Определение № 512 от 23.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. София, 23.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове:

Весислава Иванова

Иван Стойчев като разгледа докладваното от Петя Шишкова Касационно частно наказателно дело № 20268003200924 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК.

Образувано е по повод на определение № 121 от 02.10.2026г. по ЧНД № 41/2026г. по описа на Районен съд - Свищов, с което съдебното производство по делото е прекратено и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност между Свищовския и Шуменския районни съдилища.

Частното съдебно производство е образувано първоначално пред Районния съд в гр.Шумен по молба за съдебна реабилитация от И. Й. И.. С определение № 56 от 29.01.2026г., постановено по НЧД № 234/2026г. състав на съда е прекратил производството пред себе си и на основание чл.433, ал.2 от НПК е изпратил делото по подсъдност на Районния съд в Свищов, който е постановил по-тежка присъда.

Свищовският районен съд, от своя страна, също е преценил, че не е компетентен. Мотивирал се е с позицията на защитника, формулирана в сезиращата молба и в пледоарията, че искането за съдебна реабилитация се отнася единствено до последното осъждане, тъй като за останалите вече е настъпила абсолютна реабилитация.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на съдилищата и приложените по делото материали, намери следното:

По отношение на И. в периода 1988г. – 2017г. са постановени общо десет 1 присъди. При наличните по делото данни /липсват доказателства за датата на изтърпяване на част от наказанията лишаване от свобода и за изплащане на глобите/ не се установява да е настъпила реабилитация по право за което и да е от осъжданията. Независимо от отправеното в молбата искане, частична реабилитация е недопустима, тъй като реабилитирането е акт на цялостна оценка за лицето. Най-тежкото наказание – лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, е наложено от Военния съд – Плевен. Съобразно правилото на чл.433, ал.2 от НПК компетентен е Софийският военен съд, като негов правоприемник, поради което делото следва да му бъде изпратено за разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратеното ЧНД № 41/2026г. да се изпрати за разглеждане на Софийския военен съд.

Препис от определението да се изпрати за сведение на Шуменския и Свищовския районни съдилища.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2