Решение № 236 от 18.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Топузова

Членове:

Ружена Керанова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Мина Топузова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201113 по описа за 2023 година

Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на подсъдимия Р. К. Р., неговия защитник и повереника на частните обвинители Г. Т., М. М., Г. М., С. М., Г. М. и М.

М. срещу решение №176 от 03.10.2023 г., постановено по внохд № 232/23 г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив.

С присъда № 35 от 04.11.2022 г. по нохд № 2584/21 г. по описа на Окръжен съд- гр.

Стара Загора подсъдимият Р. К. Р. е признат за виновен в това, че на 30.06.2018 г. на първокласен път ПП І-106, в участъка 331+ 500 км, в землището на село Дъбово, област Стара Загора, при управление на МПС- лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с ДК № ................ е нарушил разпоредбата на 16, ал.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. В. М. и средна телесна повреда на Г. Н. А., изразяваща се в счупване на ляво бедро, довело до затрудняване на движението на левия крак за срок от около десет месеца, като на основание чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б.“б“, във вр. с ал.1, б. “в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от седем години, при първоначален „общ“ режим на изпълнение на наказанието и на основание чл.343г НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от седем години, считано от влизане на присъдата в сила, като е оправдан да е нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП.

В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на разноските по делото.

1

По жалба на подсъдимия и на повереника на частните обвинители адв. Б. за увеличаване на наказанието е образувано внохд № 232/23г. на Апелативен съд гр. Пловдив.

С въззивното решение е изменена постановената първоинстанционна присъда, като наложеното на подсъдимия Р. наказание „лишаване от свобода“ е намалено от седем години на пет години. В останалата й част присъдата е потвърдена.

В касационната жалба на подсъдимия се сочат всички касационни основания.

Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в това, че въззивната инстанция не е допуснала повторна автотехническа експертиза, като по този начин е осуетила възможността да бъде установено точното място на удара и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия А..

Като самостоятелно процесуално нарушение се сочи и това, че в приетата за установена от въззивния съд скорост на движение на управлявания от подсъдимия автомобил е била много по- висока от тази, отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт, като по отношение на този съставомерен елемент не е изменено обвинението и Р. е осъден по непредявено обвинение.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът незаконосъобразно не е назначил съдебно- медицинска експертиза, която да установи дали твърдяната от него загуба на съзнанието не се е дължала на употребата на предписани му лекарства, както и е останал неизяснен въпроса дали ако пострадалата М. е била поставила предпазния си колан е щял да бъде избегнал леталния изход.

С жалбата се оспорва и направения от въззивния съд доказателствен анализ, като се поддържа, че той не отговаря на изискванията на чл.13 и чл.14 НПК за всестранно, пълно и обективно изследване на доказателствата. Поддържа се, че неправилно е отхвърлена възможността причина за произшествието да е синкоп (внезапна загуба на съзнанието), като незаконосъобразно въззивният съд е отхвърлил тази възможност само на базата на показанията на свидетелите Ш. и Г..

Жалбоподателят поддържа, че допуснатите съществени нарушения на процесуални правила са попречили да бъдат изяснени релевантните факти и това не е дало възможност на въззивния съд да направи верния извод, че в случая е налице случайно деяние и да приложи чл.15 НК.

По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК жалбоподателят твърди, че въззивният съд не е съобразил особеностите на индивидуалния казус, тежестта на извършеното и данните за личността на подсъдимия, като не е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство продължителността на наказателното производство, демонстрираното желание на Р. да помогне на пострадалите и високата степен на съпричиняване от страна на водача на другия автомобил А.. Поддържа, че като смекчаващо отговорността обстоятелство е трябвало да бъде отчетено и влошеното му здравословно състояние, предвид установено му заболяване - хипертония.

2

При условията на алтернативност подсъдимият моли да бъде оправдан, или атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или наказанието да бъде намалено до размер, който дава възможност за приложението на чл.66, ал.1 НК.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия се сочат всички касационни основания.

Като съществено нарушение на процесуални правила се посочва отказът на въззивния съд да назначи повторна автотехническа експертиза, въпреки очевидните и явни грешки допуснати в приетото основно заключение. Твърди, че назначената допълнителна експертиза не е коригирала приетата основна и по делото са останали неизяснени факти.

Оспорват се и доказателствените изводи на въззивния съд, като се твърди, че неправилно е отхвърлена възможността подсъдимият да е претърпял краткосрочно безпомощно състояние, което да е довело до загуба на контрол върху управлявания автомобил (синкоп), като по този начин е изключена възможна и вероятна причина за настъпване на произшествието.

Поддържа се, че ако причината за навлизането на управлявания от Р. автомобил в лентата за движение на насрещно движещото се превозно средство е била друга, то тогава е трябвало да бъде прието, че престъплението е осъществено умишлено, а не непредпазливо.

