Определение № 4800 от 25.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4800 гр. Варна, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501929 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба вх. №67246/25.08.2026г. на Е. С. К., ЕГН **********, чрез адв. В. С., срещу определение № 10496/13.08.2026 г., постановено по гр. д. № 5031/2026 г. по описа на Варненски районен съд, 46 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за допускане на обезпечение на предявения срещу „Сий Сайд“ ЕООД, ЕИК **********, иск с правно основание чл. 76 ЗС. С обжалваното определение районният съд е отказал да допусне обезпечение чрез исканата обезпечителна мярка - да се разпореди ответникът да премахне своите заключващи устройства и да предостави на ищеца държането на процесната рибарска барака и навес, находящи се в поземлен имот с идентификатор **********.159 по КК на гр. Варна, местност „Траката“.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят сочи, че към исковата молба са приложени годни писмени доказателства, включително договор за покупко-продажба на преместваем обект с нотариална заверка на подписите и уведомление, изходящо от ответника. Поддържа, че законът не препятства допускането на поисканата обезпечителна мярка, а съдът неправилно е отказал обезпечението единствено с мотива, че така би се предрешил спорът. Твърди, че ищецът е закупил бараката, упражнявал е фактическа власт върху нея, а ответникът му е оспорил правата и скрито е отнел фактическата власт чрез заключване на постройката и поставяне на свои заключващи устройства. Навежда се и довод, че при недопускане на обезпечението е налице опасност процесният обект да изчезне.

Жалбоподателят счита, че съдът е могъл да определи съразмерна парична или друга гаранция и да уважи искането. Иска се отмяна на определението и допускане на исканото обезпечение.

Съдът, след служебна проверка, констатира, че частната жалба е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, като отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба вх. № 56127/13.07.2026 г. от Е. С. К. срещу „Сий Сайд“ ЕООД, с правно основание чл. 76 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху рибарска барака и навес, обозначени под № 39 и № 40 на приложена геодезическа скица, с площ 41,4 кв. м., находящи се в поземлен имот с идентификатор **********.159 по КК на гр. Варна, местност „Траката“.

В исковата молба и последвалата уточняваща молба ищецът твърди, че упражнява фактическа власт върху процесните обекти от 12.03.2025 г., когато е сключил договор за покупко-продажба на преместваем обект с Климент Петров Бояджиев. Посочва, че продавачът е изградил, ползвал и владял рибарската барака и навеса повече от 40 години, а след сключването на договора е предал владението на купувача. Ищецът поддържа, че на 20.05.2026 г. е получил уведомление от пълномощник на ответното дружество, с което е уведомен, че ответникът не признава правата му върху постройката, счита договора за недействителен по отношение на нея и заключва постройката. В уточняващата молба е заявено, че владението е отнето по скрит начин — в отсъствие на ищеца, чрез премахване на неговите катинари, поставяне на нови заключващи устройства, запечатване на постройката и поставяне на предупреждения.

С исковата молба е направено и искане за обезпечение на предявения иск чрез следната мярка - да се разпореди ответникът да премахне своите заключващи устройства и да предостави на ищеца държането на процесната барака и навес.

С обжалваното определение районният съд е приел, че исковата молба удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за редовност, както и че предявеният иск по чл. 76 ЗС е допустим. Отказът за обезпечение е мотивиран с извода, че поисканата обезпечителна мярка не цели обезпечаване на иска, а фактическо постановяване на предварително решение по спора, тъй като спорът се свежда именно до това следва ли ответникът да предаде владението/държането върху вещите на ищеца.

Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно.

Съгласно чл. 389, ал. 1 ГПК ищецът може да иска обезпечение на иска във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, а съгласно чл. 389, ал. 2 ГПК обезпечение се допуска по всички видове искове. Обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер. Обезпечението може да се извърши и чрез други подходящи мерки, определени от съда, но мярката трябва да бъде адекватна на обезпечителната нужда и съразмерна спрямо търсената защита.

От тези разпоредби следва, че за допускане на обезпечение следва да са налице кумулативно: допустим иск, вероятна основателност, обезпечителна нужда и подходяща обезпечителна мярка. Липсата на която и да е от тези предпоставки обуславя неоснователност на молбата за обезпечение.

В случая спорът пред въззивната инстанция се концентрира върху 2 последната предпоставка — подходящия характер на поисканата обезпечителна мярка. Предявеният иск по чл. 76 ЗС е за възстановяване на твърдяно отнето по скрит начин владение върху рибарска барака и навес.

Петитумът на главния иск е ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху тези обекти, a исканата обезпечителна мярка е ответникът да премахне заключващите устройства и да предостави на ищеца държането на същите обекти. Обезпечителното производство няма за предмет разрешаване на материалноправния спор, нито предварително удовлетворяване на иска. Неговата функция е да запази възможността бъдещото съдебно решение да бъде изпълнено, а не да създаде фактическо положение, което съвпада с окончателната защита, търсена по делото. По тази причина районният съд правилно е приел, че конкретно поисканата мярка е неподходяща. Тя не запазва съществуващо фактическо положение, а го изменя чрез предоставяне на фактическата власт върху спорните обекти на ищеца.

Така обезпечението би се превърнало в предварително изпълнение на евентуално бъдещо осъдително решение, без законът да предвижда такава възможност в настоящото производство.

Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е отказал обезпечението единствено поради недопустимо предрешаване на спора. В обжалваното определение не е отречена принципната възможност иск по чл.

76 ЗС да бъде обезпечен. Изводът е, че конкретно поисканата мярка съвпада по фактически резултат с петитума на иска и поради това не изпълнява обезпечителна, а удовлетворителна функция. Не променят този извод представените към исковата молба писмени доказателства — договорът за покупко-продажба на преместваем обект от 12.03.2025 г. и уведомлението от 20.05.2026 г., изходящо от ответника чрез негов пълномощник. Тези документи могат да бъдат обсъждани при преценката за вероятна основателност на иска, но не могат да заместят изискването поисканата мярка да бъде подходяща и съразмерна спрямо обезпечителната цел.

Неоснователен е и доводът, че съдът е следвало да допусне мярката при определяне на гаранция. Гаранцията по чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК служи като средство за обезпечаване на евентуалните вреди за ответника и може да компенсира недостатъчната убедителност на писмените доказателства, но не може да направи допустима или подходяща мярка, която по съществото си води до предварително удовлетворяване на предявения иск.

Не може да бъде споделен и доводът за опасност процесният обект да изчезне като основание за допускане именно на поисканата мярка. Дори да се приеме наличие на обезпечителна нужда, мярката следва да бъде насочена към запазване на възможността за изпълнение на бъдещото решение, а не към фактическо предаване на спорния обект на ищеца преди разрешаване на делото по същество. Освен това в приложеното уведомление от 20.05.2026 г. ответникът заявява, че заключва постройката и е готов да предаде движимите вещи на ищеца. При тези данни не са налице кумулативните предпоставки за допускане на обезпечение на предявения иск. Липсва подходяща обезпечителна мярка, която да е насочена към запазване на възможността за реализиране на правата по евентуалното решение, без да води до предварително удовлетворяване на иска.

С оглед изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

3

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10496/13.08.2026 г., постановено по гр. д. № 5031/2026 г. по описа на Варненски районен съд, 46 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4