Решение № 739 от 18.06.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№………………./……………………. година, гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 02.06. 2020 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА

ЦАНКОВА при участието на секретаря Доника Христова като разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова въззивно гражданско дело № 343 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от В.К.Т., ЕГН **********,***, против решение № 3585/02.08.2019г., постановено по гр.д. № 14083/2018г. по описа на Районен съд – Варна, изменено с определение № 14752/11.11.2019г. , с което е отхвърлен иска предявен от В.Т., с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, за признаване право на изкупуване на 73.50 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор ***, предявен срещу Д.К., М.М., С.Л., И.К. и ,,Ред хоок“ ЕООД.

Въззивникът счита решението за неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че същото е постановено при съществено процесуално нарушение, а именно недопускане на тройна СГЕ, поради което е останало неизяснено обстоятелството, дали представеното по делото завещание е подписано от неговия издател. Счита, че изводите не съда са необосновани, т.к. почиват на две противоречиви заключения, които са прието по делото. Въпреки твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение , с въззивната жалба не е направено доказателствено искане за допускане на нова СГЕ.

С писмен отговор Д.К., М.М., С.Л. и И.К., оспорват жалбата, като неоснователна, молят да бъде потвърдено решението на първата инстанция.

Постъпила е и частна жалба от ,,Ред хоок“ ЕООД, срещу постановеното по делото определение № 14752/11.11.2019г., с частта, с която решението е изменено, като е уважено искането на ищеца за намаляване размера на присъдените в полза на ,,Ред хоок“ ЕООД разноски, като моли същото да бъде отменено.

Въззивника В.К.Т. е оспорил частната жалба, като неоснователна.

Постъпила е и частна жалба срещу определение № 14572/11.11.2019г. от В.К.Т., в частта му, в която е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските спряно ответниците Д.К., М.М., С.Л., И.К., като счита, че в тази част е неправилно моли да се отмени, като се уважи възражението му за намаляване на съдебните разноските в полза на посочените лица.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата срещу постановеното от ВРС решение е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното:

Производството е образувано по иск от В.К.Т., ЕГН: **********, срещу Д.П.К., ЕГН: **********, М.К.М., ЕГН: **********, С.К.Л., ЕГН: **********, И.К.К., ЕГН: **********, „РЕД ХООК“ ЕООД, ЕИК: *********, с искане до съда да постанови решение, с което да се признае на ищеца правото му на изкупуване по отношение на 73.50 кв. м. ид. ч. от имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, ***А, при цена от 30000 лева.

Твърди, че по силата на саморъчно завещание, обявено на 23.04.2018 год., ищецът е собственик на 15 кв. м. ид. ч. от имот № ***, целият с площ от 159 кв. м. По силата на договор от 18.07.2018 год., първите четирима ответници продават на „РЕД ХООК“ ЕООД 73.50% кв. м. ид. ч. от процесния имот. Позовава се на липса на отправено предложение към него за изкупуване на прехвърлените от другите съсобственици идеални части.

Ответникът – „РЕД

ХООК“ ЕООД депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на иска. Оспора твърдението за наличие на съсобственост между страните по отношение на имота. Твърди нищожност на саморъчното завещание, от което черпи права ищеца- нито текста, нито подписа са изпълнени от завещателя. От друга страна, атакуваната сделка не съставлява продажбата, поради което и за прехвърлителите не е възникнало задължението за предложение за изкупуване към ищеца. Отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Ответниците – Д.П.К., М.К.М.,

С.К.Л., И.К.К., в писмен отговор излагат съображения за неоснователност на иска. Възразяват срещу допускането на изкупуване, доколкото ищецът не е в състояние да изпълни престацията на приобретателя и оспорват правата на ищеца в съсобствеността, поради автетничност на завещението от 07.01.2016 год., на което основава правата си. В тази връзка възразяват, че нито съдържанието, нито подписа, положен в документа, са изпълнение от завещателя. Отправят искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От саморъчно завещание от

07.01.2016 год. (л. 4 от гр. д. № 1766/ 2018 г. на ВОС), съставено от О.Д.Р., ЕГН: **********, последната завещава на В.К.Т. правото да придобие собствеността върху недвижими имот – 15 кв. м. идеални части от имот с идентификатор № ***, с адрес ул. „Фантазия“ 17а, гр. Варна.

Саморъчното завещание е обявено на 23.04.2018 год.

С НА № 74/ 28.05.2018 год., В.К.Т. е признат за собственик на 15 к м. ид. ч. от ПИ № ***, находящ се в гр. Варна, ул. „Фантазия“ 17а.

Със Заповед № 86/ 12.03.2018 год. на Кмета на район „Младост“ при Община Варна е наредено премахване на незаконен строеж – жилищна сграда, с единтификатор № 101354.3515.689.1, находящ се в ПИ № ***,като е определен едномесечен срок, считано от влизане в сила на заповедта, за доброволно изпълнение.

