Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1996 от 02.06.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15698/2023
Вид
Решение № 1996
Подписан
02.06.2025
В сила
10.07.2025
Състав
Елена Николова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал. 7 и 8 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл.11, ал. 7 и 8 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 1996 гр. Варна, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Е. Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Е. Николова Гражданско дело № 20233110115698 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.

№91025/04.12.2023г. от „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ №33 срещу Е. Д. А. ЕГН **********, с адрес: гр.В., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание, както следва: чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД за признаване за установено, че Е. Д. А.. ЕГН ********** в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1504639. дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД дължи на ищеца сумата от 116.45лв. (сто и шестнадесет лева и 45ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 06.01.2020г. до 02.02.2023г. на адрес: гр.В., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.03.2023г. до окончателното им плащане и с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Е. Д. А.. ЕГН

**********, дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД сумата от 26.79лв. (двадесет и шест лева и 79 ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 06.03.2020г. до 25.02.2023г. и за които суми е издадена заповед № 1217 от 06.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №2576/2023г. по описа на ВРС.

Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№13711/2021г. на ВРС.

В исковата молба ищецът излага, че е предоставил на ответника ВиК услуги в качеството му на потребител В и К услуги за имот на адрес гр.В.. Сочи, че ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номер 1504639, чийто 1 титуляр е ответникът. Сочи, че ответникът не е заплатил претендираните суми за реално доставени и отчетени В и К услуги чрез електронен карнет (таблет) , затова е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, което е уважено. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради това в указания му едномесечен срок ищецът предявява иск за установяване на вземанията си.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му от съда особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че ответницата е собственик на обекта на потребление на ВиК услуги. Твърди, че ответницата не е искала присъединяване към водопроводната мрежа на ищеца, нито е подписвала договор между страните, поради което няма качеството на потребител на ВиК усуги. Оспорва, че претендираните количества вода са реално доставени през процесния период. Оспорва, че ответницата е използвала ВиК услугите на ответното дружество, както и че е получили и потребила фактурираните количества вода. Твърди, че ищцовото дружество не е доставило фактурираните количества вода. Оспорва, че ищцовото дружество правилно е извършило отчитането на потребената от ответницата вода и пресмятането на крайните дължими суми.

Съдът, като прецени съобразно чл. 1 2 и чл. 2 3 5 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 2576/2023 г. е видно, че същото и образувано по заявление с вх. №16354/02.03.2023 г. от „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД като по него е издадена Заповед № 1217/06.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение, по силата на която е разпоредено длъжникът Е. Д. А. да заплати на кредитора "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК:

103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ №33, сумата от 116.45лв. (сто и шестнадесет лева и 45ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 06.01.2020г. до 02.02.2023г. на адрес: гр.В., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.03.2023г. до окончателното им плащане и сумата от 26.79лв. (двадесет и шест лева и 79 ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 06.03.2020г. до 25.02.2023г, както и сумата от 75,00 лева, представляваща направени по делото съдебно деловодни разноски.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД.

Представена е и справка за недобора на частен абонат с абонатен № 1504639, с адрес на потребление: гр.В. с титуляр Е. Д. А., съгласно която са начислени суми за ВиК услуги за „Битови нужди“ по водомер №03544 за периода от 06.01.2020 г. до 02.02.2023 г. е в размер на 382,44 лв. , а дължимите са в размер на 258,20 лв. , тъй като има извършено плащане за месец януари 2023 г. в размер на 24,24 лв. на 07.10.2024 г.

Видно от представената справка от АВ №255048/20.02.2025 г. на името на Е. Д.

А. е, че с Решение от 21.05.2002 г. по гр.д. №1723/2002 г.е отменено Решение на ВРС от 25.08.2001 г. по гр.д. №187/20221 г. в частта, в която е допусната делба на ап.8, от 43,49 кв.м, ет. 3 , вх. 8 , бл.301, гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, като е вписано решението по отношение на процесния апартамент гр.В., без диспозитив. От същата 2 справка е видно, че върху апартамента има наложени възбрани от ЧСИ за задължения на Е. Д. А. на 12.01.2024 г. и 25.11.2021 г.

Представен е договор за покупко-продажба, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ рег.№50 от 02.04.1986 г. по силата на който А. В. А. е закупил от СД „Изграждане на селищните системи“ ап.23, находящ се в гр.Варна. ж.к. „Вл. Варненчик“ бл.202. вх.1.

