Решение № 1243 от 19.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1243 гр. София, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000500856 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба № 262149/14.01.2022 г. на ответника Прокуратурата на Република България срещу решение № 267140 от 29.12.2021 г., постановено по гр.дело № 2650/2021 г. по описа на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, 17 състав, в частта, с която предявените от П. Г. П. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са уважени съответно за сумата от 10 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 1000 лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.03.2019 г., както и в частта за присъдените разноски, съобразно уважената част от исковете.

Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответния размер на присъдените разноски.

Въззивникът-ответник счита, че решението в обжалваните му части е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон-чл.2, ал.1 от ЗОДОВ и чл.52 от ЗЗД, съществени 1 нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съобразно събраните по делото писмени, гласни доказателства. Поддържа изцяло неоснователност на предявените искове, поради което първоинстанционният съд е следвало да ги отхвърли изцяло. Твърди, че материалите по постъпилото ДП № 2/2015 г. по описа на С-БОП-Хасково, пр.пр. № 332/2015 г. на СП не доказват висящността на наказателното производство да е била окончателно преустановена спрямо ищеца. Твърди, че наред с това наказателното производство е прекратено поради недоказаност, а не поради това, че деянието не е извършено от ищеца или поради това че не съставлява престъпление. Поддържа, че неправилно съдът е присъдил законна лихва от 21.03.2019 г., доколкото към тази дата постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство не е било влязло в сила по отношение на всички обвиняеми. Твърди, че определеният от съд размер на обезщетението е силно завишен.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответната по тази въззивна жалба страна-ищеца П. Г. П..

Срещу постановеното по делото решение в неговата отхвърлителна част за горницата над присъдената сума от 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. – претенция за неимуществени вреди и за горницата над присъдената сума от 1000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв.претенция за имуществени вреди, както и за горницата над сумата от 318 лв. до пълния размер на платеното адвокатско възнаграждение за една инстанция, съобразно приложения списък, е постъпила въззивна жалба вх.№ 265766/02.02.2022 г. на ищеца по делото П. Г. П..

Моли съда да постанови решение, което е справедливо и адекватно на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, както и съответните лихви за забава. Моли да бъдат присъдени и направените в производството и пред двете инстанции разноски-държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Въззивникът-ищец твърди, че градският съд не е изложил в мотивите защо според него справедливостта налага този нисък размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, който размер не съответства нито на тежестта на повдигнатото обвинение, нито на тежестта и продължителността на воденото досъдебно производство, нито за 2 последиците от това обвинение. Твърди се, че в случая са касае за обвинение повдигнато срещу лице, което е упражнявало професията митнически служител. Поддържа, че неправилно в мотивите съдът не коментира останалите имуществени вреди, не ги анализира, независимо че са раздробени по пера, не коментира събраните доказателства, нито какви вреди счита да са претърпени. Поддържа се, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца заради повдигнатото му обвинение и воденото наказателно преследване е незаконно, което води до извода, че ищецът не само е понесъл несправедлива наказателна репресия, но и че е бил лишен от доходи, като пряка и непосредствена последица от това-все тълкуване на понятието „справедливост“, което градския съдия не е сторил.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответната по тази въззивна жалба страна-ответника Прокуратурата на Република България.

С оглед постъпилите въззивни жалби, първоинстанционното решение се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата му по съображения, подробно изложени в нея. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник Прокуратурата на РБ чрез своя процесуален представител моли съда да уважи въззивната жалба на ответника по подробно изложените в нея съображения. Заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ предявени от П. Г. П. против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди следствие на водено срещу него и прекратено наказателно производство по ДП № 2/2015 г. по описа на С-БОП-Хасково, пр.пр. № 332/2015 г. по описа на СП.

3

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Досъдебно производство № 2/2015 г. по описа на С“БОП“ Хасково, пр.пр. № 332/2015 г. по описа на СП е образувано на 05.08.2015 г. срещу неизвестни извършители.

С Постановление за привличане на обвиняем, на 14.12.2015 г. ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 2/2015 г. по описа на С“БОП“ Хасково, пр.пр. № 332/2015 г. по описа на СП за това, че в периода месец март 2015 г. до 13.12.2015 г. в област Хасково и на територията на ГКПП „Капитан Андреево“ заедно с други лица участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение от повече от три лица с цел да върши престъпления по чл.301, ал.1 НК и чл.282, ал.1 НК, като групата е създадена с користна цел и в нея участва като длъжностно лице-митнически инспектор в Отдел „Борба с наркотрафика“ в ТМУ Свиленград, Митница „Свиленград“ при Агенция „Митници“, престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2 във връзка с ал.2 от НК. С постановлението от 14.12.2015 г. спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 5000 лв.“

Това процесуално действие е предшествано от извършено на 13.12.2015 г. претърсване и изземване от дома на ищеца, включително и гаража в гр.Свиленград, ул. „Йордан Йовков“ № 2, ет.3, ап.9 и задържането на ищеца за срок от 24 часа със заповед за задържане от 13.12.2015 г.