На 30.03.2018 год. между Д.П.К., М.К.М.,

С.К.Л., И.К.К., като възложители и „Ред Хоок“ ЕООД – изпълнител, е сключен договор, по силата на който последният се задължава да извърши – премахване на жилищна сграда с идентификатор № ***, представляваща незаконен строеж,въз основа на цитираната по горе заповед,която е изградена на етап недовършен „груб строеж“. Видно от чл. 3, между страните е постигнато съгласие, че стойността на възложената услуга възлиза на 30 000 лева, като изрично е уговорено, че възнаграждението на изпълнителя на подлежи на редукция с равностойността на получените отпадъчни материали. Уговорено е също така, вместо възнаграждението по чл. 3, възложителите да прехвърлят на изпълнителя, притежаваните от тях идеални части от поземления имот, в седмодневен срок от приемане на строежа от общинската администрация.

Съгласно НА № 130/ 18.07.2018 год., поправен с НА № 144/ 23.07.2018 год., Д.П.К.,

М.К.М., С.К.Л., И.К.К. прехвърлят на „Ред Хоок“ ЕООД 73.50 кв. м. идеални части от ПИ № ***, находящ се в гр. Варна, ул. „Фантазия“ 17а, целият с площ по скица от 159 кв. м., а по предходен документ за собственост – 177 кв. м. срещу изпълненото задължение на „Ред Хоок“ ЕООД да извърши премахване на жилищна сграда с идентификатор № ***, представляваща незаконен строеж, съгласно условията на Договор от 30.03.2018 год., със стойност на услугата 30000 лева с ДДС.

Съгласно заключението на вещото лице Н. Р. по приобщената съдебно – графологична експертиза, буквено – цифровия ръкописен текст в „Саморъчно завещание от 07.01.2016 г.“ и подписът за „завещател“ в същия документ, са изпълнени от лицето О.Д.Р..

Съгласно заключениятя на вещото лице Е.А. по приобщените повторна и допълнителна съдебно – графологични експертизи, ръкописения текст и подписа за „завещател“ в „Саморъчно завещание от 07.01.2016 г.“ не са изпълнени от лицето О.Д.Р..

Въз основа на установената фактическа обстановка,настоящият въззивен състав приема следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС и е допопустим.

Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗС ,съсобственикът може да изкупи частта на друг съсобственик, разпоредил с договор за продажба се в полза на трето лице със своята идеална част от съсобствеността. Срокът за предявяване на иска за изкупуване и реализиране по съдебен ред е двумесечен, като същия тече от датата на продажбата, а при липса на отправено предложение - този срок тече от момента на фактическо узнаване за сделката.

Съгл. чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да установи, в условия на пълно и главно доказване, наличието на съсобственост между страните по отношение на имот № ***, в която твърди, че притежава 15 кв. м. ид. ч., въз основа на завещателно разпореждане от 07.01.2016 год.; наличие на сключен договор за продажба, сключен между другите съсобственици и трето, външно за съсобствеността лице; датата на узнаване за сключване на сделката.

В тежест на ответниците е при оспорване на иска е да установят наличие на отправено предложение за изкупуване; положителните факти, на които основават възраженията си за прехвърляне на идеални части от имота, с договор, различен от продажба.

Настоящият въззивен състав приема изцяло извода на ВРС, че ищецът не е доказал твърдението си, че е съсобственик на вещта .

Представеното по делото завещание, въз основа на което ищецът твърди,че е собственик е оспорено от ответниците.

Безспорно, за да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН – да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания. Липсата на която е и да е от горните предпоставки обосновава нищожността на завещанието, съгласно чл. 42, б. „б” ЗН.

С оглед направеното оспорване, по делото пред ВРС са допуснати две единични експертизи, а към втората е изготвено и допълнително заключение.

Първото заключение, което е приело,че завещанието е написано и подписано от лицето,посочено за негов автор е било оспорено от ищеца и ответната страна,поради което е допусната нова СГЕ.

Настоящият въззивен състав изцяло възприема изготвената от в.л. Е. А. съдебно графологична експертиза като компетентно изготвена и неоспорена от страните

Заключението е подробно, мотивирано и изготвено след детайлно изследване на голям брой сравнителните образци / голяма част предоставени от ищеца/ , подробно са изследвани редица елементи, разяснени са както съвпаденията в общите и частниграфични признаци,така и различията, а становището на експерта е ясно и убедително заявено.

В заключението, което съдът кредитира, освен съвпаденията са изследвани и различията на почерка, като са установени значителни различия между почерка в изследвания документ и сравнителния материал, като касае се различия в устойчиви признаци, с голяма идентификационна стойност. Изследвана и координацията на движенията на лицето, изпълнявало текста и подписа. В тази връзка са установени различия и в писмено двигателния навик – забавеност, спиране, промяна на скоростта на писане, непривичвни прекъсвания, присъедителни движения, характерни при имитиране на буквите и подписа.

Съобразно заключението,което съдът кредитира, текстът и подписа за „завещател“ в саморъчното завещание от 07.01.2016 год. не са изпълнени от О.Д.Р..

Въз основа на горното, настоящият въззивен състав изцяло възприема изводите на ВРС за за недействителност за представеното завещание.

Завещанието не породило правно действие, поради което и въз основа на него ищецът не се легитимира като собственик на 15 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна. Други доказателства установяващи правото на собственост на ищеца не са представени.

Изложеното обосновава извода, че към датата на прехвърлителната сделка - 18.07.2018 год., ищецът не е притежавал качеството на съсобственик на имот № 10133515.689, а от това и за последния не е съществувало право на изкупуване по реда на чл. 33 ЗС.