Протокол № 759 от 02.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 759 гр. Пазарджик, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Б. Бишуров

Съдебни

А.КА Н. ДАМЯНОВА заседатели: ЙОРДАНКА СТ. ХРИСТОВА при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова и прокурора С. Ст. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Б. Бишуров Наказателно дело от общ характер № 20255200200437 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимият Н. А. А., редовно призован, се явява в съдебната зала. За него се явява защитникът му адв. А. Ч. от АК Разград – редовно упълномощен от досъдебното производство.

За ОП- ПАЗАРДЖИК се явява прокурор С. Д..

Явява се вещото лице д-р С. И. И., редовно призован.

Не се явява вещото лице В. Т. Т., редовно призован. От същия е постъпила писмена молба, в която уведомява съда, че на 28.11.2025 год. е получил призовка за явяване в качеството му на вещо лице в днешното съдебно заседание. Сочи, че изцяло поддържа изготвената от него техническа експертиза с № 2024/ИЕУ-045 от дата 20.05.2024 год. и няма какво да добави към нея. Моли цитираната техническа експертиза да бъде приета в негово отсъствие, поради невъзможност за издаване на командировъчно, тъй като призовката е получена в последния работен ден, преди датата на заседанието.

В случай, че възникнат допълнителни въпроси, моли да бъде призован за следващо съдебно заседание, като желае да бъде разпитан чрез видеоконференция или телефонна конференция, съгласно чл. 149, ал. 8, т.3 от НПК.

В залата присъства домакинът на ОП – Пазарджик - М. П., при когото 1 се намират на съхранение приобщените по делото веществени доказателства, които са донесени от него в съдебната зала.

Становище на страните по хода на делото:

Прокурорът: Няма пречка, да се даде ход на делото.

Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.

Подс. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

С. И. И. - 51 г., от гр. Петрич, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, без родство с подсъдимия. Работи в Министерство на културата като ръководител на Регионален инспекторат югозападна България с център на планиране гр. София.

Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.

ДОКЛАДВА СЕ постъпилото по делото официално уведомително писмо от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик, с приложена към него справка за промяна на собственост и справка за собственост на лек автомобил с рег. № СВ 3662 КВ.

ДОКЛАДВА СЕ и постъпилото по делото официално уведомително писмо от Председателя на управителния съвет на АПИ, с приложена към него справка за движение по републиканската пътна мрежа на лек автомобил с рег.

№ СВ 3662 КВ за датата 14.01.2024г. в часовия диапазон от 00:00 ч. до 24:00 ч.

Страните /поотделно/: Да се приемат.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото подробно изброените 2 по-горе.

ПРИСТЪПИ се към изслушване на комплексната археологическо нумизматична и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице д-р С. И. и находяща се в том 1, л. 55 - л. 319 от досъдебното производство.

ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на вещото лице.

В.л. д-р И.: Поддържам заключението.

Прокурорът: Нямам въпроси към вещото лице.

Адв. Ч.: Съгласно чл. 2 от наредбата за вещите лица, Вие следва да ползвате два от способите, законност и научна обоснованост. Кои от тях ползвахте, при определяне на обектите като културни ценности и археологически обекти?

В.л. д-р И.: Освен споменатите два казуса, които Вие споменахте, се проверяват каталози, метрични данни, прави се аналогия със сходни предмети.

Когато има съмнения, има и снимки под микроскоп, XRF анализ. По отношение на законност, понеже става дума за изключително много материали, монетите са проверявани в каталозите, които са публикувани както от българските музеи, вкл. Регионален исторически музей – Пазарджик, където са описани нумизматичните материали, които се срещат в региона на областта и района, отделно има и други каталози, издавани от други български музеи, които обхващат циркулацията на монетите на територията на Р. България. Може да се ползват и международни каталози, понеже тук има и антични монети, които са свързани с по-дълбока древност, имате римски монети, средновековни, византийски. Всяка една от тях е проверена в съответния корпус и може да се коментира. Когато говорим за предмети като фибули и кани, са ползвани съответните каталози, които за издадени обикновено от Националния археологически институт музей към БАН, който има най-богатата колекция в това отношение.

