Решение № 786 от 07.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12529/2021
- Вид
- Решение № 786
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 07.02.2025
- Състав
- Албена Александрова, БИЛЯНА СИМЧЕВА, Нели Савчева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.357 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 271, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.358 · Кодекс на труда
- чл.358, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.83 · Кодекс на труда
- чл.8, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 786 гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100512529 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20130783/03.06.2021 г. СРС, 163 с-в, по гр.д.№ 4693/21 г. е отхвърлил като неоснователен предявения иск от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу И. К. Й. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 876,53 лв. като платена без основание за период 28.01.2016 г.31.03.2016 г. след прекратяване на трудов договор № ЧР-ТП-41/16.07.2015 г. на 28.01.2016 г. със заповед № ЧР-ТП-22/27.01.2016 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ със законна лихва от датата на подаване на искова молба в съда-27.01.2021 г. до изплащане на вземането на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.357 и чл.358, ал.1, т.3 КТ и чл.86 ЗЗД, като погасен по давност.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Агенция „Пътна инфраструктура“ с оплаквания, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил тригодишната погасителна 1 давност.Излага доводи, че трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие със заповед № ЧР-ТП-22/27.01.2016 г. на председателя на УС и спорът не е трудов, поради което цитираното от първоинстанционния съд ТР № 135/01.12.1965 г. на ОСГК на ВКС е неотносимо.Неправилно съдът е приел, че исковата претенция касае платено трудово възнаграждение, тъй като страните не са били в трудово правоотношение за процесния период и не е имало престиране на работна сила, за което да се дължи плащане.Въззивникът твърди, че при формиране на правните си изводи първоинстанционният съд не е съобразил фактическата обстановка.Поддържа, че в случая е приложима 5-годишната погасителна давност, която не е изтекла към момента на предявяване на иска.Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да уважи иска.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- И. К. Й. оспорва същата.Твърди, че при получаване на сумата му е било обяснено, че се касае за обезщетение за прекратяване на трудовия договор и тоя я е получил със съзнанието, че получава дължимо плащане.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.Ищецът- Агенция „Пътна инфраструктура“ твърди, че между него и ответника И. К. Й. е бил сключен трудов договор № ЧР-ТП-41/16.07.2015 г. за длъжността „главен специалист“ в Дирекция „Административно обслужване и координация“, прекратено със заповед № ЧР-ТП-22/27.01.2016 г. на председателя на УС на Агенцията, получена на 28.01.2016 г.Независимо от прекратяването на трудовото правоотношение за периода 28.01.-31.03.2016 г. ищецът е продължил да заплаща суми на ответника без правно основание.Фактът на недължимо извършените плащания е установен след извършена проверка в АПИ.Твърди, че за месец януари 2016 г. е превел по банков път на ответника сумата от 623,20 лв., представляваща трудово възнаграждение за 20 работни дни при отработени 18 дни.Плащането е извършено с файл за масово плащане на обща стойност 334 129,71 лв. по бюджетно платежно нареждане № ЕО02103/29.01.2016 г., като на ответника са 2 надплатени 62,32 лв.За месец февруари 2016 г. в полза на ответника е извършен банков превод на сума в размер на 606,40 лв. с файл за масово плащане на обща стойност 226 977,01 лв. по бюджетно платежно нареждане № Е00631/29.02.2016 г.-месец след прекратяване на трудовия договор.За месец март 2016 г. на ответника е платена сума в размер на 623,20 лв. с файл за масово плащане на обща стойност 237 982,49 лв. по бюджетно платежно нареждане № Е01842/30.03.2016 г., като плащането отново е без правно основание.На ответника е начислено и обезщетение за неизползван отпуск за 12 дни в размер на 461,54 лв. брутна сума или 415,39 лв. нетна сума с фиша за м.01.2017 г., която сума е приспадната от неоснователно начислените му суми и общият брой на надплатените суми възлиза на 876,53 лв., като същите са недължими поради липса на правно основание и с получаването им ответникът се е обогатил за сметка на Агенцията.С писмо, получено на 07.03.2019 г., ищецът е отправил покана към ответника за възстановяване на сумата.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 876,53 лв., получена без основание през периода 28.01.2016 г.-31.03.2016 г. след прекратяване на трудовия договор със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът е оспорил иска с твърдения, че сумите са дължимо платени и представляват обезщетение, тъй като се е съгласил трудовият му договор да бъде прекратен по указания от работодателя начин и представляват обезщетение за оставане без работа, евентуално-друго дължимо обезщетение.Прави възражение за изтичане на 3-годишна погасителна давност.
Видно от представения трудов договор № ЧР-ТП-41/16.07.2015 г. страните по делото са били в трудово правоотношение за длъжността „главен специалист“, прекратено със заповед № ЧР-ТП-22/27.01.2016 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 28.01.2016 г.В заповедта е посочено, че на основание чл.224, ал.1 КТ на служителя следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 дни за 2016 г. и 10 дни за 2015 г. или общо 12 дни.