Представена е справка за отчета чрез електронен карнет на водомер 034037, на адрес: гр. В. на името на Х. П. Н., съгласно която съгласно реален отчет на водомера в обекта на потребление са потребени общо 283 куб.м вода за периода от 07.01.2020 г. до 01.04.2022 г. , като в началото на периода показанията на водомера са 717 куб.м, а в края 1000 куб.м. Като номер на пломба на водомера е посочен 314397.

Съгласно представеното извлечение от електронния карнет за обекта на потребление е видно, че същият е отчитан служебно поради липса на достъп, като периодично е извършван редовен отчет, съгласно който количествата потребени ВиК услуги са надчетени. В края на периода 02.02.2023 г. е отразено количество 388 куб. м, след като дълго време за обекта не е начислявана консумация. За следващия период 02.03.2023 г. е начислено служебно количество от 3 куб.м, а на по-следващия отчет на 04.04.2023 г. след самоотчет на абоната е посочено потребление от 398 кум. М.

Представени са два броя изпълнителни листи издадени срещу ответницата Е. А. за цената на потребени ВиК услуги с абонатен №1504639 за обект на потребление, както следва с изп. лист №10103/10.10.2017 г. за сумата от 805,97 лв. – главница, потребена за периода от 06.02.2013 г. – 07.06.2017 г. , както и мораторната лихва за забава в размер на 130,77 лв. , издаден по ч.гр.д. №9566/2017 г. на ВРС и изп. лист №3510/15.07.2020 г., издаден по ч.гр.д. №1740/2020 г. на ВРС за сумата от 722,85 лв. – главница за периода от 07.06.2017 г. - 06.01.2020 г. и сумата от 130,77 лв. – мораторна лихва за забава.

По делото е изслушано и приобщено към доказателствения материал заключението на вещото лице Я. Л. по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като надеждно и компетентно дадено и от което се установява, че за периода от 06.01.2020 г. до 02.02.2023 г. има незаплатени услуги в размер на 116,45 лв.

– главница и 26,82 лв. законна лихва към 25.02.2023 г. , като видно от същото е, че последната фактура за периода от 04.01.2023 г. до 02.02.2023 г. в размер на 20,03 лв. е заплатена. Вещото лице е посетило адреса с инкасатора на ВиК услуги, но не им е осигурен достъп, въпреки че на таблото във входа е имало обявление, че същия ден и час ще се извърши отчитане на водомерите.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, като по същество ищецът претендира установяване дължимостта на сума, представляваща потребено и незаплатено количество вода за процесните отчетни периоди, както и сума, представляваща обезщетение за забава върху незаплатените количества вода, въз основа на сключен договор при Общи условия.

Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице неизпъление на договорно задължение за заплащане на цената на предоставена стока/услуга, в случая - вода и В и К услуги по Договора при Общи условия на ответника.

Съгласно пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, „потребители“ са: а) юридически или физически 3 лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

В чл.11, ал. 7 и 8 от ЗРВКУ се урежда реда, по който се изготвят, одобряват, публикуват и влизат в сила общите условия на В и К операторите, а именно „В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.

Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.”

Чрез приетите по реда на чл. 11 ал. 7 от ЗРВКУ Общи условия не се създават правоотношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги.

Качеството потребител на В и К услуги, възниква по силата на закона - пар. 1 т. 2 от ЗРВКУ.

Отношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги се регулират още от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съгласно наредбата, правоотношенията между операторите и потребителите възникват още преди присъединяването и се регулират чрез предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната система по чл. 12 ал. 2 т. 2 от Наредбата. След подаване на писмено заявление за присъединяване към водоснабдителната система по чл. 13 от Наредбата, се сключва договор за предоставяне на В и К услугите по чл. 14 от Наредбата, който има силата на окончателен договор за присъединяване.

От изложеното до тук става ясно, че и преди влизане в сила на представените по делото Общи условия между потребителите на В и К услуги и В и К операторите съществуват договорни отношения. Задължението за заплащане на предоставените В и К услуги възниква от момента на присъединяването на обекта към водопреносната и канализационна мрежа. Задължението за плащане възниква в патримониума на потребителя по смисъла на пар. 1 т. 2 от ЗРВКУ, а именно на собственика или ползвателя на обекта. В този смисъл по делото е релевантно установяването на качеството собственик или ползвател на ответника за претендирания период.

Видно от събраните по делото доказателства партида с номер 1504639 се води на името на ответника Е. А.. Същата, по силата на закона притежава качеството на ползвател на процесния обект на потребление през процесния период, което е видно от вписванията по партида на ищцата в имотния регистър и представения договор за закупуване на имот от покойния й съпруг А. В. А..