Решение № 2763 от 16.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2763 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330113488 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Р. К. М., чрез адв. Т. И. срещу „Сити кеш” ООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 6.2 от Договор за кредит, сключен между страните, установяваща задължение за ищеца да заплати неустойка при непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, и нарушаваща предпоставките на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор потребителски кредит от ******** г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца финансов паричен заем. Поддържа се, че в клаузите на чл. 6.2 от договора била уговорена и неустойка, ако ищецът не осигури в тридневен срок от сключването му обезпечение под формата на поръчител, който следва да бъде физическо лице и да отговаря на многобройни, кумулативно предвидени критерии. Изтъква се, че дължимата по договора неустойка по своето същество представлява скрито възнаграждение за кредитора, а не цели да го възмезди за евентуално претърпени от него вреди.

1

Поддържа се и че методиката й на формиране води до прекомерност и поради това неустойката излиза извън присъщите си функции. Предвид изложеното, моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Сити Кеш“ ООД, с който се признава предявения иск, като изрично се отправя искане към съда за постановяване на решение при признание на иска. Поради изложеното ответникът моли на основание чл. 78, ал.2 ГПК в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски. Посочва се, че ответното дружеството не е претендирало от ищеца заплащане на уговорената неустойка.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на уговорена клауза за заплащане на неустойка по правоотношение по договор за паричен заем, която не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до нейната недействителност, като докаже всички елементи на фактическите състави на отделните основания за това.

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да 2 поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, а ищецът в молба вх. № ******** г. по описа на Районен съд П. /л. ***/ заявява, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл.

237 ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 113,75 лева. Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на 584,00 лева съобразно чл. 7, ал. 2, Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които следва да се присъдят на адвокат Т. И., АК – гр. П. В тази връзка неоснователно се явява искането на ответника в настоящия случай да се приложи нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, предвид обстоятелството, че същият не е дал повод за завеждане на делото.

Действително, не са ангажирани доказателства процесната неустойка да е претендирана от страна на ответното дружество, но доколкото такава е уговорена в договора, посоченото би могло да се случи във всеки един момент. Предвид изложеното ищецът има правен интерес от признаване за установено в отношенията между страните, че процесната клауза е нищожна, респ. ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото по този начин отрича вземане на кредитора против потребителя. Поради изложеното и ответникът следва да понесе разноските в производството.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявен иск от Р. К. М. , ЕГН: **********, срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:

202531869, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал.1, ЗЗД, вр. чл.

19, ал.1 ЗПК че клаузата на чл. 6.2 от договор за паричен заем „Кредирект“ № ******* г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, е недействителна поради противоречие с 3 добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, да заплати на Р. К. М. , ЕГН: **********, сумата в размер на 113,75 лева /сто и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, да заплати на адв. Т. П.

И., АК – гр. П., личен номер *******, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*******“ № ***, ет.***, офис ***, сумата в размер на 584,00 лева /петстотин осемдесет и четири лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на Р. К. М. , ЕГН: **********, безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- П.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 4