Адв. Ч.: Местоработата Ви към Министерство на културата ли е или към регионалния музей в гр. Пазарджик?

В.л. д-р И.: В Министерство на културата работя. Завършил съм история, а по-късно археология. Имам дисертация на тема антични монети, циркулация в края на II-ри век пр. Хр. до началото на I - ви век сл. Хр. на 3 територията на югозападна България.

Адв. Ч.: Кои нормативни актове, като законност, с оглед Наредбата за вещите лица сте ползвали при определянето на обектите като археологически обекти и културни ценности?

В.л. д-р И.: Те са цитирани в експертизата, говорим за чл. 278, ал. 6 от НК, Закон за културно наследство, където се определя което е движимо културно наследство. Цитирана е и наредбата за инвентаризация от гледна точка на това, че културното наследство, особено археологическото е публична държавна собственост и след откриването трябва да бъде предадено, инвентирано, идентифицирано.

Адв. Ч.: При вас подавано ли е заявление от ОП - Пазарджик за категоризиране на обекти като археологични и такива като културни ценности, съгласно Наредба № 1 от 2021 г., чл. 9, ако не се лъжа? Съгласно такова заявление обектите по делото трябва да се категоризират като културни ценности, това става с комисия. Подавано ли е до Вас такова заявление?

В.л. д-р И.: Правил съм единствено експертизата, нямам информация за подавано такова заявление.

Адв. Ч.: Преди Вашата експертиза, тези обекти бяха ли категоризирани от комисия по Наредба № 1 /2021 г. като културни ценности?

В.л. д-р И.: Не съм намерил информация за такова нещо.

Адв.

Ч.: Сам ли определихте, че обектите на изследване са археологични обекти и културни ценности?

В.л. д-р И.: При условие, че това не е комплексна експертиза. Наредбата коментира определен процес, който се извършва от музеи.

Адв. Ч.: Като експерт в областта, поради каква причина монетите не са обследвани и описани като аверс и реверс по тях?

В.л. д-р И.: Напротив, така са описани. С лице и гръб, това е българския превод на тези термини.

Адв. Ч.: На всички монети ли е извършен спектрален анализ?

В.л. д-р И.: Само на тези, за които има съмнение в тяхната автентичност.

Адв. Ч.: С оглед на Вашата практика, запознат ли сте с жаргонните термини, които се използват в нумизматиката понякога? Чували ли сте 4 термина „шайби“ и „материал“? Можете ли да опишете какво представляват?

В.л. д-р И.: Да, чувал съм термините. Това не е в нумизматиката, а поскоро в нерегламентирания пазар, който не е легален. Понеже монети от III-ти и IV-ти век, например, това е династията на Константин Велики или Константинова династия е свързана с много сериозно монетосечене. Има периоди, когато инфлационните процеси са сериозни и отсичането на монети е в огромно количество. Поради тази причина те се намират също и в голямо количество в земните недра. Обикновено понеже има инфлационни процеси и материалът за изработка не е достатъчно добър и те се наричат „шайби“, защото ги има в много голямо количество и преди да има реставрация, консервация, приличат на такъв физически предмет всъщност и затова ги наричат „шайби“.

Адв. Ч.: Може ли за тези обекти, който нарекохте „шайби“ да се каже, че голяма част от тях са обезличени в значителна степен, така както е споменато в Закона за културното наследство?

В.л. д-р И.: Възможно е, защото тези монети не са преминали през ателие, те не са реставрирани, консервирани и много често, когато се прави експертизата са в лошо състояние и може да има известен елемент на обезличаване, но това не означава, че те губят качеството си на културна ценност.

Адв. Ч.: Случвало ли Ви се е във вашата практика да срещнете, т.н. фалшификати, подправени монети, а именно да се разтопи съдържанието на шайбите и след това да се направи нов отпечатък на определена монета, но се съхранява материалът като автентично стар материал?

В.л. д-р И.: Това по-скоро не се отнася за тези материали, които Вие казвате, а за монетите от благороден метал, защото там стойността на създадения фалшификат просто може да покрие направените производствени разходи.

Адв. Ч.: От кои ценови каталози взехте цените на монетите?