

Неправилно е становището на първоинстанционния съд, че представянето на списък на разноските е процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска допълване на съдебния акт, с който се приключва съдебното производство, в частта му за разноските.

Видно от правилото на чл.80 ГПК представянето на списък за разноските е от значение единствено когато се иска изменение на решението (респективно- определението за прекратяване) в частта за разноските, но не и когато съдът се произнася с крайния си съдебен акт или в хипотезата на допълване на съдебния акт с произнасяне по искането за разноски. Това следва от нормата на закона- чл.80, изр.2 ГПК /“няма право да иска изменение на решението в частта за разноските“/. По въпроса е налице и задължителна съдебна практика- ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.8 и т.9, която не е съобразена от 4 районния съд, който макар да е приел, че е сезиран с молба за допълване на определението си в частта за разноските, а приложил последиците по чл.80, изр.2 ГПК, относими към молба за изменение на съдебния акт в частта за разноските.