Решение № 4431 от 23.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4431 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Кацаров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100508396 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. Н. Я., чрез адв. Д., срещу решение № 8443/22.05.2023г., постановено по гр. дело № 63051/2022г. по описа на СРС, 36-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД искове по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че В. Н. Я. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 636.72 лева – присъдени разноски по гр.д. № 71774/2014г. по описа на СРС, 62-и състав, и сумата 50 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които вземания на 06.12.2019г. е издаден изпълнителен лист и образувано и.д. № 20208560400591 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег.

№ 856 в КЧСИ, с район на действие – СГС.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Решението по гр.д. № 71774/2014г. по описа на СРС влязло в законна сила на 01.04.2016г. и от тази дата започнало теченето на погасителната давност. Образуването на изпълнителното дело не било изпълнително действие и не прекъснало давността.

Неправилно СРС приел, че всички подадени молби от взискателя произвели прекъсващ давността ефект – не се установявало, че съдебният изпълнител бездействал и не предприел изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора. От възникване на вземането на 01.04.2016г. до 09.06.2022г., когато бил наложен запор на вземания, в продължение на повече от 6 години по отношение на 1 ищеца не било предприето изпълнително действие.

Изпълнителното дело се прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 03.04.2022г., а извършените след тази дата изпълнителни действия не произвели ефект, поради настъпилата перемпция.

По тези доводи моли за отмяна на решението и вместо него - постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 439 ГПК бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София” ЕАД не е депозирал писмен отговор. В хода на делото заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на представения по делото изпълнителен лист от 06.12.2019г. се установява, че същият бил издаден на основание чл. 404-409 ГПК, въз основа на влязло в сила решение от 22.04.2015г. по гр.д. № 71774/2014г. по описа на СРС, 62-и състав. В исковата молба ищецът твърди, че същото решение влязло в законна сила в по-ранен момент, а именно на 01.04.2016г.

Предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД срокът на новата давност е всякога пет години и не е изтекъл към датата на образуване на и.д. № 20208560400591 по описа на ЧСИ Б.Б. – 02.04.2020г.

В случая следва да се съобрази и обявеното извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр.

28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. По горните мотиви в периода на извънредното положение в страната от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давностен срок изобщо не текъл.

2

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с молбата си за образуване на изпълнително дело от 02.04.2020г. кредиторът на вземанията „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, възложил на ЧСИ Б. да определи начина на изпълнението. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща и искане за прилагане на определен изпълнителен способ, респ. възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто е настоящият случай, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Ето защо съдът приема за установено, че на 02.04.2020г. давността била прекъсната с молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело с инкорпорирано в същата възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

Видно от съдържанието на изпълнителен лист от 06.12.2019г., същият бил издаден в полза на ответника „Топлофикация София“ ЕАД срещу длъжниците В. Н.

Василева и Д.Р.В. за сумите 988.18 лева – разноски по исковото производство по гр.д.

№ 71774/2014г. по описа на СРС, 62-и състав и 285.26 лева – разноски в заповедното производство.

Съгласно възприетото от ВКС разрешение по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. ОСГТК, в случай като настоящия - на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството. В случая на 15.07.2020г. ЧСИ наложил запор върху МПС на другия длъжник Д.Р.В., предвид на което неоснователни са доводите във въззивната жалба, че изпълнителното дело се прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 03.04.2022г.

Възражението за извършвани изпълнителни действия по премирано изпълнително производство са напълно ирелевантни, доколкото с т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. ОСГТК ВКС уеднакви съдебната практика, като прие, че погасителната давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по 3 възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Изпълнително действие, годно по естеството си да прекъсне теченето на давността за вземанията съставлява изпращането на съобщение за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банковите й сметки в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и „Първа Инвестиционна банка“ АД, както и на трудовото й възнаграждение, извършено на 03.06.2022г. Запорът на вземанията на длъжника се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл.

507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането (в този смисъл са мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК). В случай, че по сметките на длъжника няма наличност запорът може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде удовлетворено само след последващи постъпления на суми по тези сметки. Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или изпълнителното производство бъде прекратено.

Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер (в този смисъл решение №4/16.06.2017 г. по т.д.

4

3129/2015г., ІІ т.о. на ВКС).

Настоящият съдебен състав намира, че когато запорното съобщение е изпратено до банка, в която длъжникът има банкова сметка, какъвто е и разглежданият казус, наложеният запор има действие както по отношение на наличните суми, така и по отношение на бъдещите постъпления по сметката и запорът се счита наложен от получаване на запорното съобщение до настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства.

Изпълнението по и.д. № 20208560400591 по описа на ЧСИ Б. било спряно с определение № 32495/30.11.2022г. по гр.д. № 63051/2022г. по описа на СРС, 36-и състав, постановено по реда на чл. 389, ал. 1 ГПК. Доколкото по спряното изпълнително производство е недопустимо да бъдат извършвани изпълнителни действия до възобновяването му, то и давност за вземанията-предмет на същото производство не тече.

По горните мотиви 5-годишната погасителна давност за процесните вземания не е изтекла нито към датата на подаването на исковата молба в съда на 21.11.2022г., нито в хода на делото, поради което предявените от ищеца искове по чл. 439, ал. 1 ГПК са неоснователни и правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд. Обжалваното решение е правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът.

Пред СГС същият е заявил претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 200 лева. Настоящият състав на съда намира, че такива не следва да му се присъждат, тъй като ответникът не е депозирал отговор на въззивната жалба и не е изпратил представител в съдебно заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна.