Определение № 2724 от 09.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2724 гр. Варна, 03.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. А.ов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. А.ов Въззивно гражданско дело № 20243100500190 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид, следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба на ответникът по въззивната жалба и ищец О. Х. М., с ЕГН **********, действащ чрез адв.Й. А., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение №377 от 10.04.2024г., в частта за разноските, като се претендира увеличаване на присъдените такива по компенсация в полза на застрахования до размерът от 2960.98лв.

Твърди се в молбата, че съдът неправилно е определил общият размер на полагащите се на всяка от страните разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска, съответно че неправилно след извършената компенсация с разноските дължими в полза на ответника, на ищеца е присъдена сумата от 2364.70лв., а не действително дължимата такава в размер от 2960.98лв. В подкрепа на горното становище, се оспорва приложимостта на Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/22 на втори състав на СЕС, съответно се поддържа че липсва основание за редуциране на определеното в полза на ищеца адвокатско възнаграждение под минималните размери предвидени в НМРАВ. Наред с това се оспорва и размера на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение, като се поддържа, че същото следва да се определи в размер на по 100лв. за всяка инстанция.

Развити са подробни съображения за нуждата от изменение на решението в частта за разноските, като са изложение и съответните математически изчисления.

От ответникът по молбата е не е постъпил отговор.

За да се произнесе съдът съобрази, следното:

Молбата за изменение на решението по чл.248 от ГПК е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, като за разглеждането й не се налага представянето на списък на разноските. Ето защо молбата, следва да бъде разгледана по същество.

1

Разгледана по същество молбата е неоснователна, по следните съображения:

Неоснователни са доводите на молителя, че Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/22 на СЕС не може да намери приложение в случая, доколкото последователна е практиката на ВКС, че приетата с решение на Висшия адвокатски съвет Наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения, представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съдът да не редуцира възнаграждението на адвокат под посочения в наредбата минимален размер. Ето защо размерите визирани в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, могат да се ползват единствено като препоръчителен ориентир при прилагането на чл.78, ал.5 от ГПК.

В разглежданият казус при определяне на дължимите в полза на ищецът разноски за адвокатско възнаграждение, освен размерът и съотношението му с уважената част от иска, е взет предвид и нормативно закрепеният в чл.78, ал.1-5 от ГПК принцип за присъждане на полезно направените разноски. Действително по делото в първата инстанция са проведени 6 открити съдебни заседания, но същите не са имали положителен ефект, доколкото първото изслушано заключение на САТЕ, се е оказало достатъчно пълно и правилно, за да бъде разрешен спора по същество. В този смисъл страната, която е довела до многократното отлагане на делото, макар и в съответствие с правилата за процесуална защита, не следва да извлече позитив от това си поведение, чрез присъждане на адвокатски хонорар за заседанията след второто, тъй като резултатът от тях не е допринесъл за фактическото изясняване на спора, а единствено до генериране на разноски. Ето защо при определяне на разноските за адвокатски хонорар, съдът го е редуцирал като е изключил част от възнагражденията за о.с.з., след второто и е намалил хонорара в посока основният такъв, чиито минимален размер, според предвиденото в НМРАВ възлиза на 629лв. с ДДС.

Неоснователни са и доводите на молителят за прекомерност на определеното юрисконсултско възнаграждение в размер от по 200лв. за всяка инстанция. Безспорно е, че делото е с висока фактическа сложност, поради което определеното възнаграждение за юрисконсулт, е към средният нормативно предвиден размер, чиито граници са от 100лв. до 360лв.

Воден от горното настоящият състав на съдът приема, че подадената от името на О.

Х. М. молба за изменение по реда на чл.248 от ГПК на постановено в настоящото производство решение, в частта за разноските, следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молбата на О. Х. М., с ЕГН **********, действащ чрез адв.Й. А., с която се иска изменение на Решение №377 от 10.04.2024г. по в.гр.д.№190/2024г.

2 на ОС Варна, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3