Определение № 523 от 29.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 523 гр. Варна, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502770 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на А. Б. И. чрез адвокат Д. Белчева против решение № 3887 от 03.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 15216 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, с което е осъдена въззивницата да заплати на Б. Р. Ж. сумата от 7 300 лева, представляваща обезщетение за ползване през периода от 01.12.2019 г. до 02.06.2023 г., на недвижим имот, находящ се в село Кранево, област Добрич - ***, ет.1, а именно: самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със заповед № 300-5-74 от 15.09.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 29 кв.м, намиращ се на първи етаж в сграда с идентификатор ***, която е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска /29.11.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата; както и е осъдена въззивницата да заплати на Б. Р. Ж. сумата от 1 064,11 лева, представляваща извършени в производството пред първата инстанция разноски на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, евентуално неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закони. Излага се, че помещението 1 е ползвано от АГППМПДМ - Десита" ООД, а не от въззивницата, което обстоятелството е относимо към това кой е надлежен ответник по иска. В тази връзка се излага, че до 21.06.2018 г. помещението е ползвано он юридическото лице, а след този период до септември 2020 г. от бабата по бащина линия на ищцата, а след това до 09.09.2021 г. няма доказателства кой е ползвал имота.

Именно поради факта, че помещението за периода от 09.09.2021 г. до 02.06.2023 г. не е ползвано като стоматологичен кабинет, не може да бъде ценено заключението на вещото лице за пазарния наем. Сочи се, че съдът необосновано не е приел, че извършените от въззивницата И. строителномонтажни работи от нея не съставляват подобрения. Излага се, че задачата на вещото лице не е посочена коректно, както и не е разпределил правилно доказателствената тежест. Прави се извод, че неправилността на обжалваното решение е свързана с нарушаване от съда на задължението му да обсъди всички доказателства по делото и доводи на страните и да посочи в мотивите на решението кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства.

Моли се за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск.

Във въззивната жалба е направено искане за спиране на настоящото производство до влизане в сила на съдебен акт по гр.д.№ 776/2025 г. по описа на Районен съд – Балчик с предмет делба на сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор

***, тъй като процесният имот е част от сградата – предмет на делбата.

Видно от изисканото удостоверение от Районен съд – Балчик и от копие от искова молба е, че е предявен иск от А. Б. И. против Б. Р. Ж. за делба на недвижим имот, находящ се в село Кранево, област Добрич - ул. „Калиакра" № 4, ет.1, а именно: жилищна сграда с идентификатор *** по КККР при следните квоти: 1/3 идеална част за ищцата и 2/3 идеални части за ответницата, и е образувано гр.д.№ 776 по описа за 2025 г. на РС - Балчик.

Предмет на настоящото производство е обезщетение за ползване през периода от 01.12.2019 г. до 02.06.2023 г., на недвижим имот, находящ се в село Кранево, област Добрич - ***, ет.1, а именно: самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР с площ от 29 кв.м, 2 намиращ се на първи етаж в сграда с идентификатор ***.

Според разпоредбата на член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора по спряното дело, тоест налице е преюдициалност на едното дело спрямо другото. Според мотивите на тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г., постановено по тълк.д.№ 2/2014 г., и тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г., постановено по тълк.д.№ 8/2013 г., на ОСГТК на ВКС основанието за спиране по член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В разясненията по точка 5 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г., постановено по тълк.д.

№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид посочената норма от закона е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

В случая такава връзка между делата е налице, защото образуваното дело пред РС – Балчик е за делба на сградата, където се намира помещението, за което се претендира обезщетение, и по него съобразно разпоредбата на член 344, алинея 1, изречение първо от ГПК съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще бъде извършена делбата, както и каква е частта на всеки съсобственик. Доколкото въззивницата релевира да е съсобственик на сградата, където се намира помещението, за което се претендира обезщетение, то производството за делба се явява обуславящо иска за обезщетение за ползване, тоест преюдициално.

3

Мотивиран от така изложените съображения и на основание член 267 от ГПК, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по въззивно гражданско дело № 2770 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Варна до произнасяне с влязъл в сила акт по производството по гр.д.№ 776/2025 г. по описа на Районен съд – Балчик.

Определението за спиране може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 523 гр. Варна, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502770 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на А. Б. И. чрез адвокат Д. Белчева против решение № 3887 от 03.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 15216 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, с което е осъдена въззивницата да заплати на Б. Р. Ж. сумата от 7 300 лева, представляваща обезщетение за ползване през периода от 01.12.2019 г. до 02.06.2023 г., на недвижим имот, находящ се в село Кранево, област Добрич - ***, ет.1, а именно: самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със заповед № 300-5-74 от 15.09.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 29 кв.м, намиращ се на първи етаж в сграда с идентификатор ***, която е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска /29.11.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата; както и е осъдена въззивницата да заплати на Б. Р. Ж. сумата от 1 064,11 лева, представляваща извършени в производството пред първата инстанция разноски на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, евентуално неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закони. Излага се, че помещението 1 е ползвано от АГППМПДМ - Десита" ООД, а не от въззивницата, което обстоятелството е относимо към това кой е надлежен ответник по иска. В тази връзка се излага, че до 21.06.2018 г. помещението е ползвано он юридическото лице, а след този период до септември 2020 г. от бабата по бащина линия на ищцата, а след това до 09.09.2021 г. няма доказателства кой е ползвал имота.

Именно поради факта, че помещението за периода от 09.09.2021 г. до 02.06.2023 г. не е ползвано като стоматологичен кабинет, не може да бъде ценено заключението на вещото лице за пазарния наем. Сочи се, че съдът необосновано не е приел, че извършените от въззивницата И. строителномонтажни работи от нея не съставляват подобрения. Излага се, че задачата на вещото лице не е посочена коректно, както и не е разпределил правилно доказателствената тежест. Прави се извод, че неправилността на обжалваното решение е свързана с нарушаване от съда на задължението му да обсъди всички доказателства по делото и доводи на страните и да посочи в мотивите на решението кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства.

Моли се за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск.

Във въззивната жалба е направено искане за спиране на настоящото производство до влизане в сила на съдебен акт по гр.д.№ 776/2025 г. по описа на Районен съд – Балчик с предмет делба на сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор

***, тъй като процесният имот е част от сградата – предмет на делбата.

Видно от изисканото удостоверение от Районен съд – Балчик и от копие от искова молба е, че е предявен иск от А. Б. И. против Б. Р. Ж. за делба на недвижим имот, находящ се в село Кранево, област Добрич - ул. „Калиакра" № 4, ет.1, а именно: жилищна сграда с идентификатор *** по КККР при следните квоти: 1/3 идеална част за ищцата и 2/3 идеални части за ответницата, и е образувано гр.д.№ 776 по описа за 2025 г. на РС - Балчик.

Предмет на настоящото производство е обезщетение за ползване през периода от 01.12.2019 г. до 02.06.2023 г., на недвижим имот, находящ се в село Кранево, област Добрич - ***, ет.1, а именно: самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР с площ от 29 кв.м, 2 намиращ се на първи етаж в сграда с идентификатор ***.

Според разпоредбата на член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора по спряното дело, тоест налице е преюдициалност на едното дело спрямо другото. Според мотивите на тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г., постановено по тълк.д.№ 2/2014 г., и тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г., постановено по тълк.д.№ 8/2013 г., на ОСГТК на ВКС основанието за спиране по член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В разясненията по точка 5 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г., постановено по тълк.д.

№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид посочената норма от закона е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.