Решение № 687 от 05.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Варна, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20223110205110 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Подадена е жалба от „ЕГК“ ЕООДгр.Варна срещу

Наказателно постановление

№

032100282/22.12.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ. Санкционираното лице оспорва наличието на административно нарушение. Твърди, че е допусната техническа грешка в графика за м.юли 2021г., както и че работникът Г.Н. в действителност на 28.07. и 29.07.2021г. е полагал труд през работното време, определено за първа смяна. Изтъква, че доводи в тази насока са били изложени в депозирано възражение срещу съставения акт, което обаче не е било обсъдено. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв.П. К. от ВАК, която поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Във второ съдебно заседание не се явява представител. В депозирано съпроводително писмо се изтъква мнение, че са събрани всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина, както и че извършването на нарушението е безспорно установено. Моли се наказателното постановление да бъде потвърдено. Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Въз основа всички събрани по 1 делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател стопанисвало обект-фитнес зала „Фулмакс фитнес и СПА“, находяща се в гр.Варна, бул.“Христо Ботев“ №18в. С Правилник за вътрешния трудов ред работодателят въвел сумарно изчисляване на работното време с период на отчитане шест месеца.

Служителите следвало да работят по установен график, с продължителност на работния ден от осем работни часа. От управителя било утвърдено и работно време на фитнес центъра, с посочени смени за съответните дни от седмицата.

В посочения фитнес-център на длъжност „инструктор“ работело лицето Г.Г.Н.. На 29.07.2021г. той полагал труд за времето от 11,30ч. до 21,00ч., а на 30.07.2021г. работната му смяна започнала в 07,00ч. На 18.11.2021г. от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“- Варна била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството.

В хода на проверката било поискано представянето на определени документи, между които и график за работа за м.юли 2021г. и присъствена форма за явяване и неявяване на работа за същия месец. Документите били представени на 23.11.2021г. и при запознаването с тях проверяващите установили изложените обстоятелства. Във връзка с констатациите при проверката на 13.12.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че на 30.07.2021г. не е осигурило непрекъсната междудневна почивка на Г.Н. от минимум 12 часа, при въведено сумирано отчитане на работното време.

Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН (в действалата в този момент редакция), но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 22.12.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за извършено нарушение на чл.152 от КТ. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката Р. Н. П., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочената свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на свидетелката, поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви. Показанията на проверяващата се подкрепят и от приложените писмени доказателства и конкретно- от Правилник за вътрешния трудов ред в „ЕГК“ ЕООД, график на работното време за периода 01.07.2021г.-31.12.2021г.,

Протокол за извършена проверка

№

ПР2138203/13.12.2021г. и др. В депозираната жалба се оспорват фактическите изводи на наказващия орган, като се твърди, че в графика за работа е допусната техническа грешка и в действителност на 28.07.и 29.07.2021г. Н. е полагал труд през работното време, определено за първа, а не за втора смяна.

Липсват обаче основания изложените твърдения да бъдат кредитирани, тъй 2 като не са подкрепени от никакви конкретни доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборят фактическите констатации в акта и показанията на свидетелката, които ги потвърждават. Съдебната практика приема, че за санкционираните лица съществува задължение при обжалване да посочват твърденията и доказателствата си, като неизпълнението на това задължение следва да се третира като неправомерно бездействие (Решение № 2112 от 6.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2122/2019 г.), от което според настоящия състав не могат да бъдат черпени благоприятни последици. Следва да се отбележи също, че при представянето на графика за работа в хода на проверката представителят на дружеството не е твърдял наличието на техническа грешка в отразяванията в таблицата.

Освен това в т.4 на съставения Протокол за извършена проверка е било констатирано наличието на процесното нарушение и са били дадени предписания да се осигурява на работниците непрекъсната междудневна почивка най-малко 12 часа. Липсват данни предписанието да е обжалвано по реда на АПК или дружеството да е изразило каквото и да било несъгласие с констатациите в протокола, което обуславя извода за достоверност на фактическите твърдения в НП и съответно- за недостоверност на твърденията в жалбата. Този извод се потвърждава и от показанията на св.П., която сочи, че при представянето на отчетната форма за м.юли 2021г. е установила, че на 29.07.2021г. Н. е полагал труд до 21 часа, а на 30.07.2021г. е постъпил на работа в 7 ч. сутринта. Макар и по делото да не е приложена отчетната форма за явяване на работа за процесния месец, съдържанието на документа се установява от показанията на проверяващата. В практиката си ВКС подчертава, че разпоредбата на чл. 14 НПК въвежда общото правно положение, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, а в съответствие с чл. 117 НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. (Решение № 280 от 8.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 876/2017 г., II н. о., НК). При това положение, като съобрази събраните по делото доказателства (показанията на св.П., приложеният график за работа, заповедта, с която са утвърдени работното време и работните смени в обекта, а също и данните от съставения Протокол за извършена проверка, които не са оспорени нито при връчването му, нито впоследствие) и при липсата на доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата, съдът прие за безспорно установено, че на 29.07.2021г. Н. е полагал труд до 21 часа, а на 30.07.2021г. е постъпил на работа в 7 ч. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма. При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени 3 процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание Заповед № 0280/03.08.2010г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на какво административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Не представлява процесуално нарушение необсъждането изрично на подаденото възражение. В практиката си ВАдмС изтъква, че в текста на чл. 57, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН липсва изискване санкционния акт да съдържа доводи по подадено възражение. Необсъждането на постъпило срещу АУАН възражение е свързано с обосноваността на наказателното постановление, а не с допускането на съществено процесуално нарушение при издаването му, поради което не се явява предпоставка за отмяната на санкционния акт на формално основание. (Решение № 2144 от 11.11.2019г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2419/2019г.). По приложението на материалния закон съдът установи следното: По силата на чл. 152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. По изложените по-горе съображения съдът приема за установено, че на 29.07.2021г. работникът Г.Н. е полагал труд през времето, определено за втора смяна - до 21,00ч., (видно от приложеното Работно време на фитнес център „Fullmax“, утвърдено от управителя), а на следващия ден 30.07.2021г. е работил през времето, определено за първа работна смяна - от 07,00ч. сутринта. Положеният труд е бил в продължение на осем часа и за двата работни дни. Доколкото периодът от 21,00ч. на 29.07.2021г. до 07,00ч. на 30.07.2021г. е по-кратък от 12 часа, безспорно не е спазено изискването за осигуряване на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа, с което е допуснато нарушение на чл. 152 от КТ. Нарушението е осъществено на 30.07.2021г., а именно - на датата, на която работникът е започнал да полага труд след междудневна почивка, по-кратка от нормативно установената.

Правилно административнонаказателната отговорност е насочена към санкционираното дружество. Задължението да осигури минималната междудневна почивка на работника е възложено на работодателя. Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Не се спори по делото, че Н. е бил ангажиран по трудово правоотношение от санкционираното дружество за изпълнение на работа като инструктор и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че „ЕГК“ ЕООД има качеството работодател по отношение лицето Г.Н. и следователно дружеството е било задължено да осигури ползването на непрекъсната междудневна почивка, не по-малко от 12 4 часа от работника. Като не е изпълнило това свое задължение, дружеството действително е осъществило нарушение по чл.152 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.