От заключението на приетото пред въззивната инстанция заключение на ССчЕ е установено, че през периода януари-март 2016 г. на ответника са били начислени суми, като след удържане на съответните данъци и осигуровки по банков път са му преведени общо 1 852,80 лв.Размерът на трудовото 3 възнаграждение на И. Й. за м.01.2016 г. за 18 работни дни е 534,17 лв. /нетна сума/, а обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за 12 дни неизползван отпуск429,30 лв. /нетна сума/.Сумите се водят в счетоводството на ищеца като плащане на трудово възнаграждение.На лицето са плащани нетни възнаграждения.Липсва отразяване за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ за 12 дни годишен отпуск.Посочените обстоятелства се установяват и от представените фишове за заплата за м.01.-03.2016 г. и бюджетни платежни нареждания от 29.01.2016 г., 29.02.2016 г. и 30.03.2016 г.
С писмо с обратна разписка, получено на 07.03.2019 г., ищецът е поканил ответника в 10-дневен срок да възстанови получената сума от 1038,73 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.
Първоинстанционният съд е приел, че се касае за суми, получени във връзка с трудов договор и е приложимо ТР № 135/01.12.1965 г. на ОСГК на ВС.Приел е за доказано, че сумата е изплатена от ищеца на ответника с основание „заплата“, след като трудовото им правоотношение е било прекратено, като е приложил уредбата на погасителната давност, предвидена в чл.358, ал.1, т.3 КТ /3 години/.Доколкото искът е предявен на 27.01.2021 г., всички суми, претендирани преди 27.01.2018 г., са погасени по давност.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Не се установи при постановяването на обжалваното решение да са нарушени императивни материалноправни норми.
Между страните не се спори, а и от събраните доказателства се установи, че са били в трудово правоотношение, прекратено по взаимно съгласие, считано от 28.01.2016 г. и че ответникът е получил претендираните суми през периода януари-март 2016 г. с посочено основание „заплата“.Ответникът не доказа наличие на основание за получаване на сумите.
Съгласно разпоредбата на чл. 357, ал.1 КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите
4 правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж.Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск касае трудов спор, тъй като е свързан с уреждане на отношенията между страните във връзка с прекратено трудово правоотношение и с въпроса дали заплатеното трудово възнаграждение е дължимо или не, като обстоятелството дали трудовият договор е прекратен, е ирелевантен.Ищецът претендира връщане на сума, погрешно начислена по фишове за заплати и платена без основание като трудово възнаграждение след прекратен трудов договор.Т.е. юридическият факт, послужил като основание за получаване на сумата, е трудов договор, за който обаче ищецът твърди, че е прекратен.При това положение приложима е нормата на чл.358, ал.1, т.3 КТ и искът се погасява с 3-годишна погасителна давност, поради което оплакването на възизвника, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на ТР № 135/01.12.1965 г. по гр.д.№ 126/65 на ОСГК на ВС, е неоснователно.В цитираното ТР изрично е посочено, че споровете за връщане на изплатеното от предприятията, учрежденията или организациите на работниците и служителите трудово възнаграждение, са трудови спорове и вземанията за връщане на недължимо изплатени трудови възнаграждения се погасяват в сроковете по чл.83 КТ /отм./,сега чл.358 КТ.В случая ищецът претендира връщане на суми, платени през периода м.01.-м.03.2016 г., а исковата молба е подадена на 27.01.2021 г.-след изтичане на тригодишната погасителна давност.
Дори и да се приеме, че погасителната давност за предявяване на иска не е изтекла, ищецът не е доказал, че ответникът е бил недобросъвестен към момента на получаване на сумите.Съгласно чл. 271, ал. 1 КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно.Съгласно разясненията, дадени с ТР № 79/1965 г. по гр.д.№ 56/65 г. на ОСГК на ВС за преценката за това дали работникът или служителят следва да върне сумите, определящо е субективното отношение на получателя към основанието за получаване на сумите. За да отпадне задължението му за връщане на сумите, достатъчно е той да е имал съзнанието, че за него съществува правото да ги получи. Добросъвестен е този работник или служител, който не е знаел за липсата на правно основание за получаване на съответните суми.Изхожда се от принципа, че добросъвестността е правно начало, което изисква точно и честно отношение, взаимно уважение и 5 изпълнение на правата и задълженията в съответствие със законовите разпоредби /определение № 1452/2014 г. по гр.д.№ 5213/14 г., IV ГО на ВКС/.Ответникът твърди, че е получил сумите със съзнание, че същите са му дължими във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, като презумпцията за добросъвестност съгласно чл.8, ал.2 КТ не е оборена.
Неоснователни са оплакванията във връзка с правната квалификация на иска.Първоинстанционният съд е квалифицирал правилно предявения иск, изхождайки от твърденията в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.Обстоятелството, че твърдяната като получена без основание сума касае отношения във връзка с последиците от прекратяване на трудовото правоотношение, не променя правната квалификация, а е относимо към преценката за приложимия материален закон, касаещ наличието или не на основание за получаване, респ. задържане на сумата и приложимата погасителна давност.
Други конкретни оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а съгласно чл.269, ал.1, изр.второ ГПК въззивната инстанция е обвързана от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
Разноски не се претендират от въззиваемата страна.
Разпечатката съдържа 30 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f235622-0733-41fe-a34a-c11e2e816838