С Постановление от 11.07.2017 г. са отменени взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „Парична гаранция“, както и забраната да напуска пределите на Република България. На 13.07.2017 г. разследването е предявено, а на 13.09.2017 г. е предадено на ответника със заключително мнение. След повторно връщане на органите на досъдебното производство, същото приключва на 19.02.2019 г., а с Постановление от 21.03.2019 г. на прокурор при Специализираната прокуратура воденото срещу ищеца наказателно производство е прекратено, поради недоказаност на обвинениеточл.243, ал.1, т.2 от НПК.

Пред разследващите органи ищецът е представляван от адвокат Н. Д.-Д., като за осъщественото процесуално представителство в рамките на досъдебното производство, ищецът е договорил с адвокат Д. и й заплатил 4 адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв. (договор за правна защита и съдействие от 03.06.2017 г. ), както и от адвокат Г. Г.а, на която заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв.

От показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка Н. А. П.а се установява, че същата е съпруга на ищеца, с който имат сключен граждански брак от 1997 г. и от който брак имат родени две деца. Свидетелката установява, че 13.12.2015 г. бил неделен ден, когато сутринта в 08 часа на вратата на апартамента в гр.Свиленград, където по това време семейството живеело, се позвънило. Свидетелката отворила вратата и разбрала, че в дома им ще бъде извършен обиск. Такъв бил извършен присъствието на двете деца на ищеца, съответно към онзи момент на 17 и 10 години. Свидетелката разбрала, че мъжът й ще бъде задържан, като след като обул анцуг и маратонки, му махнали връзките с обяснението да не се обеси в килията. Това било чуто от децата. Докато вървели към гаража, за да бъде извършен обиск и там, ищецът бил прегърнат от тежко въоръжен човек, с качулка. Ищецът бил с поставени на ръцете белезници. В тоя момент наизлезли и съседи и станали свидетели на зрелището. Всичко случващо се отразило много зле психически на ищеца, той останал в къщи. Свидетелката установява, че имало случаи, в които съпругът й обаждайки се на приятели просто да ги чуе или да излезе с тях, получавал отговор повече да не ги търси. Ищецът започнал да не спи нощно време, да го болят зъбите. Останал без работа и започнал такава едва през 2017 г. като портиер (установява се и с приетите по делото трудови договори № 283/07.03.2017 г. и № 105/07.06.2018 г., като трудовото правоотношение е прекратено по молба на ищеца със Заповед № 86/29.06.2018 г.). Всичко случило се, включително и невъзможност на ищеца да си намери работа, принудило семейството да напусне гр.Свиленград и да се установи в гр.Стара Загора, където ищецът си намерил работа (установява се и с приетите по делото писмени доказателства договор за наем от 26.07.2019 г. и удостоверение за настоящ адрес от 15.10.2020 г.). Свидетелката установява, че следствие на случилото се ищецът започнал да вдига кръвно, изпадал в нервни състояния от това, че много дълго време бил затворен, отчайвал се, преминавал много рязко в различни психически състояния на нервност, апатия. Случвало се да не спи цял нощ и да стои на дивана в тъмното, дори нямал желание да пуска телевизор.

Свидетелката М. А. К., установява, че е сестра на съпругата на ищеца и 5 живее в гр.Свиленград на 15 минути от дома на ищеца. Свидетелката установява, че след ареста за едно денонощие и повдигане на обвинения на ищеца, той спрял да общува с хората, стоял затворен в къщи. Всички започнали да го избягват. Преди това ищецът нямал здравословни проблемиспортувал, играел тенис, карал колело, не приемал медикаменти. Стресът във връзка с образуваното наказателно производство продължил до 2017 г., когато се наложило семейството да напусне гр.Свиленград, където за ищеца нямало работа. Ако искал да започне някъде, не го вземали. След като си останал в къщи, психиката на ищеца се сринала, започнал да пие лекарства и да ходи по доктори.

Установява се, че в следствие на образуваното наказателно производство срещу ищеца и неговата съпруга е започнала и проверка по пр.

№ 14-16/2016 г. от КПКОНПИ.

От представените и приети по делото амбулаторни листове се установява, че в периода от 29.09.2017 г. до 23.01.2020 г. ищецът е посещавал лекари с оплаквания от тревожност, емоционален дискомфорт, лесна раздразнителност през деня и безсъние през нощта. Поставена диагноза: фобийно тревожно разстройство, неуточнено с назначена медикаментозна терапия алора 3x1, тритико 150 мг 1/3 т., увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, есенциална (първична хипертония). Представени са изписани рецепти, но не и касови фискални бонове или други писмени доказателства, удостоверяващи закупуване и заплащане на стойността на предписаните от лекарите на ищеца медикаменти.