По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК не се сочат конкретни доводи и оплаквания.

Поддържа се, че наложеното от въззивният съд наказание е явно несправедливо защото е завишено. Твърди се, че въззивният съд при индивидуализация на наказанието, неправилно е преекспонирал извършените от подсъдимия преди произшествието нарушения на правилата за движение по пътищата, като не е отчел, че той е професионален водач на МПС, непрестанно е в движение и тези нарушения не са тежки, и не са довели до други пътни произшествия.

В жалбата се поддържа, че личността на подсъдимия не се отличава с висока степен на обществена опасност и отмереното наказание от пет години „лишаване от свобода“ не отговаря на тежестта на инкриминираното деяние.

На тези основания и при условията на алтернативност се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или решението да бъде изменено, като бъде намалено наложеното наказание от пет на три години и изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.

В касационната си жалба повереникът на частните обвинители сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

Поддържа, че неправилно въззивният съд е намалил наказанието „лишаване от свобода“ от седем на пет години. Моли да бъде отчетено, че всички смекчаващи отговорността обстоятелства са били правилно съобразени от първоинстанционния съд и са 3 взети предвид при постановяване на присъдата. Твърди, че неправилно въззивният съд е отчел обществената опасност на деянието и дееца и е достигнал до извод, че те не съответстват на наложените наказания и налагат тяхното редуциране.

С касационната жалба се оспорват и изводите на въззивния съд, че продължителността на развитие на воденото наказателно производство трябва да бъде ценено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Поддържа се, че с нарушаване на изискването за разглеждане на делото в разумен срок се нарушават в еднаква степен правата както на привлечения към наказателна отговорност, така и на пострадалите от престъплението.

На тези основания се предлага да бъде увеличено наказанието „лишаване от свобода“ наложено на подсъдимия Р. до размера, определен от първата инстанция.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия Р. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли тя да бъде уважена. Представя и допълнение към касационната жалба в срока по чл.351, ал.4 от НПК.

Пледира, че въззивният съд не е установил релевантните за изхода на производството факти, като е приел скорост на движение на автомобила на подсъдимия, която е хипотетична и не се установява от доказателствените източници. Наред с това твърди, че са му нарушени правата, тъй като той е осъден по непредявено обвинение, защото въззивният съд е приел скорости на движение на автомобилите, между които е настъпило произшествието, които съществено се разминават с тези, отразени в обвинителния акт, като обвинението не е било изменено по реда на чл.287 НПК.

Защитникът поддържа, че мотивите на атакуваното въззивно решение са непълни, като съдът не е обсъдил обстоятелството, че пострадалата М. е била без колан, както и не е изследвал дали ако такъв е бил поставен е щял да настъпи общественоопасния резултат.

Оспорват се и изводите на съда, че претърпяната травма от свидетеля А. представлява средна телесна повреда.

Претендира се и неправилно приложение на закона, като се твърди, че съществуват множество доказателства, извън обясненията на подсъдимия, които установяват причина за настъпване на произшествието, различна от приетата от въззивния съд. Защитата поддържа, че Р. е получил синкоп, което го е довело да невъзможност за кратко време да упражнява контрол върху автомобила и именно това е било действителната причина за навлизането в насрещната лента за движение.

Оспорва се и размера на наложеното наказание, като се твърди, че въззивният съд не е изследвал естеството на извършените от подсъдимия нарушения, а ги е ценил като отегчаващо отговорността обстоятелство.

На тези основания предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или решението да бъде изменено, като бъде наложено наказание, което позволява изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.

4

Повереникът на частните обвинители Г. Т., Г., С., Г. и М. М.и поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде наложено на подсъдимия наказанието „лишаване от свобода“, определено от първоинстанционния съд.

Представителят на държавното обвинение предлага касационните жалби да бъдат преценени като неоснователни. Поддържа, че въззивният съд е направил пълен и верен анализ на доказателствата и е изложил съответните мотиви. Установил е по несъмнен начин извършените нарушения от страна на подсъдимия и тяхната връзка с настъпване на произшествието.

По отношение на наказанието твърди, че то е определено в съответствие със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и може да постигне целите на чл.36 НК.

Предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Повереникът на частните обвинители Т., А., А., К. и В. А.и и А. поддържа, че всички касационни жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Поддържа, че въззивният съд е направил задълбочен, подробен и верен анализ на доказателствените източници, правилно е ценил приетите експертизи и е изяснил в максимална степен фактите по делото. Поддържа, че оплакванията за липса на мотиви или допуснати нарушения при изясняване на фактите са неоснователни.

Повереникът е категоричен, че твърдяното от защитата оплакване за липса на изясняване на последиците от произшествието ако починалата пострадала е била с колан е безпредметно, тъй като е ноторно известно, че при удар със скорост над 60 км/ч употребата на колан с оглед настъпването на общественоопасните последици няма значение.